Томас Харис
Ханибал Лектър (6) (Зараждането на злото)

5

След падането на Източния фронт руската армия се понесе като лава през Източна Европа, оставяйки след себе си димящи пепелища, населявани от гладуващи и мъртъвци.

Руснаците прииждаха от изток и от юг, от Трети и от Втори белоруски фронт и изтласкваха нагоре към Балтийско море разбити части на Вафен СС, отчаяно отстъпващи към брега, откъдето се надяваха да бъдат евакуирани с кораби в Дания.

Това сложи край на амбициите на хивитата. Бяха грабили и избивали евреи и цигани за нацистките си господари, ала нито един от тях не успя да стане есесовец. Наричаха ги Osttruppen^[1] и дори не ги считаха за истински войници. Вкарваха ги с хиляди в робски трудови батальони, където ги принуждаваха да работят до смърт.

Ала някои дезертираха и започваха да работят за себе си.

* * *

Красива литовска господарска къща близо до полската граница, открита като куклена къщичка от едната страна, където стената бе избита от артилерийски снаряд. Членовете на семейството, изхвърлени от мазето при избухването на първия снаряд и убити от втория, лежаха мъртви в кухнята на партера. В градината имаше мъртви войници — немски и руски. Встрани от къщата бе спряла немска служебна кола, почти разполовена от паднал снаряд.

Пред камината в дневната на един диван седеше майор от СС — крачолите на панталоните му бяха изцапани със съсирена кръв. Сержантът взе одеялото от едно легло, зави майора и запали огъня, но от това нямаше особена полза — стаята бе под открито небе. После свали ботушите на майора — пръстите на краката му бяха почернели. Отвън се чу шум. Сержантът свали от рамото си карабината и отиде до прозореца.

По алеята към къщата се движеше, боботейки, полуверижен влекач-линейка — руски ЗИС-44, но с отличителните знаци на международния Червен кръст.

Грутас слезе пръв от линейката с бяла кърпа в ръка.

— Ние сме швейцарци. Имате ли ранени? Колко души сте?

Сержантът погледна през рамо назад.

— Лекари са, господин майор. Ще отидете ли с тях?

Майорът кимна.

Грутас и Дортлих издърпаха една носилка от влекача.

Сержантът излезе, за да говори с тях.

— По-внимателно, ударен е в краката. Пръстите му са измръзнали. Може да са гангренясали. Имате ли полева болница?

— Да, разбира се, но мога да оперирам и тук — отвърна Грутас и стреля два пъти в гърдите на сержанта.

Краката на мъжа се подгънаха, той се свлече на земята и Грутас стъпи върху тялото му, за да мине през вратата, после стреля в майора през одеялото.

От задната част на влекача изскочиха Милко, Колнас и Гренц. Бяха облечени в най-разнообразни униформи — на литовската полиция, на литовските лекари, на естонския медицински корпус, на международния Червен кръст, но всички носеха големи лекарски отличителни знаци на лентите по ръкавите си.

Трябва да си много извратен, за да крадеш от мъртъвци. Мародерите сумтяха от напрежение и разпръсваха наоколо документи и семейни снимки. Майорът, който бе все още жив, вдигна ръката си към Милко. Милко измъкна часовника на ранения и го тикна в джоба си.

Грутас и Дортлих изнесоха от къщата един навит гоблен и го метнаха във влекача.

Сложиха брезентовата носилка на земята и нахвърляха в нея часовници, златни очила, пръстени.

От гората излезе танк — бе руски Т-34 със зимен камуфлаж. Оръдието му обхождаше полето, картечарят се бе изправил в отворения люк.

Някакъв мъж, криеш се в една барака зад чифликчийската къща, излезе на открито и се затича през полето към дърветата, прескачайки труповете. Бе прегърнал един стенен часовник — имитация на злато.

Картечницата на танка запелтечи, бягащият мародер се олюля, залитна напред, преметна се презглава и се строполи до стенния часовник, лицето му се разби, часовникът също се разби. Сърцето му и часовникът удариха по още веднъж и спряха.

— Дайте насам един труп! — каза Грутас.

Метнаха един труп върху плячката в носилката. Оръдейната кула на танка се завъртя към тях. Грутас развя бяло знаме и посочи към медицинските символи на камиона. Танкът отмина.

Последен оглед на къщата. Майорът, все още жив, се вкопчи в крачола на Грутас, когато той минаваше покрай него. Грутас се наведе и сграбчи отличителния знак на яката му.

Трябваше ние да ги получим тия черепи — каза той. — Е, червеите ще направят един такъв от лицето ти.

И отново стреля в гърдите на майора, който пусна крачола му и погледна към оголената си китка, сякаш за да провери в колко часа ще настъпи смъртта му.

Полуверижният влекач заподскача по полето, гъсениците му мачкаха трупове, а когато наближи гората, брезентът отзад се повдигна и Грутас изхвърли тялото.

Отгоре един пикиращ бомбардировач „Щука“ с рев насочи пламтящото си оръдие към руския танк. Под прикритието на гората, затворени в танка, членовете на екипажа чуха как в дърветата изтрещя бомба и по бронираната обвивка зазвънтяха трески и шрапнели.