Вал Макдърмид
Изгорени мостове (58)

58.

Кучето я беше посрещнало така възторжено, когато се прибра, че Карол се почувства задължена да го поразходи. Не намираше нищо привлекателно в това да се препъва из неравните пасища в тъмното, затова предпочете да върви по края на полето, където земята беше относително равна. Флаш като че ли нямаше нищо против. Тя препускаше насам-натам, но се връщаше на равни интервали, за да се убеди, че Карол не се е загубила.

— Това напомня донякъде на движението на мислите ми — отбеляза Карол, разбирайки защо това сноване й се струва познато.

Дори когато си легна, мислите й продължаваха да препускат, прехвърляха едни и същи проблеми с надеждата да открият разрешението им. В края на краищата тя удари с юмрук възглавниците за последен път и успя да потъне в сън, унасяна от радио Би Би Си. Когато будилникът я събуди след няколко часа, същите мисли продължаваха да се гонят из главата й.

Нямаше време да потича с кучето; трябваше да се срещне с Бронуен Скот в осем часа, за да обмислят още веднъж всичко с Тони, преди Фийлдинг да пристигне, за да го разпита отново. Скот отново повтори предложението си Карол да не се явява на разпита.

— Убедена съм, че Фийлдинг междувременно е разбрала, че сте с нас, но не искам вашето присъствие в стаята да я тласне към себеутвърждаване.

Аргументите й бяха основателни. Освен това по този начин нямаше да изложат на опасност Пола.

Карол може и да не знаеше много неща за кучетата, но дори преди предупреждението на Стейси, беше наясно, че не е приемливо да бъдат оставяни за дълго сами. Нали идеята беше двете с Флаш да си правят компания. Затова отвори багажника на „Лендроувър“-а и простря на пода две одеяла. Флаш скочи вътре, сякаш това й беше стар навик. Карол сложи в багажника и една еднолитрова бутилка вода и пластмасова купа, както и всичко необходимо за разходка — каишка, лакомства за награда и найлонови торбички за почистване. Бяха готови да потеглят. По един или друг начин щеше да намери как да разходи кучето.

Пристигна пет минути по-рано от Скот на Скенфрит Стрийт, но не влезе в участъка. Прецени, че ще е по-разумно да чака на входа на паркинга. Скот се появи, елегантна до съвършенство както винаги, безукорна в прилепнал по тялото тъмносив костюм и вталена синя блуза на тънки бели райета. Тясната пола и главозамайващо високите токове изтъкваха краката й така, че можеха да привлекат вниманието на всекиго. Карол се почувства старомодна в най-хубавия си черен костюм с панталон и обувки с ниски токове — и костюмът, и обувките бяха купени на разпродажба от „Хобс“ преди две години. Този път ги въведоха в стая за разпити извън територията на ареста, обзаведена със звукозаписна техника и дълго, тясно огледало на едната стена. И тук стените бяха боядисани в познатия сив цвят, и тук се носеше смесената миризма на потни тела и препарати за чистене. Без да се замисли, Карол се упъти направо към столовете, които не бяха завинтени за пода. Скот се разсмя.

— Трудно се изкореняват стари навици, Карол. Мястото ти не е от онази страна на масата — Карол понечи да стане, но Скот махна с ръка. — Няма проблем, нали сме сами тук. Остани си там засега.

Скот седна и си сложи очила с правоъгълни стъкла и тънки черни рамки. С тях изглеждаше като строга и сексапилна училищна директорка. Отвори една папка и започна да изучава съдържанието й страница по страница. Когато доведоха Тони, няколко минути по-късно, тя затвори папката и се изправи. Когато той пристъпи към масата, тя отиде до него и постави ръка над лакътя му.

— Как прекарахте нощта?

Той хвърли поглед към Карол, която не беше помръднала.

— Мина някак — каза той, заобиколи Скот и отиде да седне срещу Карол. — Не знам с колко време разполагаме, но има няколко неща, които трябва да ви кажа. Мисля, че убиецът е местен човек. Като се има предвид, че мъжете обикновено избират по-млади от тях жени, а той е избрал Бев за възможна сурогатна, бих казал, че е най-малко трийсет и петгодишен. Смущаваше ме и това, че жените явно не са се опитвали да избягат или да привлекат внимание към себе си, след като ги е натоварвал в колата. Бих очаквал да постъпят сведения от пешеходци, чули блъскане или викове от багажника на някоя кола, и в такъв случай Пола щеше да ги спомене. Затова се запитах дали не носи в онова метално куфарче пособия за анестезия — такъв преносим комплект, какъвто има в колите за спешна помощ. Това би обяснило едновременно защо той носи куфарчето и пасивността на жените. Те явно са в безсъзнание. Затова може би си струва да се провери дали от някоя от местните болници не е изчезналото подобно куфарче?

— Като се вземат предвид професиите на жертвите, самият той би могъл да е медицински работник — отбеляза Карол.

Тони прокара пръсти през косата си.

— Не мисля така. Бих казал, че работи в офис, че е някакъв вид чиновник. Но ти може и да си права — добави той припряно.

