Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тони Хил и Карол Джордан (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cross and Burn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Автор: Вал Макдърмид

Заглавие: Изгорени мостове

Преводач: Боряна Джанабетска

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издател: Еднорог

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София, ул. „Шаварски път“ №3

Редактор: Десислава Райкова

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-145-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2137

История

  1. — Добавяне

16.

Разбира се, нямаше къде да паркираш законно близо до пристанището на канала „Минстър“. Ругаейки, Пола остави колата на място за инвалиди и сложи на предното стъкло табелка, на която пишеше „полиция“. Не й се нравеше да постъпва така, но не й се искаше и да подгизне до кости, докато приключеше с тази задача, която можеше да се приеме само отчасти като работна. Утеши се с мисълта, че надали много инвалиди биха рискували да се движат по мокрия калдъръм край пристанището в това време, наподобяващо сезона на мусоните.

Докато вървеше към плаващия дом на Тони, се запита разсеяно дали не трябваше да му се обади, преди да дойде. Не можеше да се каже, че той води оживен социален живот, но пък имаше обичая да излиза на дълги разходки из града. Беше й казвал, че ги приема като нещо средно между социологическо наблюдение и време за размисъл.

— Да наблюдават и да се учат, това е необходимо за психолозите — беше отбелязал в един необичаен за него пристъп на откровеност относно подхода си към работата. — А после трябва да приложиш това, което си научил, към обекта на наблюдението.

— В това отношение си значително по-добър от повечето хора — бе казала Пола.

— Това не е висша математика — просто проява на здрав разум, примесена донякъде със съчувствие и съпреживяване. И ти би могла да го правиш, нали знаеш.

Тя се бе разсмяла, но той продължи, напълно сериозно.

— Ти вече го правиш. Наблюдавал съм те как разпитваш свидетели и заподозрени. Може да не си запозната с теорията, но практическите ти умения не отстъпват на тези на повечето от клиничните психолози, с чийто начин на работа съм запознат. Може би трябва да обмислиш възможността да кандидатстваш за обучение онлайн, и да се подготвиш за работа като профайлър в полицията.

— Нямам желание — бе отвърнала тя. — Интересно ми е да съм на огневата линия. Не искам да съм от хората, които работят на втори план — като теб.

Той бе свил рамене.

— Изборът си е твой. Но го имай предвид като възможност, когато прецениш, че ти е дошло до гуша от процедурните ограничения и дребнавостта на големите шефове.

Мисълта за онова, което Тони бе принуден да преживее в процеса на собствената си работа, сега хвърляше мрачна светлина върху спомена за онзи разговор. Пола бе присъствала лично на катастрофата и се радваше, че разполага с рутината и процедурните изисквания, в които да се вкопчи след опустошението. Не беше убедена, че постъпва правилно, като идва тук, но и професионалните, и личните й инстинкти я водеха неотменно към прага му. Или по-скоро към вратата на каютата, каза си тя. Поне не идваше в късен час. Малко преди седем Фийлдинг бе отпратила екипа си по домовете.

— Не разполагаме със средства в бюджета за заплащане на извънредни часове, а и докато не получим някакви резултати от лабораторията и записите от камерите за наблюдение, работите на празни обороти.

Пола беше потресена. В отдела, където работеше преди, извънредната работа изобщо не се коментираше. Хващаха се на работа и вършеха всичко, което трябваше да се свърши в най-интензивния цикъл на разследването. На теория трябваше да си почиват, когато намерят свободно време, само че свободно време така и не се намираше.

Тя спря на кея, озадачена за миг от въпроси на етикецията. Когато бе идвала тук преди, двамата пристигаха заедно и тя просто се качваше след Тони на борда. Но сега й се стори, че ако се качи на лодката и похлопа на вратата на каютата, това би изглеждало като натрапване. От гледна точка на логиката това бе същото като да минеш по входната алея на нечия къща и да похлопаш на външната врата. И все пак й се струваше нередно.

