Вал Макдърмид
Изгорени мостове (2)

1.

Ден първи

Всяка сутрин той се събуждаше, изтръпнал от приятна възбуда. Дали днес ще бъде денят? Днес ли щеше да се запознае най-сетне с нея — със своята съвършена съпруга? Той, разбира се, знаеше коя е тя. Наблюдаваше я вече от две седмици, разучаваше привичките й, опознаваше приятелите й, запознаваше се с особеностите на поведението й. Знаеше как тя прибираше косата зад ушите си, когато сядаше зад волана на колата. Знаеше, че пали всички лампи веднага, щом се прибере в самотния си апартамент.

И че сякаш никога не поглеждаше в огледалото за обратно виждане.

Той посегна към дистанционното и вдигна щорите на големите капандури. Дъждът ръмеше неспирно от равната, безлична стена на сивите облаци. Но нямаше вятър, който да навява водните капки. Валеше упорито и равномерно. В такова време хората се крият под чадърите си, свели глави, и не обръщат никакво внимание на това, което се случва около тях, а лицата им остават невидими за контролните камери.

Първа точка — отметната.

Освен това беше събота. Следователно тя нямаше да има работни срещи и посещения. Нямаше опасност някой да забележи, че е пропуснала някаква уговорка.

Втора точка — отметната.

Това, че беше събота, означаваше също, че тя можеше да реши да отиде на място, което би било подходящо за срещата им. На място, където той би могъл да изпълни първите стъпки от своя внимателно изработен план да я превърне в съвършена съпруга. Независимо от това дали тя го искаше или не. Така или иначе онова, което тя искаше, беше без значение.

Трета точка — отметната.

Той взе душ, къпа се дълго, без да бърза, наслаждавайки се на чувственото удоволствие от стичащата се по кожата му топла вода. Ако тя си изиграеше правилно картите, щеше да добие правото да споделя това удоволствие с него, да направи преживяването още по-приятно за него. Какво по-добро начало на деня от една свирка под душа. Това бе едно от нещата, които идеалната съпруга би трябвало да върши с радост за своя мъж. Не му беше хрумвало досега и той го включи със задоволство в списъка си. Подобно нещо не беше хрумвало и на първата, което само още веднъж подчертаваше неспособността й да отговори на високите му изисквания.

Нова точка за отмятане в списъка, който той водеше наум. Важно бе да си организиран.

Той вярваше в организираността, в необходимостта да бъдеш подготвен и да вземаш предпазни мерки. Многото време, което бе минало, откакто онази кучка бе провалила плановете му, би накарало един страничен наблюдател да реши, че се е отказал от своята мисия. Колко дълбоко би сгрешил този страничен наблюдател! Първо се беше наложило да разчисти мръсотията, останала след нея. Това отне смешно много време и той я винеше за всяка секунда от него. А после трябваше да си изясни целите.

Беше обмислял варианта да си купи онова, което искаше — както бе постъпвал баща му. Но колкото и покорни да бяха азиатките, появата с такава жена в обществото създаваше нежелано впечатление. Това бе крещящ символ на неадекватност, перверзия, провал. Същото се отнасяше и до доставяните по поръчка съпруги от бившия Съветски съюз. Подчертаният акцент, изрусените коси, престъпните наклонности, набити в тях като кал под ноктите — такива неща не бяха за него. Не можеш да се появиш с такава жена пред колегите си и да очакваш да те уважават.

После бе прехвърлил възможностите за запознанство по интернет. Проблемът бе там, че в такива случаи човек купуваше котка в чувал. Само че на него не му трябваше котка в спалния чувал. Изкиска се на собственото си остроумие, на усета си към езика. Знаеше, че хората се възхищават на това му качество. А що се отнася до запознанствата по интернет, далеч по-неприятната им страна бяха малкото варианти за измъкване, ако нещата се объркаха. Защото в тези случаи зад теб остава ясна и широка следа. Необходими бяха много усилия, умения и възможности, за да останеш наистина анонимен онлайн. Опасността от разкриване заради секундно невнимание или грешка беше прекалено голяма, за да е склонен да я приеме. А пък и в такъв случай, ако всичко се провалеше, той не би могъл да я принуди да плати за провала си. Тя просто щеше да се върне към предишния си живот, сякаш нищо не се е случило. Тя щеше да победи.

А той не би допуснал това. Трябваше да има и друг начин. Затова разработи своя план. Затова и му отне толкова много време да стигне до този етап. Трябваше да разработи стратегия, после да я прецени във всички възможни аспекти, после да се заеме със своите проучвания. Едва сега беше готов да пристъпи към действие.

Избра дрехи, придаващи му анонимност — черни джинси, купени от обикновена верига магазини и спортна блуза с яка; завърза внимателно връзките на високите черни кубинки с метални върхове — за всеки случай. Когато слезе долу, си запари чаша зелен чай и изяде една ябълка. После отиде в гаража, за да се убеди отново, че всичко е наред. Фризерът беше изключен, с вдигнат капак, готов да поеме новото си съдържание. Предварително нарязани парчета самозалепваща лента висяха от ръба на една лавица. Върху ниска масичка бяха подредени белезници, електрошоков пистолет, корда за окачване на картини и една ролка изолирбанд. Той облече непромокаемото си яке и натъпка вещите по джобовете си. Накрая взе едно метално куфарче и тръгна обратно към кухнята.

Четвърта и пета точка — отметнати.

Огледа отново гаража и забеляза, че последния път, когато бе влизал тук, беше внесъл с обувките си сухи листа. Въздъхна, остави куфарчето и отиде да вземе метла и лопата. Това е женска работа, каза си той нетърпеливо. Но ако днес всичко се развиеше както трябва, скоро тук щеше да има жена, която да я върши.