„Опитва се да се подмаже. Жалка картина“. Карол реши да не забравя това. Пола би могла да подхвърли идеята на Фийлдинг — така би създала впечатление, че е на страната на шефката си. Тя погледна Скот, която седеше от другата страна на масата.

— Може ли да получа един лист? — Скот откъсна страница от бележника си. — Трябва да ми дадеш писмо, което да представя в болницата „Брадфийлд Мур“, когато поискам да потърся в болничния дневник описание на инциденти с твое участие. Имаме датите, когато Надя Вилкова е имала срещи там, и ако успеем да докажем съвпадението на някоя от тях с инцидента, това ще подкопае основанията на Фийлдинг за арест. — Още преди тя да довърши, той вече пишеше.

— Ако успеем, те ще трябва да ме пуснат, нали?

— Не е задължително — отвърна Скот. — Особено като се вземе предвид, че все отнякъде ще изтече информация, в интернет или в местните медии, че са арестували известна личност като вас.

— Известна личност — аз?

— В света на криминалистиката вие сте върхът. Профайлър, превърнал се в престъпник? Можете ли да си представите нещо по-впечатляващо?

Той я изгледа потресен.

— Ще ме има навсякъде по вестниците, нали? Като онзи нещастник от Бристъл, когото представяха като чудовище само защото имал странна прическа^[1]?

Скот въздъхна.

— Вероятно. Засега не ми се е обаждал никой. Но Фийлдинг се постара да не вдига шум около ареста, а сержантът, който беше дежурен тази нощ, е известен с ненавистта си към медиите. Но това няма да продължи, когато застъпи дневната смята. Почти сигурно ще ви накиснат. Ще разровят отново цялата история около Джако Ванс — тя кимна към Карол. — Възможно е да тръгнат и подир вас.

— Ще ми бъде много приятно — каза тя мрачно.

Тони се подписа и подаде листа на Карол.

— Потърси Маги Спенс, заместник-директора. Тя ме харесва и сигурно ще помогне.

— За разлика от шефа ти — каза сухо Карол. Тя знаеше за общото им минало. Властта никога не прощава на онези, които познават малките й, мръсни тайни.

Той се усмихна иронично.

— Новината ще му достави невероятно удоволствие — той направи жест, с който обхвана потискащата обстановка.

— Междувременно сигурно са получили разрешение за обиск — каза Скот, явно нетърпелива да ги насочи към сериозната работа, която трябваше да свършат тази сутрин. — Вече вероятно преравят дома и офиса ви. Ако има нещо, което не искате да открият, сега е моментът да ни го кажете — тя повдигна едната си вежда и го погледна.

Тони сви рамене и разтвори ръце в жест, подчертаващ откровеността му.

— Пожелавам им късмет. Ако намерят диска с играта „Tomb Raider“, ще им бъда вечно благодарен — той се усмихна измъчено. — Наистина нямам мрачни тайни. При мен не може да се говори за скрити дълбини, най-много за скрити плитчини.

Карол реши, че е чула достатъчно. Избута стола си назад и прибра писмото на Тони в чантата си.

— Сега, ако няма друго, което според теб трябва да знам, си тръгвам. Трябва да потърся някои неща, а времето си тече. А трябва да разходя и кучето.

— Куче ли? — повтори недоумяващо Тони.

— Ще ви се обадя по-късно, за да разкажа какво е станало — каза Скот, но вече говореше на гърба на Карол.

Тони провеси нос, когато Карол излезе от стаята за разпити. В присъствието на Бронуен Скот той се чувстваше нервен и не на място — като че ли никога не би могъл да осигури на тази жена отговорите, които искаше. Той проследи с поглед затварянето на вратата и каза:

— Тя има куче?

Скот го погледна едновременно озадачено и развеселено.

— Нямам представа как е организирала личния си живот Карол.

Тони направи гримаса.

— Очевидно аз също. Е, какво ще стане сега?

— Фийлдинг отново ще ви разпита. Освен ако не се е добрала до нещо ново, за което ние не знаем, тя най-вероятно ще повтори вчерашните си въпроси, а вие ще казвате „без коментар“ на всичко, което ви каже. Ще се опита да ви обърка, да ви провокира. Но вие не бива да го допускате.

— Ще си представям, че тя е пациент. Те обикновено се опитват да отклонят вниманието от заболяването си, като ми задават въпроси. Доста ме бива да избягвам отговорите — той сведе поглед към масата. — Съзнавам, че не бива да приемам това лично, но не мога да не се почувствам засегнат от бързината, с която Фийлдинг е решила да ме арестува. Наречете ме сантиментален, ако искате, но бих очаквал тя да прояви известна толерантност към мен. Искам да кажа, участвал съм пряко в толкова много разследвания, та бих си казал, че ще поразмислят, преди да решат, че съм сериен убиец — той срещна погледа й. По лицето му бе изписано огорчение.

