Вал Макдърмид
Изгорени мостове (60)

60.

Отсъствието на шефовете не означаваше, че служителите в „Телит Комюникейшънс“ могат да гледат през пръсти на работата си. Те знаеха, че компютрите им регистрират всяка подробност от работния им ден. Преброени бяха ударите по клавишите, отчиташе се времетраенето на телефонните им разговори, отбелязваха се и се проследяваха периодите, през които не правеха нито едното, нито другото. Служителите тук бяха дотолкова погълнати от работата си, че почти не забелязваха какво се случва около тях. Затова и бяха минали двайсет минути, откакто Роб Морисън беше в кабинета си, когато Гарет Тейлър се появи на вратата.

— Съпругът на Мари Мейдър се обади преди време — каза той. — Тук още нямаше никой, затова аз разговарях с него. Тя била откарана в болница със съмнение за спукан апандисит.

Роб се намръщи.

— Болезнена история. Каза ли колко дълго ще отсъства тя?

Гарет поклати глава.

— Каза, че ще се обади отново, когато се изясни как се развиват нещата, но да не я очакваме до края на тази седмица. По тона му личеше, че е изпаднал в паника — допълни той с присмехулна усмивка.

— Неприятно е да започнеш така работа на ново място — отбеляза Роб.

— Надали го е планирала — Гарет, който се беше облегнал на рамката на вратата, се изправи и тръгна обратно към оживеното общо помещение. Когато се убеди, че никой няма да го види, Роб се ухили доволно. Осъществяването на великите идеи се отлагаше и той ни най-малко не съжаляваше за това.

Пола остави телефона да вибрира в джоба на панталона й, докато провеждаха жалкия разпит на Тони, а той отговаряше само с „без коментар“. През ум не й минаваше да разговаря пред Фийлдинг. Шефката й очевидно можеше да избухне всеки момент и Пола нямаше намерение да става прицел на гнева й.

Разпитът замря, когато Фийлдинг започна да повтаря въпросите си. Бронуен Скот се облегна на стола си и й отправи чаровната, уморена усмивка на човек, който е присъствал на такива разпити и преди.

— Повдигнете обвинение или освободете клиента ми — каза тя.

Фийлдинг хвърли химикалката си на масата.

— Продължаваме с търсенията си. Имаме разрешения за обиск на дома и офиса на доктор Хил, и точно сега наши служители се занимават с претърсването. Така че засега няма да освобождаваме клиента ви — тя бутна стола си назад и заби пръст в един клавиш на касетофона. — Разпитът е приключен в 11 часа и 17 минути.

После излезе с вирнат нос от стаята. Пола направи гримаса, изразяваща съжаление, и я последва. Докато излизаше, се възползва от възможността да погледне телефона си и видя, че има съобщение от Карол Джордан.

„Мислиш ли, че металното куфарче може да е портативен комплект за анестезия? Да провериш дали някъде не е изчезнал такъв комплект? Да разпиташ екипите за спешна помощ?“

Упреквайки се, че сама не се е сетила за това, Пола забърза, за да настигне Фийлдинг.

— Дявол да я вземе тази жена — изръмжа Фийлдинг, която почти тичаше нагоре по стълбите, тласкана от гнева. — Дявол да я вземе и Карол Джордан — тя се закова на място, обърна се към Пола и тихо изръмжа: — Да не ви е минало през ум да съобщавате на Джордан нещо за хода на разследването!

— Не съм толкова глупава — отвърна Пола. — Но докато разпитвахте доктор Хил за болниците, ми хрумна нещо. Нали си спомняте, на записите от камерите се вижда, че убиецът носи метално куфарче? Ами ако това е преносим комплект за анестезия? Когато бутва жертвите си в багажника на колата, той слага там куфарчето и се навежда над тях. Може би ги упоява, за да не се опитват да бягат и да не вдигат шум?

Лицето на Фийлдинг се проясни.

— Това е страхотна идея, Макинтайър — тя потупа Пола по рамото. — Хил много лесно може да е открил начин да се добере до такъв комплект. Върви в стаята на отдела и дай сигнал да започне търсене. Искам да се обадите в болниците, които е посещавала Надя Вилкова, да проверите дали в някоя от тях е бил откраднат такъв комплект. Обърнете особено внимание на „Брадфийлд Мур“ и „Брадфийлд Крос“. Макар че Тони Хил би могъл да влезе във всяка болница, след като се представи — в тона й като че ли се прокрадна злорадство. — Блестящо, да му се не види! Браво, Макинтайър — тя затича нагоре по стълбите, оставяйки след себе си стъписаната Пола. Тази идея имаше за цел да поразтърси предубежденията на Фийлдинг, а вместо това като че ли ги беше затвърдила.

— По дяволите — измърмори Пола и се упъти към стаята на отдела. Ако откриеха, че от някоя болница е изчезнал преносим комплект за анестезия, това щеше да даде нов тласък на търсенето. Тя поне можеше да насочи колегите си да се ориентират към персонала на „Бърза помощ“, вместо да се съсредоточават единствено върху Тони. Запита се колко ли са озадачени от неговия начин на живот онези, на които беше възложен обискът — учебници по психология, компютърни игри, комикси за супергерои, коментари по различни случаи и загадъчни паметни записки, предназначени за него самия. Можеше да предположи, че няма да намерят нищо, което да го свърже с жертвите на престъпления. Само губеха времето на криминалистите.

Но по някаква причина й се струваше, че никой няма да обвини Фийлдинг за това.