— Я се стегни — измърмори тя и стъпи на обшитата със стомана речна лодка. Силното полюшване на палубата под краката й малко я изненада. Едва не залитна, но се закрепи и потропа на вратата. Горната й част се открехна почти незабавно и тя видя в долния край на стълбата стъписаното лице на Тони.

— Пола! Реших, че е някой пияница.

Тя се усмихна мрачно.

— Не съвсем. Все още не. Много пияници ли се отбиват при теб?

Той се зае да отваря, за да я пусне да влезе.

— Понякога. Обикновено по-късно. Решават, че е много забавно да скачат на лодките и от там — обратно на кея. Човек може да се стресне — той разтвори широко вратата и усмихнато я покани да влезе. — Не те очаквах — той се смръщи и изражението му помръкна. — Да не би да съм забравил нещо?

Пола се промъкна през тясната врата, надолу към кухнята и салона. На телевизионния екран беше застинала картина, на която се виждаше сцена от дълбините на някаква мина. На масата беше оставена конзола за компютърна игра.

— Не. Беше внезапно хрумване.

Тя свали влажното си палто и го окачи на закачалка на преградата между двете помещения, после седна на тапицираната с кожа пейка, която заобикаляше масата от три страни.

— Е, винаги се радвам да те видя — той седна срещу нея, но почти веднага стана отново, припомняйки си общоприетите изисквания за посрещане на гост. — Искаш ли нещо за пиене? Имам кафе и чай. Портокалов сок. А имам и от онази светла индийска бира, върви добре с храната, която си поръчвам да ми носят тук — той се усмихна горчиво. — Имам и бяло вино, и водка. Макар че напоследък за тях няма търсене.

Карол Джордан предпочиташе тези напитки.

— Не бих отказала една бира.

Той стигна до хладилника с две крачки. Извади две бутилки, пресегна се да вземе две чаши и се върна на масата след секунди. Отварачката беше в плитко чекмедже под масата. Безспорно много удобно.

— Е, какво те води тук? — попита той, наливайки бира на гостенката си.

— Прекарах странен ден — Пола вдигна чашата си. — Наздраве. И ми се искаше да поговоря за него с човек, който ме разбира. Защото започнах работа в нов отдел и…

— И новият ти шеф няма нищо общо с Карол Джордан, а ги няма и Крис, Стейси, Сам и Кевин, с които да обсъдиш станалото.

— Всичко това е така. Освен това не знам дали още си на заплата, а знам, че не дължиш нищо на полицията в Брадфийлд. Но предполагам, че съм навикнала да споделям с теб идеите си и да търся мнението ти…

— Дори ако шефът не позволява — устата му отново се изкриви в същата горчива усмивка. И двамата отлично си спомняха времената, когато работеха тайно зад гърба на Карол Джордан, убедени, че имат основателни причини.

Пола се намръщи.

— Е, аз не страдам от нейните скрупули и не се притеснявам да те експлоатирам. Мисля, че ако имаш желание да помогнеш, трябва да ти позволим да го направиш. Ако пък не искаш, достатъчно е да го кажеш.

— Знам. Не се опитвам да те дразня, Пола. Разполагам с определени умения и предпочитам да ги ползвам, вместо да си ги държа добре лъснати на полицата — този път усмивката му беше открита, но тъжна. — Освен това ти си единственият човек, когото в известен смисъл мога да нарека приятел. Ако не помогна на приятеля си, каква е ползата от мен?

Пола се отърси като куче, излизащо от река.

— О, по дяволите. Ако някой можеше да ни чуе! Каква жалостива картина сме само.

— Да, нали? Най-добре да се опитаме да посвършим някаква работа, вместо да се държим така, сякаш се подготвяме да откровеничим в шоуто на Опра. Е, какво му беше странното на деня? Като изключим това, че беше първият ти работен ден в новия екип?

И така, тя му разказа за Торин. За необяснимото отсъствие на Бев Макандрю и за това как бе измъкнала момчето от невдъхващите доверие лапи на социалните служби.

— Разговарях с дежурната, която е поела смяната. Бев не е споменавала, че има някакви планове за вечерта, искала единствено да се отбие да напазарува, преди да се прибере у дома. Успях да открия две нейни приятелки. И двете не са се чували с нея — тя плъзна пръст по ръба на чашата. — Ако трябва да бъда откровена, Тони, тази работа не ми харесва.

