Вал Макдърмид
Изгорени мостове (35)

35.

Мари се връщаше от тоалетната, когато чу повишени гласове. Ако имаше нужда да се ориентира откъде долитат гласовете, би било достатъчно само да проследи погледите на всички, които работеха достатъчно близо до кабинета на Роб Морисън. Очевидно беше, че дори със слушалки на ушите те чуваха ясно разправията.

Когато наближи, Мари разпозна арогантния тон на „мистър Ралф Лорън“.

— Казвам ти, че ще се издъним страхотно, ако го предоставим от сега на Гарет и неговите весели момчета от маркетинга. Ще ни трябват поне още шест седмици, за да бъдем готови да представим това на клиентите си.

— Преди два месеца ми обеща друго — възрази Гарет. — Каза, че оставало само да се понагласи още малко. Да се направи интерфейсът за потребители идиотоустойчив — нали така каза.

— Така и ще стане. Просто ще отнеме малко повече време, отколкото се предвиждаше първоначално, това е всичко. Колко пъти трябва да подбирам едносрични думи, като ви обяснявам това, за да ме разберете?

— „Едносрични думи“ е силно казано — измърмори Роб.

— За какво изобщо е целият този зор? — попита Найджъл точно в момента, когато тя отвори по-широко вратата. Той стоеше с гръб към вратата, но можеше все пак да забележи смущението на Роб и развеселеното изражение на Гарет. — Заради новата шефка ли? Ще се насерете от страх заради някаква жена? Вие да не мислите, че тя изобщо ще разбере това, което сме направили? Елате на себе си, това е просто някаква фуста!

— Някаква фуста, която заема по-висок пост от вас, Найджъл — намеси се Мари със сладък тон. — И която има твърдо намерение да проучи защо вашият отдел не си изпълнява задачите в срок — той се извърна рязко с разкривено от гняв лице.

— Вие какво, шпионирате ли ни? — дясната му ръка се сви в юмрук.

Мари затвори вратата зад себе си.

— Аз никога не шпионирам. И не ми се налага. Следващия път, когато решите да вдигнете скандал, го правете на затворена врата, ако обичате. Отвън има цяла зала, пълна със служители, наострили уши. Създаването на поводи за клюки сред колегите не ни помага да постигнем целите си. Всички се стремим към едно. Успехът движи света. И ще постигнем желаното от нас по-бързо, ако си помагаме един на друг — тя съумя да се усмихне сравнително топло. Дори Найджъл като че ли се поуспокои, прекоси стаята и се облегна на един от шкафовете с ръце в джобовете.

— Момчешки истории — каза Гарет.

— Говори за себе си — сопна се Найджъл.

— Бих искала да разбера за какво точно става дума, но не сега, когато всички сте раздразнени. Защо всеки от вас не ми напише по една паметна записка, в която да обясни за какво е тази разправия? Естествено, постарайте се да ползвате едносрични думи.

Тя отвори вратата и продължи с бърза крачка към своя офис, доста доволна от себе си. Извънредно важно беше да се открият точките, където е най-възможно да се появят пукнатини между служителите. А после вече тези слаби места можеха да се експлоатират максимално.

Мари се усмихна. Трябваше да си признае, че упражняването на власт й доставяше наслада.