Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тони Хил и Карол Джордан (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cross and Burn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Автор: Вал Макдърмид

Заглавие: Изгорени мостове

Преводач: Боряна Джанабетска

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издател: Еднорог

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София, ул. „Шаварски път“ №3

Редактор: Десислава Райкова

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-145-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2137

История

  1. — Добавяне

10.

В продължение на един ужасен миг Пола разтълкува погрешно онова, което виждаше пред себе си. Гъстата, разчорлена руса коса, добре оформените рамене, краката, които винаги предизвикваха асоциации с Ан Банкрофт[1] — все отличителни белези на Карол Джордан. Никога не я беше виждала гола, освен във фантазиите си, но въображението й все пак успя в продължение на секунди да замъгли действителната картина пред нея. После Пола разбра, че проснатата на пода жена не е Карол Джордан. Тялото не беше същото — беше по-натежала в ханша и бедрата, а и торсът беше по-масивен. Но за миг й се бе завил свят. А и Фийлдинг беше забелязала какво става, което нямаше да й вдъхне уважение към Пола.

— Добре ли сте, Макинтайър? Бих предположила, че вече сте навикнали на подобни гледки.

Пола се закашля под хартиената маска.

— С ваше позволение, госпожо Фийлдинг, надявам се никога да не свикна.

Фийлдинг сви рамене и й обърна гръб.

— Разбирам — тя направи няколко крачки към трупа и се наведе, за да го огледа по-отблизо. — Не е искал да я разпознаем, това е сигурно. Погледнете — и тя посочи кашата от плът и кости, която някога е била лицето на жената. Голото тяло беше осеяно със синини и охлузвания. Пола бе виждала немалко жертви на насилие, но не си спомняше тяло, което да е било подлагано на толкова методични побои.

После й хрумна друга възможност. Първоначално не бе съобразила, но описанието на пребитата жена би отговаряло и на Бев Макандрю. Изпитото на закуска кафе се надигаше с парене в гърлото й, докато тя заобиколи един от фотографите, за да види по-добре тялото. И за втори път коленете й омекнаха от облекчение. Жената не беше и Бев. Майката на Торин беше по-висока и по-стройна, с по-едри гърди. Която и да бе тази жена, не беше изчезналата фармацевтка.

Пола огледа стаята. Мястото, където бяха открили трупа, беше ужасно потискащо. Стените бяха покрити с петна от влага и плесен, а дъските на пода — с набита в тях мръсотия. Пред изтърбушен диван имаше ниска масичка с липсващ крак, заместен от няколко ронещи се тухли, наредени една върху друга. В двата ъгъла на дивана имаше купчини празни кутии от бира, три пепелника преливаха от угарки и хлебарки. Празни блистери от продавани без рецепта обезболяващи хапчета бяха разпилени сред смачкани кутии от пица и хамбургери. Вонеше на отвратителна смесица от разни неща, чийто мирис Пола би предпочела да не долавя никога.

Тя се обърна и впери мрачен поглед в убитата жена. Закопня за уменията на Тони Хил да разчита белезите на местопрестъплението и да разбира донякъде съзнанието, което бе създало тази картина. Но тя умееше да разговаря с живите, не с мъртвите. Щеше да изпълни задълженията си на местопрестъплението, но знаеше, че винаги ще трябва да разчита на други специалисти, за да разбере какво разкрива то.

И сякаш по поръчка, един от въпросните специалисти се появи.

— Главен инспектор Фийлдинг, разбрах, че тук има нещо за мен?

Пола разпозна мекия, провлечен по канадски говор на доктор Гриша Шаталов, патоанатомът, който обикновено се занимаваше с жертвите на убийства в Брадфийлд. Той я потупа леко по рамото, когато мина покрай нея.

— Пола, радвам се да те видя.

Фийлдинг отстъпи малко встрани. Пола виждаше само малка част от лицето й, но по него като че ли се бе изписало облекчение.

— Ваша е, докторе. Този път е много жестоко.

— Убийството ли? Според мен отнемането на човешки живот винаги е жестоко — Гриша приклекна до тялото. — Дори когато изглежда деликатно извършено.

Той се зае да опипва тялото, увеличавайки постепенно силата на натиска, и спирайки, за да измери температурата и степента на трупното вкочаняване.

