Томас Харис
Ханибал Лектър (60) (Зараждането на злото)

59

Сняг над 50-ия паралел, покриващ в бяло високото чело на полукълбото, Източна Канада, Исландия, Шотландия, Скандинавия. Вихрушки от сняг в Грислехамн, Швеция. Сняг валеше и в морето, когато фериботът с ковчега най-после пристигна.

Служителят от ферибота даде на хората от погребалното бюро една количка на четири колела и им помогна да натоварят на нея ковчега, после да я засилят леко на палубата, за да я качат през рампата на дока, където чакаше камионът.

Бащата на Дортлих бе умрял без близки роднини и бе ясно изразил предсмъртното си желание. Асоциацията на океанските и речните работници от Клайпеда се погрижи желанието му да бъде изпълнено.

Малката процесия към гробището се състоеше от катафалката, една камионетка с шестима мъже от погребалното бюро и една кола с двама възрастни роднини.

Не че бащата на Дортлих бе напълно забравен, но повечето от другарите от детството му бяха мъртви и много малко от роднините му бяха още живи. Беше средният син в семейството си, бунтарската му природа и възторгът му от Октомврийската революция го бяха отчуждили от близките му и отвели в Русия. Синът на корабостроители бе изживял живота си като обикновен моряк. Ирония на съдбата — единодушно заключиха двамата възрастни роднини, които пътуваха зад катафалката през падащия сняг в късния следобед.

* * *

Гробницата на семейство Дортлих бе изработена от сив гранит, с издълбан над вратата кръст и с цветни стъкла на прозорците — не стъклопис, просто с вкус съчетани цветни стъкла.

Съвестният гробищен служител бе вече почистил от снега пътя към вратата на гробницата и сега чистеше стъпалата. Огромният железен ключ студенееше през ръкавицата му и той го превъртя с две ръце. Ключалката изскърца. Мъжете от погребалната служба отвориха голямата двойна врата и вкараха вътре ковчега. Роднините измърмориха нещо по повод емблемата на комунистическия профсъюз в гробницата.

— Мислете за това като за братско сбогом от тези, които са го познавали най-добре — каза уредникът на погребалната процесия и се изкашля в ръкавицата си.

После изкоментира, че ковчегът изглежда доста скъп за член на комунистическата партия и спомена покачването на цените.

Гробищният служител носеше туба със смес от бяла мас и литий. Очерта с нея пътя, по който ковчегът щеше да се плъзга — трябваше да влезе в нишата странично и гробарите останаха доволни, когато започнаха да го наместват. Бутаха само от едната страна и не се наложи да го вдигат.

Присъстващите се спогледаха. Никой не изрази желание да се моли. Заключиха гробницата и побързаха към колите си в навяващия сняг.

Бащата на Дортлих лежи тих и смален над ложето си от предмети на изкуството. Сърцето му се вледенява.

Сезоните ще идват и ще отминават. Отвън долитат приглушени гласове от покритите с чакъл алеи, понякога ластар от дива лоза плъзва по гробницата. Цветното стъкло постепенно избледнява от натрупания прахоляк. Листата падат, завалява сняг, настъпва пролет и всичко започва отново. Картините, така близки на Ханибал Лектър, лежат, навити в мрака като спиралите на паметта.