Той се облегна назад и се загледа в ниския покрив на каютата.

— Хайде да обмислим възможностите. Не става дума за злополука или какъвто и да било инцидент, за който може да са били повикани бърза помощ или полиция.

— Нали ти казах, проверих.

— Знам, че си проверила, просто прехвърлям всички възможности. Загуба на паметта? Трудно е да се повярва, че може да се е движила насам-натам с амнезия, без да привлече вниманието на някой съвестен човек, който би предприел необходимото. Освен това истинската амнезия е нещо невероятно рядко срещано. Обикновената загуба на паметта най-често се дължи на травми по главата — а ако беше получила такава травма, щеше да се е озовала в болница. А ти си изключила тази вероятност.

— Мъртва е, нали?

Той вдигна ръка с длан, обърната към нея.

— Прибързваш с изводите, защото това е най-близко до ума ти. В твоя свят убийства се случват всяка седмица. Но за повечето от нас не е така. Дори ако приложим принципа на шестте степени на разделение[1], пак повечето от нас биха се озовали по-скоро близо до Кевин Бейкън, отколкото до жертва на убийство. Налага се да обсъдим преди това някои по-вероятни развития на събитията.

— Като например? — Пола стисна здраво зъби, линията на челюстта й издаваше несъгласие. Знаеше какво следва, а останалите възможности вече беше елиминирала.

— Приятел — мъж или жена — при когото е решила да остане спонтанно.

— Тя е хетеро. Но всички, с които говорих, твърдят, че през последните две години не е излизала с никого.

Тони се приведе напред.

— Много вероятно ли ти се струва това? Описваш я като интелигентна, забавна, привлекателна. Предполагам, че е в края на трийсетте или в началото на четиридесетте години. Доста млада, за да живее като монахиня, бих казал.

„Кажи това на Карол Джордан. Колко години минаха, откакто вие двамата избягвате възможността да се съберете?“ Лицето на Пола остана безизразно, когато отвърна:

— Нали знаеш какво казват хетеросексуалните жени? Когато навършиш трийсет и пет, установяваш, че най-свестните мъже или са вече заети, или са хомосексуални.

— А когато станеш на четиридесет, настава времето на разводите и мъжете вече се озъртат за втори шанс. Мога да си представя немалко причини, поради които Бев да не е искала да разтръбява, че има нов приятел. Може да е колега. Може да е женен. Може да е някой от учителите на Торин.

„Колега? Дан, който прекалено подчертано отричаше да знае каквото и да било?“

— Би казала на най-добрата си приятелка. Жените постъпват така.

„Освен ако не става дума за мъжа на най-добрата й приятелка…“

— Никога ли не си била влюбена тайно в някого?

Пола се засмя смутено.

— Разбира се, че съм била. Нали съм лесбийка. През половината си живот съм се чувствала като Дорис Дей[2]. Но винаги съм казвала на най-добрата си приятелка — после се прекъсна, притискайки ръка към устните си. — Освен ако не ставаше дума за нейното гадже. Ох, пропуснах тази възможност.

— Сама виждаш.

— Да, но аз нямам дете. Забравяш за Торин.

— Не забравям. Исках да ти напомня, че всички предположения предвиждат и изключения. Навремето ти си имала основания да държиш чувствата си в тайна. Същото може да важи и за Бев. Но дори ако предположим наличието на такава тайна, ти си права — това не обяснява защо е изчезнала, без да каже и дума на когото и да било. Не би изоставила Торин без обяснение. Има майки, които биха го направили — това не може да се отрече. Но съдейки по личните ти впечатления от Бев, от думите на колегите и от това, което твърди самият Торин, нима такава версия ти се струва вероятна?

— Никога не би го зарязала просто така — отвърна убедено Пола. — Бих казала, че в някои отношения е малък за четиринайсетте си години.

— Но ако тя се вижда с някого, този някой може да си има свои съображения. И може да е настоял тя да не се обажда на никого.

Пола си пое дълбоко дъх.

