Вал Макдърмид
Изгорени мостове (39)

39.

Когато Пола се добра до Скенфрит Стрийт, Фийлдинг беше вече по средата на брифинга за убийството на Бев, за който беше свикала отдела. Пола очакваше да я наругае за закъснението, но когато най-сетне се събраха в кабинета й, Фийлдинг просто попита дали Торин си е спомнил нещо, което може да им бъде от полза.

— Струва ми се, че няма нищо полезно, което би могъл да си спомни — отвърна Пола. — Няма основание да предполагаме, че убиецът се е познавал с Бев преди отвличането.

— Мислите, че я е подбрал произволно? При положение, че е избрал жени, които външно си приличат, които работят в областта на фармацията, и че е отвлякъл и двете на паркинг? Не мислите ли, че е подготвял отвличанията? Че вероятно ги е следил?

Саркастичната нотка в тона на Фийлдинг подразни Пола. Тя се запита дали не го прави умишлено, за да я подтикне да полага по-големи усилия.

— Дори да е така, единственото, което знаем засега за този убиец, е че той е предпазлив. Не мога да си представя, че би се държат така, че да привлече вниманието на един тийнейджър, който като всички на тази възраст е погълнат предимно от себе си.

— Който предполага, нерядко се излага, Макинтайър. И това може да се случи и с вас, и с мен.

На Пола не й се вярваше, че Фийлдинг действително е прибегнала до тази изтъркана фраза.

— Ще поговоря отново с него. Ще го разпитам дали не е забелязал някой да се навърта около тях.

Фийлдинг кимна одобрително.

— Питайте за непознати коли, паркирани близо до къщата. Благодарение на вас имаме тесен контакт с момчето. Не е зле да се възползваме от него — тя поразмести някои документи по бюрото си, после вдигна очи. — Какво става с лабораторните анализи? Какво има да ни съобщи доктор Майърс?

— Иска да проведе още тестове. Оставих при него веществените доказателства от тазсутрешното местопрестъпление, той им даде приоритет и вече е възложил на един екип да работи по тях.

Е, това беше почти пълната истина. Започваше да се усъвършенства в намирането на пътечки между истината и лъжата в разговорите с новата си шефка.

Фийлдинг посегна към телефона си.

— Ще му се обадя, за да му напомня, че ДНК-анализът е най-важен за нас. Защото сред всички събития не бива да занемаряваме убийството на Надя Вилкова. Искам да прегледате бележника, в който е записвала срещите си и да проверите дали е имала някакви контакти с „Брадфийлд Крос“. Знам, че се е срещала предимно с общопрактикуващи лекари, но всичко, което би я свързало с местоработата на Бев Макандрю, ще е полезно за нас. Прегледайте и страницата й във Facebook, за да проверите дали е имала приятели, които работят там.

Пола вече почти бе стигнала до вратата, когато Фийлдинг се обади отново.

— Торин. Що за име е това? Не е полско, нали?

— Доколкото знам, е шотландско. Бащата на Бев е бил шотландец.

— Аха. Добре. Просто се зачудих дали не пропускаме някаква полска връзка. Да не стане така, че от вторачване в детайлите да изгубим поглед върху общата картина.

Пола седна на мястото си и започна да прехвърля данните, свързани с Надя. Едва беше започнала, когато телефонът й изписука. Съобщението беше от Дейв и гласеше само: „АФ ми сви сърмите. Съжалявам…“

Пола си каза, че няма смисъл да се ядосва. Рано или късно резултатите от ДНК-анализа щяха да излязат на бял свят. Беше се надявала, че преди това ще успее да им намери някакво обяснение. Като че ли някога нещата се бяха подреждали толкова лесно.

Двайсет минути по-късно в стаята влезе Дейв Майърс. Махна леко с ръка на Пола, но се упъти право към кабинета на Фийлдинг. Преструвайки се, че преглежда документите по убийството на Надя, Пола следеше дискретно срещата им. Първоначално лицето на главния инспектор остана безизразно. После тя бавно се облегна назад на стола си, по лицето й се изписваха ту стъписване, ту неверие. А после бузите й леко порозовяха, устните й се разтвориха и връхчето на езика й се стрелна от единия им ъгъл към другия. „Дявол да го вземе, на нея това всъщност й харесва!“

Сега вече Фийлдинг се беше привела през бюрото и очевидно изискваше от Дейв да й представи точка по точка всички данни. Накрая тя стана и отвори вратата на кабинета си, потупвайки Дейв по рамото, като мина покрай него.

— Макинтайър! — подвикна тя. — В кабинета ми. Незабавно.

Пола се подчини, изпаднала във вцепенение. Фийлдинг й посочи стола до този, на който седеше Дейв.

— Доктор Майърс ни е донесъл забележителна информация. Докторе, бихте ли уведомили сержант Макинтайър за онова, което току-що споделихте с мен?

Пола трябваше да изслуша всичко отново. Но не й се наложи да се преструва на изненадана. Макар да чуваше думите му за втори път, те й прозвучаха не по-малко невероятно.

— И не може да съществува никакво съмнение в тези резултати, така ли? — попита тя, когато той млъкна.

— Не. Направихме контролен тест. Разбирам, че е трудно да се повярва, но залагам професионалната си репутация, че резултатите са точни. ДНК-пробата от петното кръв на жакета на Надя Вилкова доказва, че кръвта е на детето на Ванеса Хил.

— Доктор Тони Хил — Фийлдинг се изправи. — Благодаря, че дойдохте, за да ни съобщите тези резултати, доктор Майърс. А сега, когато вече разполагаме с възможен заподозрян, знаете какво да търсите във веществените доказателства от убийството на Бев Макандрю, нали?

