Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hanibal rising, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Радосвета Гетова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata
- Корекция, Форматиране
- analda (2019)
Издание:
Автор: Томас Харис
Заглавие: Ханибал Лектър. Зараждането на злото
Преводач: Радосвета Гетова
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 13 април 2007
Редактор: Росица Ташева
Коректор: Стефка Добрева
ISBN: 978-954-529-496-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3683
История
- — Добавяне
7
Вратата рязко се отвори и вътре влязоха Грутас, Милко и Дортлих. Ханибал грабна от стената едно копие за глигани и Грутас, с верния си инстинкт, насочи пушката си към момиченцето.
— Пусни това или ще я застрелям. Ясен ли съм?
Мародерите наобиколиха Ханибал и Миша.
Отвън Гренц махна на полуверижния влекач да приближи. Фаровете на влекача осветиха вълчи очи в края на поляната — един вълк влачеше нещо.
Мъжете се скупчиха около Ханибал и сестра му пред огъня, от дрехите им се разнасяше сладникавата воня на седмиците, прекарани в полето, и на съсирената стара кръв, събрала се в гънките на ботушите им. Кашаваря хвана едно малко насекомо, подало се от дрехите му, и му смачка главата с нокътя на палеца си.
Кашлицата им, дъхът им на хищници, кетозата от нездравословната храна — главно месна, накара Миша да зарови лице в палтото на Ханибал. Той я загърна и усети силните удари на сърцето й. Дортлих взе купичката с овесена каша на Миша и я изгълта лакомо, обирайки последните остатъци с ципестите си, покрити с белези пръсти. Колнас подаде своята купа, но Дортлих не му даде нищо.
Колнас бе як и набит и очите му светваха, когато видеше скъпи метали. Изтегли гривничката от китката на Миша и я сложи в джоба си. Когато Ханибал го хвана за китката, Гренц го ощипа за врата и цялата му ръка до рамото изтръпна.
Проехтя далечен артилерийски огън.
Грутас каза:
— Ако дойде патрул, от които и да е, ние тук отваряме полева болница. Спасили сме тия малките и пазим вещите им в камиона. Вземете от влекача един червен кръст и го закачете над вратата. Хайде, действайте.
— Ония двамата ще замръзнат, ако ги оставиш във влекача — каза Кашаваря. — Те ни отърваха от патрула, може пак да се окажат полезни.
— Закарай ги в бараката с наровете — каза Грутас. — Заключи ги там.
— Къде могат да отидат? — каза Гренц. — На кого могат да разкажат?
— Могат да ти разкажат на тебе за жалкия си шибан живот, Гренц, и то на албански. Размърдай си задника и тръгвай!
Гренц смъкна две дребни човешки фигурки от влекача и в снежната виелица ги подкара към бараката.