— Фийлдинг иска да демонстрира пред шефовете колко независимо разсъждава. А може би иска същевременно и да помрачи донякъде блясъка на постиженията на Карол. Затова държи толкова Пола да е в нейния екип. Фийлдинг иска да остави впечатлението, че при нея се вкарват обратно в пътя ченгетата, заразени от склонността да работят като единаци.

Тони успя да се усмихне уморено.

— А пък си мислех, че психологът тук съм аз. Е, мислите ли, че ще повдигнат обвинение срещу мен?

— Мисля, че ще се опита да ви задържи до последната възможна минута. Ще убеди някой друг главен инспектор да изиска задържането ви за нови дванайсет часа, и така ще стигнем до утре сутрин. Тогава или ще ви обвини, или ще ви освободи, или, ако е убедена, че пръстовият отпечатък и резултатът от ДНК-анализа са достатъчни, ще се обърне към прокуратурата, за да изиска удължаване на срока за арест. А тогава ние трябва да извадим цялата оневиняваща информация, която Карол ще е събрала, плюс някакви данни от експерта по пръстови отпечатъци, когото колегите ми ще намерят, и тогава ще ви освободят с уговорката, че трябва да останете на разположение на полицията. Ако изчакаме и постъпим по този начин, оневиняването ви ще бъде по-публично.

— Това звучи добре.

Скот вдигна ръка с изпъната длан и я позавъртя в китката.

— И да, и не. Оневиняването е по-публично, но лошото е, че така медиите и виртуалното пространство ще имат на разположение пълния двайсет и четиричасов новинарски цикъл, за да ви разкъсат на парчета.

— Доколкото разбирам, те ще ме разкъсат така или иначе, така че колкото повече публичност се даде на освобождаването ми, толкова по-добре, не е ли така? Или предполагате, че няма да ме пуснат?

Скот изкриви неуверено уста.

— Бих била много учудена, ако застанат зад Фийлдинг в този случай, след като така наречените й доказателства бъдат отхвърлени.

Преди Тони да успее да отговори, вратата се отвори с трясък. На прага застана Фийлдинг — в дребната й фигурка напираше едва овладяна ярост. Устните й бяха стиснати, очите — присвити, а ръцете — свити в юмруци.

— Трябва да разменим няколко думи, госпожо Скот — каза тя. Това очевидно не беше молба.

Скот не се разбърза, дори спря до Тони и стисна окуражително рамото му.

— Веднага се връщам.

Тя едва бе успяла да затвори вратата зад себе си, когато Фийлдинг пристъпи към нея, нарушавайки границите на личното й пространство, и изсъска:

— Какво си въобразявате, че разигравате тук?

Днес в акцента на Фийлдинг очарованието бе отстъпило място на грубата заплаха. Който я чуеше, надали щеше да изпита желание да посети Шотландия.

Скот се усмихна сладко и хвърли поглед над рамото на Фийлдинг, към мястото, където стоеше Пола, смръщена от безпокойство, и явно изпълнена с желание да се слее със стената. Скот я поздрави с кимване, после демонстративно изгледа Фийлдинг от горе на долу.

— Налага се да ми обясните по-точно какво имате предвид, главен инспектор Фийлдинг.

— Отлично знаете какво имам предвид, госпожо. Това, че сте довели тук Карол Джордан, за да се види с клиента ви, под предлог, че стажува при вас. Вие за пълна глупачка ли ме мислите?

Скот я изгледа развеселено и снизходително.

— Не разбирам защо сте толкова разстроена. Карол вече не служи в полицията. Има пълното право да избира път за ново професионално развитие. Обърна се към мен с молбата да ме съпровожда по време на срещите ми, за да прецени дали адвокатската кариера я привлича. Приех думите й за чиста монета и не съм предполагала, че тя се опитва да получи достъп до офиса ми във ваш интерес.

— В мой интерес? — Фийлдинг като че ли всеки момент щеше да експлодира.

— Това не би било първият случай, когато ваши колеги се стремят да подкопаят опитите ми да осигуря на клиентите си възможно най-добрата защита.

— Това твърдение е възмутително — Фийлдинг заекна от яд.

— Не по-възмутително от вашия опит да припишете на мен и Карол неприемливи мотиви.

— Е, защо тогава е дошла, ако не за да провали операцията ми?

— А как би могла да стори подобно нещо? Да не искате да намекнете, че ваши служители са съобщавали зад гърба ви неща, които и без това по закон трябва да разкриете пред защитата? И всичко това поради някаква неуместна лоялност към пенсиониран колега? Сигурно е потискащо да нямате доверие на хората, с които работите, главен инспектор Фийлдинг.

Скот се обърна и постави ръка върху дръжката на вратата.

— Вярвам на хората си — Фийлдинг изплю думите, насочени като остри мънички стрели към сърцето на Скот.

— Чудесно. Да започнем тогава нашия разпит, който ще премине под знака на фразата „без коментар“. А може би ще получа и сведения за доказателствата, свързани с пръстовия отпечатък?

„Последната дума и последната усмивка остават за защитата“, каза си Скот и се понесе обратно, за да се присъедини към клиента си.