Дейв изглеждаше възмутен.

— Ще получите това, което открием там. Ни повече, ни по-малко.

— Точно това искам. Но там, където има място за съмнение, очаквам вашите хора да вземат правилното решение, доктор Майърс. В тези времена на финансови ограничения трябва да сме сигурни, че си е струвало да отделяме средства за лабораторните анализи — това е всичко.

Докато събираше документацията си, Дейв приличаше на човек, готов да извърши убийство.

— Ще ви изпратя пълен доклад по мейла.

Погледът, който хвърли на Пола, издаваше огорчението му.

Пола изчака бравата да щракне зад него.

— Трябва да има някаква грешка — каза тя. — Никой, който познава Тони, не би могъл да си представи и за секунда, че той е способен да извърши убийство. А пък точно такова — това е напълно изключено.

— Сигурна ли сте в това? Нали казват, че най-добрите профайлъри са огледално отражение на хората, които преследват?

— Казват го само хората, които обичат да ръсят ефектни, но безсмислени фрази — обзета от гняв, Пола вече не се интересуваше дали ще ядоса шефката си. Много по-важно беше да я накара да реагира разумно по отношение на Тони. — Тони Хил е посветил целия си професионален живот именно на предотвратяването на такива престъпления. Желанието му е престъпниците да изкупят вината си, психичноболните да се възстановят, а не да убива жени.

— Макинтайър, седнете — тонът на Фийлдинг беше твърд, но не и враждебен. Пола дори не беше осъзнала, че е станала. — Оставете настрана личните си чувства и се съсредоточете върху доказателствата. По жакета на Надя Вилкова има следи от неговата кръв. Той накуцва с левия крак. Знае много добре как да постъпи, за да не остави по тялото следи за аналитиците. А помислете и за жертвите, сержант, за жертвите. И двете приличат на главен инспектор Карол Джордан. Която, ако не греша, е обърнала гръб на Тони Хил, както и ние, останалите.

Думите на Фийлдинг звучаха смислено само ако човек виждаше света като отразен в криво огледало. Но Пола съзнаваше колко изкусителна би била подобна картина за ръководните кадри — арест, извършен скоро след убийството, при това такъв, от който медиите ще изпаднат във възторг. Вълкът в овча кожа, лесничеят, станал бракониер, лечителят, смазан от любовта си към жената, която го е изоставила.

— Ами ако някой умишлено се опитва да хвърли вината върху него? Ако има нещо такова? Не вярвам, че е виновен.

Фийлдинг опря лакти на бюрото и подпря брадичка на юмруците си, като че ли се канеше да зададе някакъв въпрос от напълно философско естество.

— Очаквах от вас нещо по-добро от това да се вкопчвате в сламки. Но вие имате пълно право да се придържате към мнението си, Макинтайър, макар че много хора биха го определили като параноично. Въпросът е дали можете да го оставите настрана, за да си вършите работата?

Пола почувства как бузите й пламват от възмущение.

— Моята работа е да накарам виновните да понесат отговорността си. Никога не съм допускала личните ми отношения да пречат на постигането на тази цел.

— Нали разбирате, сержант, това е моментът, в който трябва да изясните категорично позицията си. Способна ли сте да приемете, че доктор Хил може да е виновен? Можете ли да се наемете и занапред с това разследване, уверена, че личните чувства няма да ви попречат? Способна ли сте да арестувате и разпитвате този човек? Ако не можете да отговорите с „да“ на тези въпроси, да кажете „да“ и действително да сте убедени в отговора си, няма място за вас в това разследване. Има достатъчно други случаи, за чието разрешаване е необходим способен криминалист. Има достатъчно старши офицери в криминалната полиция, които с радост ще приемат за помощник една енергична служителка. Но аз не мога да работя с къртица, склонна да подпомага тайно другата страна.

Дори през мъглата на потиснатия гняв Пола не можа да се запита от къде тази жена съставя речника си. „Къртица“? Що за глупости?

— Ще направя всичко, което е необходимо — каза тя с пресипнал от гняв глас. — Ще следвам пътя, който ми сочат доказателствата. Не се страхувам от истината.

Фийлдинг я загледа упорито, неотклонно, замислено, навела глава на една страна.

— Струва ми се, че ви вярвам, Макинтайър — тя погледна часовника си. — Искам да действаме без много шум. Да се избегне медийният цирк. Вероятно имате телефонния номер на доктор Хил? — Пола кимна. — Какво би го накарало да дойде тук?

— Молба за помощ.

— Отлично. Няма начин това да се представи като подвеждане. Пратете му съобщение още сега. Пишете му, че имате нужда от помощ и го помолете да дойде.

Пола се взря в екрана на телефона си в продължение на един миг, който й се стори безкраен, после написа: „Имам нужда от помощта ти. Можеш ли да се отбиеш по-късно на Скенфрит Стрийт?“ Показа текста на Фийлдинг, която кимна. Пола изпрати съобщението. „Така се е чувствал Юда.“ Тя стана.

— Ще започна работа по бележника на Надя. Ще ви уведомя веднага, щом той се свърже с мен.

Тя седеше пред компютъра, образите на екрана бяха с размазани очертания, безсмислени. Гадеше й се, ръцете й бяха студени и влажни. Чувстваше се отвратена от непочтеността си, но измамата, която бе избрала, й помагаше да остане на предна линия. В такава позиция имаше най-добри шансове да помогне на приятеля си. Може би дори да го спаси. Надяваше се, че и той ще приеме така избора й.