— Тук ли е умряла? — тонът на Фийлдинг беше рязък. Пола си каза, че с основание е известна с нетърпеливостта си. Очевидно сега не се предвиждаше приятелски разговор, както ставаше винаги, когато Карол работеше с Гриша. Заемаме се направо с работата, без никакво шикалкавене — очевидно такъв беше методът на Фийлдинг. Като много жени на ръководни постове, и тя си беше поставила за цел да надмине по суровост мъжете.

Гриша хвърли поглед през рамо.

— Така ми се струва. По земята се е пръснала кръв от рана на главата, кръвонасяданията ме карат да предположа, че не е местена след настъпване на смъртта. Много е вероятно да е била още жива, когато е докарана тук — той погледна фотографа. — Приключихте ли? Мога ли да я местя?

— Ваша е, приятелю — фотографът отстъпи и ги остави да се заемат с работата си.

Гриша внимателно изви главата на жертвата на една страна.

— Погледнете, ето тук. Виждате ли? — той посочи една хлътнатина в черепа, където русата коса бе потъмняла и спечена от кръв, примесена с мозък. — Удар по главата с нещо дълго, заоблено и тежко. Бейзболна бухалка или метална тръба. Ще ми стане по-ясно, след като поработя над нея в лабораторията. Ако не й се е случило нищо друго, най-вероятно именно този удар я е убил. Но убиецът се е постарал и да я нарита здраво — той посочи синините по тялото. — Големи, заоблени, неправилни форми, класически следи от ритане. А вижте и цвета им — червено, преливащо в мораво. Това означава, че тя е била още жива, когато се е постарал да я нарита до смърт — той се отпусна на пети и се замисли. — Или е много хитър, или е имал късмет — той замълча в очакване на логичния въпрос.

— Нямам време за викторини — сопна се Фийлдинг. — Какво имате предвид?

— Ритал я е, не е преставал да я рита. Но не е скачал върху нея. А за вас би било по-добре, ако го беше направил, защото тогава бихте разполагали със следи от подметките на ботушите му.

— Копеле — Фийлдинг беше видимо отвратена. — Казахте ботуши, а не обувки?

Изражението й не издаваше нищо, но тя скръсти ръце пред гърдите си — сякаш се опитваше да се защити от насилието.

— Като се вземе предвид степента на уврежданията — погледнете, Фийлдинг, лицето й е унищожено — бих предположил, че става дума за метални върхове, което е по-типично за ботуши, отколкото за обувки — Гриша посочи левия глезен на убитата. — Прегледайте тези охлузвания. Приличат ми на следи от връзване — белезници или нещо подобно. Или скоби, с остри ръбове, предназначени по-скоро за свързване на тръби, отколкото за хора. Затова са наранили кожата по такъв начин. Ще проверя и китките, когато започна аутопсията.

Още преди Фийлдинг да каже още нещо, ги прекъсна друг човек в бял гащеризон.

— Шефе, предположих, че ще искате да знаете — открихме дрехи и чанта, мисля, че са нейни. Натъпкани зад ваната.

— Добра работа, Хусаин. Приберете дрехите в пликове и ги пратете направо в лабораторията. Пола, идете да прегледате съдържанието на намереното, веднага щом свършим тук. Жена сте, ще се ориентирате по-добре от тези космати задници.

Пола си прехапа езика — и то само защото се радваше, че първа ще види вещите на убитата. Но ако Фийлдинг си въобразяваше, че ще я сложи в рамките на нежна женичка, й предстоеше сериозно разочарование.

— Слушам — каза тя.

— А кога е настъпила смъртта?

Фийлдинг вече премина към следващата точка от програмата.

Гриша хвана тялото на жената и полека го претърколи по корем.

— Да видим какво ще ни каже тя — той отвори пластмасовото куфарче, което носеше винаги със себе си, когато го викаха на местопрестъпления, и извади от нея термометър. Разтвори внимателно краката, за да премери ректалната температура. Пола го чу как въздъхна шумно, през зъби. После възкликна:

— Господи!

Гриша рядко даваше воля на чувствата си, но сега в гласа му се долавяше ясно отвращение.

— Какво има? — попита Фийлдинг.

Гриша се приведе отново и се загледа внимателно между краката на жената. После заопипва внимателно мястото с пръст.

— А си мислех, че вече съм видял всичко.

Говореше толкова тихо, че Пола едва го чуваше.

— Какво има, Гриша? — попита тя, поставяйки ръка на рамото му.

Той тръсна глава.

— По всичко личи, че е залепил срамните й устни.

Бележки

[1] Американската актриса Ан Банкрофт (1931–2005) с известна с ролята си на съблазнителка във филма „Абсолвентът“. — Б.пр.