Томас Харис
Ханибал Лектър (8) (Зараждането на злото)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ханибал Лектър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hanibal rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata
Корекция, Форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Томас Харис

Заглавие: Ханибал Лектър. Зараждането на злото

Преводач: Радосвета Гетова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 13 април 2007

Редактор: Росица Ташева

Коректор: Стефка Добрева

ISBN: 978-954-529-496-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3683

История

  1. — Добавяне

7

Вратата рязко се отвори и вътре влязоха Грутас, Милко и Дортлих. Ханибал грабна от стената едно копие за глигани и Грутас, с верния си инстинкт, насочи пушката си към момиченцето.

— Пусни това или ще я застрелям. Ясен ли съм?

Мародерите наобиколиха Ханибал и Миша.

Отвън Гренц махна на полуверижния влекач да приближи. Фаровете на влекача осветиха вълчи очи в края на поляната — един вълк влачеше нещо.

Мъжете се скупчиха около Ханибал и сестра му пред огъня, от дрехите им се разнасяше сладникавата воня на седмиците, прекарани в полето, и на съсирената стара кръв, събрала се в гънките на ботушите им. Кашаваря хвана едно малко насекомо, подало се от дрехите му, и му смачка главата с нокътя на палеца си.

Кашлицата им, дъхът им на хищници, кетозата от нездравословната храна — главно месна, накара Миша да зарови лице в палтото на Ханибал. Той я загърна и усети силните удари на сърцето й. Дортлих взе купичката с овесена каша на Миша и я изгълта лакомо, обирайки последните остатъци с ципестите си, покрити с белези пръсти. Колнас подаде своята купа, но Дортлих не му даде нищо.

Колнас бе як и набит и очите му светваха, когато видеше скъпи метали. Изтегли гривничката от китката на Миша и я сложи в джоба си. Когато Ханибал го хвана за китката, Гренц го ощипа за врата и цялата му ръка до рамото изтръпна.

Проехтя далечен артилерийски огън.

Грутас каза:

— Ако дойде патрул, от които и да е, ние тук отваряме полева болница. Спасили сме тия малките и пазим вещите им в камиона. Вземете от влекача един червен кръст и го закачете над вратата. Хайде, действайте.

— Ония двамата ще замръзнат, ако ги оставиш във влекача — каза Кашаваря. — Те ни отърваха от патрула, може пак да се окажат полезни.

— Закарай ги в бараката с наровете — каза Грутас. — Заключи ги там.

— Къде могат да отидат? — каза Гренц. — На кого могат да разкажат?

— Могат да ти разкажат на тебе за жалкия си шибан живот, Гренц, и то на албански. Размърдай си задника и тръгвай!

Гренц смъкна две дребни човешки фигурки от влекача и в снежната виелица ги подкара към бараката.