Томас Харис
Ханибал Лектър (4) (Зараждането на злото)

3

Blitzkrieg — светкавичната война на Хитлер, бе по-бърза, отколкото който и да било можеше да си представи. Бернт завари в замъка една рота от дивизията „Тотенкопф“ — Мъртвешка глава, от Вафен СС. Два танка „Панцер“ бяха спрели близо до крепостния ров, а до тях — един танк изтребител и няколко влекача.

Градинарят Ернст лежеше по очи в кухненския двор с накацали по главата му мухи месарки.

Бернт видя това от капрата на фургона. Само немците се качиха във фургона му. Грутас и другите вървяха отзад пеша. Те бяха само Hilfswillige, или хивита — местни хора, които доброволно помагаха на нацистките окупатори.

Бернт забеляза двама войници, покачени на една от кулите на замъка, които сваляха Лектъровия флаг с див глиган и на негово място поставяха радиоантена и знаме с пречупен кръст.

Един майор, облечен в черна есесовска униформа с отличителния знак на „Тотенкопф“, излезе от замъка, за да огледа Цезар.

— Много е добър, но гърбът му е прекалено широк за яздене! — каза той със съжаление. Беше си взел бричовете за езда и шпорите, за да язди за развлечение. — Другият кон щеше да е по-подходящ.

След него от замъка излязоха двама щурмоваци, бутайки Готвача, който вървеше между тях.

— Къде е семейството?

— В Лондон, господине — каза Бернт. — Мога ли да покрия тялото на Ернст?

Майорът кимна на сержанта, който завря дулото на шмайзера си под брадата на Бернт.

— А твоето кой ще го покрие? Я помириши цевта! Още дими. Може и на теб да ти пръсне проклетия мозък! — каза майорът. — Къде е семейството?

Бернт преглътна.

— Избягаха в Лондон, господине.

— Ти евреин ли си?

— Не.

— А циганин?

— Не.

— Има поща за някой си Яков. Ти ли си евреинът Яков?

— Той е учител, господине. Отдавна напусна. Майорът прегледа ушите на Бернт, за да провери дали не са продупчени.

— Покажи си кура на сержанта!

После добави:

— Да те убия ли, или ще работиш?

— Господин майор, всички тези хора се познават помежду си — каза сержантът.

— Така ли? Може би и се харесват помежду си.

Към Грутас:

— Може би привързаността към сънародниците ви е по-голяма от любовта ви към нас, hem Hiwis?

Към сержанта:

— Смяташ ли, че наистина имаме нужда от тях? Сержантът насочи автомата към Грутас и хората му.

— Готвача е евреин — каза Грутас. — Ето ви местна информация, която ще ви е полезна — накарайте го да ви сготви и след не повече от час ще сте умрели от еврейска отрова.

Избута напред един от своите хора.

— Ей този може да готви и да търси храна. И за войник става.

Отправи се бавно към средата на двора, докато дулото на автомата на сержанта го следваше.

— Господин майор, вие носите пръстена и отличителните знаци на Хайделберг. Тук има военна история — като тази, която в момента пишете вие. Това е мястото за екзекуции на Ханибал Зловещия. Тук са умрели някои от най-храбрите тевтонски рицари. Не е ли време да се измие камъка с еврейска кръв?

Майорът вдигна вежди.

— Ако искаш да бъдеш в СС, трябва да го заслужиш.

После даде знак на сержанта. Сержантът извади пистолет от кобура си, измъкна куршумите от пълнителя, оставяйки само един, и подаде пистолета на Грутас. Двама щурмоваци довлякоха Готвача до камъка за екзекуции.

Майорът изглеждаше по-заинтригуван от огледа на коня. Грутас насочи пистолета в главата на Готвача и зачака майорът да погледне към тях. Готвача се изплю в лицето му.

Чу се изстрел и от кулите излетяха лястовици.

* * *

Наредиха на Бернт да осигури мебели за разквартируваните на втория етаж офицери. Той провери дали не се е подмокрил. Радистът работеше в една малка стаичка под покрива, откъдето се чуваше силен пукот. По едно време изтича надолу по стълбите с бележника си в ръка и след няколко мига се върна, за да разглоби апаратурата си. Тръгваха на изток.

Бернт видя от прозореца как есесовците извадиха един портативен радиоприемник от „Панцер“-а и го пренесоха в малкия гарнизон, който оставяха след себе си. Грутас и мърлявите му цивилни, вече снабдени с немски оръжия, изнасяха всичко от кухнята и заедно с няколко души от помощния персонал трупаха припасите в задната част на един влекач. Войниците се накачиха по колите си. Грутас излезе тичешком от замъка, за да ги догони. Частта потегляше към Русия, отвеждайки Грутас и останалите хивита. Изглеждаше, че са забравили за Бернт.

