Тери Хейс
Аз съм пилигрим (9)

9.

Всички бяха съгласни за едно — Христос би бил хубав, ако не беше ръстът му. Маслинената кожа, буйната черна коса и чудесните зъби не можеха да компенсират краката, които бяха прекалено къси за тялото му. Парите вероятно му помагаха, особено по отношение на жените, с които обичаше да се движи, а Христос Николаидис определено имаше много пари.

След сериозно ровене в полицейските бази данни стана ясно, че той е истинската ни мишена — долнопробна отрепка без убеждения, но със значителна роля в три убийства и още десетина други престъпления, свързани с насилие. На трийсет и една, грък, той беше най-големият син на необразовани родители, които живееха край Солун. Тук е важно да подчертаем, че родителите му бяха необразовани — не глупави. Определено не бяха глупави.

През следващите седмици се заровихме още по-дълбоко в живота му и семейството му ставаше все по-интересно. Този сплотен клан от братя, чичовци и братовчеди се оглавяваше от шейсетгодишния баща на Христос, Патрос — безмилостен глава на фамилията. Както казват в Атина, този тип имаше „дебел балтон“ — дълго криминално досие, — но заедно с това се радваше и на сериозен материален успех. Лека промяна в орбитата на американски сателит, който следеше Балканите, осигури удивително добри снимки на семейния имот.

Сред декари лавандула беше построен комплекс от седем луксозни къщи, басейни и конюшня, оградени с четириметрова стена, която се охраняваше от албанци с картечни пистолети „Скорпион“. Изглеждаше странно, предвид факта, че семейството търгуваше на едро с цветя. Може би кражбите на цветя са по-голям проблем в Северна Гърция, отколкото си мислят повечето хора?

Разсъждавахме, че подобно на колумбийския картел Меделин преди тях те също са организирали комплексна система за бърз шосеен и въздушен транспорт, нужна за транспортирането на нетраен продукт като цветята, и я използват за транспортиране и на доста по-доходоносна стока.

Обаче какво общо имаше фамилия наркодилъри от Северна Гърция с моя предшественик и защо той е изпратил на най-големия син на фамилията кутия пури в седемзвезден хотел в Арабския свят? Не беше изключено бившият Син ездач да е бил зависим от наркотиците и Христос да го е снабдявал, но това изглеждаше малко вероятно — гърците очевидно се занимаваха с бизнес на едро.

Канех се да зарежа всичко това като поредната безплодна следа — може би Христос и предшественикът ми не са били нещо повече от сприятелили се отрепки, — когато, и пак късмет, една мрачна нощ в Лондон не можах да заспя. Гледах покривите от апартамента си в Белгрейвия и си представях как двамата вероятно са вечеряли в някой от ресторантите със звезди „Мишлен“ в района, и изведнъж си дадох сметка, че отговорът на най-тежкия ни проблем вероятно е пред очите ми.

Ами ако не руснаците са плащали на нашите агенти предатели? Ако Христос Николаидис и семейството му са поели тези разноски? Защо ли? Защото са внасяли наркотици в Русия и по този начин са плащали за „лиценза“ да го правят. Нещо като данък върху бизнеса.

Това означаваше гърците да използват мръсните си пари и уменията си да ги изпират, за да прехвърлят суми от своите сметки към сметки на нашите предатели — по този начин руските разузнавателни служби не биха се появили в близост до операцията. При такъв сценарий, ако някой е получил сериозна сума — Синия ездач например, — би могъл да изпрати кутия скъпи пури на този, който му е платил, Христос Николаидис, заминал на почивка в Дубай.

Оставих настрана всякакви мисли за сън, върнах се в офиса и стартирах интензивно разследване — с помощта на гръцките власти — на подземните финансови дела на фамилия Николаидис.

Информацията, разкрита при този процес, ме отведе в Швейцария, на тихите улици на Женева. Въпреки репутацията си на безукорно чист град това всъщност е едно доста мръсно малко градче, сериозно.