— Това, което всъщност искаш да кажеш е, че независимо дали става дума за приятел, проявил лошата си страна, или за непознат преследвач, Бев не е изчезнала по своя воля.

Тони стисна горната част на носа си между палеца и показалеца. Жестът й беше много познат.

— Струва ми се, че няма как да избегнем този извод, Пола. Мисля, че е отвлечена. На какъв етап се намира официалното разследване?

— Тази сутрин приех заявлението на Торин. Ако на Скенфрит Стрийт спазват същата процедура, каквато спазвахме ние, заявлението ще се обработи утре сутрин. Ще уведомя Фийлдинг какво съм направила до тук — ще ме наругае, защото съм проявила самоинициатива, но поне на търсенето ще бъде даден официално ход. Например ще се пусне проследяване на мобилния й телефон.

— В наши дни всички са чували за проследяване на мобилен телефон. Ако е включен, значи не се намира близо до мястото, на което е Бев.

— Да имаш някакви блестящи идеи?

Той поклати глава.

— Винаги се търси точката на пресичане. Къде пътят на Бев се е пресякъл с този на човека, който я е отвлякъл? Дали става дума за непознат, който я е грабнал от улицата? Или става дума за сексуални отношения, които са се развили по нежелан от нея начин? Нека бъдем откровени, Пола, след „Петдесет нюанса сиво“ жените се съгласяват без особени опасения да бъдат оковавани с белезници от мъже, които не познават чак толкова добре. Ако имаше връзка със Стейси, би могла да я помолиш да пробие домашния компютър на Бев. Това би било добра отправна точка за търсенето. Можеш ли да намериш Стейси?

Пола доби отвратено изражение, когато се сети какво се бе случило със Стейси Чен, ужасяващо ефективна като анализатор, с която бяха работили заедно в отдела за особени тежки престъпления под ръководството на Карол Джордан.

— Възложили са й да разследва компютърни измами. Тя казва, че било същото като да пратиш някой „Лиър Джет“ на учебна писта. Задачите за компютърни аналитици вече се прехвърлят на частни компании.

— Би трябвало да напусне полицията и да работи като конкурент на тези компании.

— Да не мислиш, че не е прехвърляла тази възможност. Но управляването на фирма ще й пречи на програмирането, с което се занимава в свободното си време. А от там идват истинските пари в света на Стейси. При това, ако вече не е ченге, няма да има право да си завира носа в хард дисковете на хората.

— Можеш ли да помолиш за копие от хард диска, преди да го предадете на специалистите? Дали това ще е достатъчно за Стейси?

— Добра идея. Ще я питам. Ами ако е бил непознат?

— В такъв случай нямаш нужда от мен, Пола. Ще е необходима добрата старомодна полицейска работа, макар и с нови методи. Да се прегледат записите от камерите за наблюдения, да се потърси колата й в базата данни за проследяване на регистрационни номера, да се прегледа страницата й във Facebook и профила в Twitter, да се види с кого се е свързвала по LinkedIn, да се проследят обажданията от телефона й. На този етап няма да имаш никаква полза от профайлър. Аз имам нужда от данни, а ти все още не разполагаш с такива. Единственото, което направих, беше да потвърдя най-лошите ти опасения.

— Трябва да запаля — каза Пола и се изправи рязко.

— Излез там, отзад.

— Искаш ли да дойдеш с мен? Имам нужда да ти опиша и остатъка от деня.

— Да си вземам ли якето и ключовете?

Пола се усмихна лукаво.

— Само ако те привлича мисълта за едно малко прегрешение.

Тони дръпна якето от промазана материя, което висеше до палтото на Пола.

— За лесбийка познаваш удивително добре пътя към мъжкото сърце.

Бележки

[1] Социологът Стенли Милграм лансира тезата, че всеки човек на света може да достигне до всеки друг човек посредством верига от 5 или 6 познати. Така се ражда терминът „Шест степени на разделение“. — Б.пр.

[2] Един от големите хитове на американската актриса и певица Дорис Дей (р. 1924) носи заглавието „Тайна любов“. — Б.пр.