Тери Хейс
Аз съм пилигрим (36)

22.

Сарацина вървял пеша часове, като се ориентирал единствено по звездното небе. След като отминал сметището, тръгнал напряко през шубраците и следвал канала, докато не стигнал паянтова конструкция, която трябвало да мине за мост.

Минал по така наречения мост и след това се влачил още километри, докато намери каквото търси — ръждясало шаси на кола, наполовина потопено във водата.

Сложил спринцовката, портфейла на Тлас и останалите неща в пластмасовите контейнери от очите, напълнил ги с камъни, за да тежат, и ги хвърлил в средата на канала.

Вдигнал пистолета с ужасно съжаление и за миг се поколебал — оръжието било с него по-дълго от всичко друго, с изключение на Корана на баща му, но пък било единственото нещо, което го свързвало с убийството на Тлас, така че нямал избор. Хвърлил го така, че да падне до ръждясващото шаси — ако някой решал да търси в канала с метален детектор, шасито щяло да го заблуди.

След това забързал към далечните светлини на Дамаск.

След още четири часа, с подбити крака и потънал в мръсотия, подал картончето на гишето за багаж на автогарата и взел куфара и медицинската си чанта. Отключил куфара с шифъра, извадил пари, платил за склада и добавил лира, за да използва маломерната баня.

Имал два часа до първия автобус към ливанската граница и след това към Бейрут и използвал това време, за да оформи брадата си и да се изкъпе, при което едва не протрил кожата си. От куфара извадил евтин западен костюм, риза и вратовръзка, после сложил две от откраднатите ампули — със заличени надписи — в лекарската си чанта сред множество други лекарства и флакони. Когато излязъл с паспорта и багажа си, приличал точно на такъв, какъвто щял да каже, че е, ако някой помислел да се усъмни в него — всеотдаен ливански лекар който е работил в бежанските лагери и сега се прибира у дома.

Сложил в найлонова торбичка мръсните дрехи, помогнали му да си създаде легендата на палестинец, и я пуснал в кош за дарения за бедните. Изхвърлил и остатъците от храната, която си бил купил — плосък арабски хляб, плодове и чай — в кошче за боклук, което макар и да би изглеждало съвсем невинно за някой случаен наблюдател, всъщност било много важно.

Малко след четири следобед се качил в автобуса — почти точно час преди двамата синове на Тлас, закъснели поради необходимостта да претърсват все по-големи пространства, да бъдат привлечени от лай на биещи се кучета и най-после да открият трупа на баща си.

Въпреки безбожния час и факта, че бил един от най-важните ислямски празници, битието им на служители на тайната полиция означавало, че знаели точно на кого да се обадят. Новината стигнала до най-високи правителствени кръгове и скоро радиочестотите се изпълнили с телефонни разговори и текстови съобщения по предполагаемо сигурни комуникационни мрежи.

„Ешелон“ засмукал всичко това.

„Ешелон“ никога не се уморява, никога не спи. Патрулира необятната пустота на пространството, без да се нуждае от въздух, храна или удобства, работи като тих крадец край оптичните мрежи и управлява безброй антени — подобни на гигантски топки за голф — по военните бази навсякъде по света. Като цяло системата слуша всички електронни комуникации на земята и представлява сателитна и компютърна мрежа, която е толкова секретна, че съществуването й не се признава от петте англоезични държави, които я създават по време на Студената война.

Милиардите байтове данни, които „Ешелон“ събира всяка наносекунда, се изпращат на система от суперкомпютри в централата на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, където дълбоко засекретен софтуер — използва ключови думи, определени фрази и дори гласово разпознаване според някои сведения — извлича всеки фрагмент, който заслужава допълнително проучване.

А онази нощ в Дамаск имало множество такива фрагменти. „Ешелон“ слушал, когато един от синовете на Тлас, покрусен, се обадил на сестра си и й съобщил, че се готви страховит удар срещу дисидентите и враговете на държавата, които по всяка вероятност били отговорни за случилото се. „Аллах да им е на помощ, на тях и на семействата им!“ — така казал.

Анализаторите от разузнаването на Съединените щати, които оценявали записите, стигнали до подобни изводи — жестокостта на Тлас била добре известна и имало много хора, които с удоволствие биха го хвърлили на кучетата. Подобно убийство за отмъщение в една провалена арабска държава обаче не представлявало интерес от гледна точка на националната сигурност и събитието скоро било забравено.

Това се оказа ужасна грешка — както и фактът, че сирийската държавна сигурност, поради ранния час и празника, не е затворила границата незабавно.