Томас Харис
Ханибал Лектър (30) (Зараждането на злото)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ханибал Лектър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hanibal rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata
Корекция, Форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Томас Харис

Заглавие: Ханибал Лектър. Зараждането на злото

Преводач: Радосвета Гетова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 13 април 2007

Редактор: Росица Ташева

Коректор: Стефка Добрева

ISBN: 978-954-529-496-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3683

История

  1. — Добавяне

29

Раздразнен от префинените нотки на напевния звънец, инспектор Попил потропа силно на вратата на галерия „Леет“ на улица Сен Пер. Собственикът на галерията го покани вътре и той мина направо на въпроса.

— Откъде имате картината на Гуарди?

— Купих я от бившия ми съдружник Копник — отвърна Леет.

Изтри лицето си и си помисли колко отвратително по френски беше облечен Попил с това жабешко сако без цепка.

— Бил я получил от някакъв финландец, не му спомена името.

— Покажете ми фактурата! — нареди Попил. — Длъжен сте да разполагате със списъка на крадените предмети на изкуството. И него ми покажете.

Леет сравни списъка със собствения си каталог.

— Ето, погледнете тук. Творбата на Гуарди е описана различно. Роберт Лектър е нарекъл откраднатата картина „Изглед на Санта Мария дела Салуте“, а аз съм купил тази като „Изглед от Канале Гранде“.

— Имам съдебно решение да конфискувам картината независимо под какво название е. Ще ви дам квитанция за нея. Намерете ми този Копник, мосю Леет, и ще си спестите много неприятности.

— Копник е мъртъв, инспекторе. С него имахме обща фирма. Наричаше се „Конник и Леет“. „Леет и Копник“ щеше да звучи доста по-добре.

— Разполагате ли с документацията му?

— Може би адвокатът му разполага.

— Потърсете я, мосю Леет. Потърсете я добре! — каза Попил. — Искам да знам как тази картина е преминала от замъка Лектър в галерия „Леет“.

— Лектър! — учуди се Леет. — Да не би да е момчето, което прави тези рисунки?

— Да.

— Удивително! — възкликна Леет.

— Да, удивително — отвърна Попил. — Увийте ми картината, моля.

* * *

Леет се яви на Ке дез орфевр два дни по-късно, с документи в ръка. Попил нареди да го сложат да седне в коридора, близо до стаята с надпис Audition 2, където течеше шумният, прекъсван от блъскане с юмрук и викове разпит на заподозрян в изнасилване. Попил даде възможност на Леет да се потопи в тази атмосфера в продължение на петнайсет минути, преди да го приеме в личния си кабинет.

Търговецът му предаде една квитанция. Тя удостоверяваше, че Копник е купил картината на Гуарди от някой си Емпу Макинен за осем хиляди английски паунда.

— Според вас това убедително ли е? — попита Попил. — Според мен не е.

Леет се изкашля и погледна към пода. Изминаха пълни двайсет секунди.

— Прокурорът гори от желание да заведе криминално дело срещу вас, мосю Леет. Той е калвинист от най-жесток тип, знаете ли за това?

— Картината беше…

Попил вдигна ръка и накара Леет да замълчи.

— Искам засега да забравите за своя проблем. Приемете, че ако реша, мога да се застъпя за вас. Искам да ми помогнете. Искам да погледнете това.

И той подаде на Леет сноп гъсто изписани на машина съдебни документи.

— Това е списъкът на творбите, които Комисията по изкуствата е докарала в Париж от Разпределителния център в Мюнхен. Всичките са крадени.

— За да ги изложи в „Жьо дьо Пом“.

— Да, хората, които предявяват права над тях, ще могат да ги огледат там. Втората страница, по средата. Оградено е.

— „Мостът на въздишките“ на Бернардо Белото[1]. Трийсет и шест на трийсет сантиметра, масло върху дърво.

— Познавате ли тази картина? — попита Попил.

— Чувал съм за нея, разбира се.

— Ако е истинска, е била взета от замъка Лектър. Както знаете, прочута е с това, че върви заедно с още една картина на Моста на въздишките.

— Да, на Каналето[2], рисувана същия ден.

— Която също е взета от замъка Лектър, може би е открадната по същото време и от същия човек — каза Попил. — Колко повече ще спечелите, ако продадете двете картини заедно, отколкото ако ги продавате поотделно?

— Четири пъти повече. Никой здравомислещ търговец не би ги разделил.

— Значи са разделени от незнание или пък случайно. Две картини на Моста на въздишките. Ако този, който ги е откраднал, все още държи едната от тях, няма ли да иска да си върне и другата? — запита Попил.

— Ще иска, и то много.

— Когато тази картина бъде окачена в „Жьо дьо Пом“, за нея ще се говори много. Ще дойдете на изложбата заедно с мен и ще видим кой ще се навърта наоколо.

Бележки

[1] Бернардо Белото (1720–1780) — италиански пейзажист, племенник и ученик на Каналето. — Б.р.

[2] Джовани Антонио Канал, известен като Каналето (1697–1768) — италиански художник от венецианската школа. — Б.р.