В замъка оставиха отряд гренадири с една картечница и с радиопредавателя. Бернт се скри в нужника на старата кула и изчака да се стъмни. Войниците от малкия немски гарнизон се хранеха в кухнята, като в двора бяха оставили само един часови. Бяха намерили шнапс в един кухненски шкаф. Бернт излезе от нужника на кулата, благодарен, че каменният под не скърца.

Надникна в стаята с радиопредавателя. Радиопредавателят бе на тоалетната масичка на Мадам, шишетата с парфюм бяха изблъскани на земята. Бернт се сети за Ернст, който лежеше мъртъв на двора, и за Готвача, който в последния си миг бе заплюл Грутас. Вмъкна се в стаята. Чувстваше, че трябва да се извини на Мадам за това влизане без покана. Слезе долу по стълбите за прислугата по чорапи, хванал в ръце обувките си и двата пакета с радиото и зарядното устройство, и се измъкна навън през една задна врата. Радиопредавателят и ръчно задвижваният генератор бяха тежък товар — над двайсет кила. Бернт ги завлече до гората и ги скри. Съжаляваше, че не може да вземе коня.

* * *

Здрачаваше се, светлинките от огъня проблясваха по боядисаните греди на ловната хижа и грееха в прашните очи на ловните трофеи, когато семейството се събра около камината. Животинските глави бяха стари, олисели още преди години от докосванията на цели поколения деца, протягащи ръце през стълбищния парапет на площадката на горния етаж.

Бавачката бе сложила бакърената вана на Миша в единия ъгъл на огнището. Досипа вода от един чайник, за да докара температурата, разлени повърхността и потопи Миша във водата. Детето щастливо запляска по пяната. Бавачката донесе кърпи, за да ги загрее на огъня. Ханибал издърпа бебешката гривничка на Миша от китката й, потопи я в пяната и направи мехурчета, духайки през гривничката. През краткия си полет по въздушното течение мехурчетата отразяваха светналите лица и после се пръсваха над огъня. Миша харесваше мехурчетата, но си искаше гривничката и не се успокои, докато не я върнаха на ръката й.

Майката на Ханибал свиреше на едно малко пиано. Музиката бе тиха, прозорците — закрити с одеяла, нощта падаше и черните криле на гората се затваряха над хижата. Бернт пристигна изтощен и музиката секна. През цялото време, докато слушаше Бернт, в очите на граф Лектър имаше сълзи. Майката на Ханибал взе ръката на Бернт и я погали.

* * *

Немците веднага започнаха да наричат Литва Остланд — второстепенна колония на Германия, която с течение времето, след ликвидирането на по-нисшите славянски видове, можеше да се насели с арийци. По пътищата имаше немски колони, по железопътните линии — немски влакове, извозващи артилерия на изток.

Руски бомбардировачи-изтребители бомбардираха и жестоко обстрелваха колоните. Тежки бомбардировачи „Илюшин“, дошли от Русия, непрестанно стреляха по колоните въпреки неспирния огън на немската зенитна артилерия, бълван от противосамолетните оръдия, монтирани по влаковете.

* * *

Развиделяваше се и черните лебеди летяха колкото можеха по-нависоко — четири черни лебеда, наредени стъпаловидно един зад друг с проточени шии, устремени на юг, а над тях — ревът на самолетите.

След един откос на немската зенитна артилерия лебедът-водач се сгърчи и започна дългото си спускане към земята. Останалите птици се обръщаха, зовяха го и губеха височина, описвайки огромни окръжности. Раненият лебед тупна тежко в едно открито поле и не помръдна. Женската му спътница се спусна стремглаво надолу, кацна до него, замушка го с човка, заклатушка се, кряскайки настойчиво.

Той не помръдваше. В полето избухна снаряд, сред дърветата край ливадата се забелязваше движение на руски пехотинци. Един немски танк „Панцер“ премина през един ров и сега напредваше ли, напредваше през ливадата, стреляйки с коаксиалната си картечница в дърветата. Женската на лебеда разпери криле над мъжкаря и не помръдна от позицията си, въпреки че танкът бе по-широк от крилете й, а моторът му думкаше силно като полудялото й сърце. Стоеше над другаря си, съскаше и до изнемога блъскаше танка с крилете си, докато танкът невъзмутимо не премина през тях — във въртящите се гъсенични вериги остана каша от плът и пера.