Томас Харис
Ханибал Лектър (48) (Зараждането на злото)

47

Знаеше, че той няма да дойде при нея, докато не се измие и преоблече, затова го изчака в стаята му. Никога не я бе канил тук. Разгледа окачените на стената рисунки — медицински илюстрации, които заемаха половината от стаята. Изтегна се на леглото му. На един малък рафт срещу леглото имаше обрамчена картина, покрита с парче коприна с избродирани по нея птици — сиви рибари. Както бе легнала на една страна, лейди Мурасаки се пресегна и повдигна плата. Разкри се красива рисунка с молив и креда — самата тя, гола във ваната на замъка. Рисунката бе подписана с йероглифа „Вечност с осем драсвания на перото“ и с японските символи в тревен стил — не съвсем точни — за „водни цветя“.

Дълго стоя, загледана в рисунката, после я покри и затвори очи. В главата й се въртеше едно стихотворение от Йосано Акико.

Сред нотките на котото ми има

един дълбок и тайнствен тон,

един звук, който излиза

от собствените ми гърди.

Малко след изгрев-слънце на втория ден чу стъпки по стълбите. В бравата се превъртя ключ и пред нея застана Ханибал — бе мърляв и изморен, раницата висеше на ръката му.

Лейди Мурасаки се изправи.

— Ханибал, искам да чуя сърцето ти. Сърцето на Роберт замлъкна. В сънищата ми твоето сърце също спря да тупти.

Тя отиде до него и сложи глава на гърдите му.

— Миришеш ми на дим и кръв.

— А вие миришете на жасмин и зелен чай. Миришете на спокойствие.

— Имаш ли рани?

— Нямам.

Лицето й се бе опряло до опърлените войнишки плочки, окачени на врата му. Тя ги извади от ризата му.

— От мъртъвците ли ги взе?

— От какви мъртъвци бих могъл да ги взема?

— Съветската полиция знае за теб. При мен беше инспектор Попил. Ако отидеш направо при него, той ще ти помогне.

— Тези хора не са мъртви. Живи и здрави са.

— Във Франция ли са? Тогава ги предай на инспектор Попил.

— Да ги предам на френската полиция ли? Защо? — поклати глава той. — Утре е неделя. Така ли е?

— Да, неделя е.

— Елате с мен утре. Ще мина да ви взема. Искам да видим заедно един звяр и пак да ми кажете, че ще се уплаши от френската полиция.

— Инспектор Попил…

— Когато видите инспектор Попил, кажете му, че имам поща за него. Главата на Ханибал се поклащаше.

— Къде се къпеш?

— Под душа за дежурните в лабораторията — отвърна той. — Сега слизам там.

— Искаш ли нещо за ядене?

— Не, благодаря.

— Тогава върви да спиш — каза тя. — Утре ще дойда с теб. И в следващите дни също.