Томас Харис
Ханибал Лектър (24) (Зараждането на злото)

23

В полунощ лейди Мурасаки лежеше в леглото си. Прозорецът бе отворен и нежният бриз донасяше мириса на разцъфтялата в единия ъгъл на двора мимоза. Лейди Мурасаки избута завивките на земята, за да може да чувства полъха на въздуха по ръцете и краката си. Очите й бяха отворени, погледът й бе отправен нагоре, към тъмния таван. Беше толкова тихо, че се чуваше как клепачите й примигват.

Долу на двора старият женски мастиф помръдваше в съня си. Когато вдишваше, ноздрите му се разтваряха, а кожата на челото му се прорязваше от бръчки. После се отпускаше и блажено сънуваше ловуване и вкус на кръв.

Таванският под над лейди Мурасаки изскърца. Не беше от мишка, а от тежки стъпки по дъските. Лейди Мурасаки пое дълбоко дъх и стъпи на студения каменен под на спалнята. Заметна лекото си кимоно, оправи косата си, извади цветята от една ваза в преддверието и тръгна с лампа-свещник в ръка по стълбите към тавана.

Изваяната на таванската врата маска й се усмихна. Тя се изправи, постави ръка върху изваяното лице и бутна вратата. Почувства как течението притиска кимоното към гърба й и видя — далече, много надалече в тъмния таван видя проблясването на съвсем слаба светлинка. Тръгна към светлинката. Пламъкът на свещта й огряваше маските Но, които я наблюдаваха, а редицата от висящи кукли на конци помръдваше от полъха на въздуха. Подмина ракитените кошници и облепените с етикети куфари от годините й с Роберт и се отправи към семейния олтар и военните доспехи, където горяха запалени свещи.

На олтара, пред доспехите, имаше някакъв тъмен предмет. Видя силуета му на светлината на свещите.

Остави свещника върху една щайга близо до олтара и се загледа в главата на Пол касапина, поставена в плитък съд за цветя — суибан. Лицето на Пол е чисто и бледо, устните му са непокътнати, но бузите му липсват и от устата му в съда за цветя е изтекла малко кръв, също както под букета има вода. За косата на Пол е закачено картонче. На него пише с калиграфски почерк: Месо Момюнд — екстра качество.

Главата на Пол е обърната към военните доспехи, очите му сочат нагоре, към маската на самурая. Лейди Мурасаки също вдига лице нагоре и заговорва на японски.

— Добър вечер, почтени прародителю. Моля те да извиниш този недодялан букет. С цялото ми уважение към теб, това не е помощта, която имах предвид.

Автоматично вдига от земята едно увехнало цвете и една панделка и ги пъха в ръкава си, без да спре да се оглежда. Дългият меч е на мястото си, там е и бойната брадва. От поставката липсва късият меч.

* * *

Лейди Мурасаки отстъпи крачка назад, отиде до капандурата и отвори прозореца. Пое дълбоко въздух. Сърцето й лудо биеше. Бризът развяваше кимоното й и раздвижваше пламъка на свещите.

Иззад костюмите Но се чу леко потракване. Зад една от маските имаше очи, които я гледаха.

Тя изрече на японски:

— Добър вечер, Ханибал.

От тъмното дойде отговор също на японски:

— Добър вечер, миледи.

— Може ли да продължим на английски, Ханибал? Има въпроси, в които предпочитам да не посвещавам прародителя си.

— Както желаете, миледи. Във всеки случай с това се изчерпаха познанията ми по японски.

И Ханибал се появи в светлината на лампата. Носеше къс меч и кърпа за бърсане. Тя тръгна към него. Дългият меч бе на поставката пред доспехите. Близо до нея, в случаи, че й потрябва.

— Бих могъл да използвам касапския нож — каза Ханибал. — Но си послужих с меча на Масамуне доно, понеже изглеждаше така подходящ! Надявам се, че нямате нищо против. Няма нито една драскотина по него, уверявам ви. Касапинът беше мек като масло.

— Страхувам се за теб.

— Моля ви, не се тревожете. Ще махна… това.

— Не беше необходимо да правиш това за мен.

— Направих го за себе си, не само заради вас, лейди Мурасаки. Над вас не тегне никакво бреме. Мисля, че Масамуне доно разреши да бъде използван меча му. Наистина изумително сечиво.

Ханибал прибра късия меч в ножницата му и с почтителен жест го върна на поставката му.

— Вие треперите — каза той. — Владеете се съвършено, но треперите като птичка. Не бих се доближил до вас без цветя. Обичам ви, лейди Мурасаки.

Някъде долу, отвъд двора на замъка, се разнесе двугласният писък на френска полицейска сирена. Прозвуча само веднъж. Женският мастиф стана и се разлая.

Лейди Мурасаки бързо отиде до Ханибал, взе ръцете му в своите и ги сложи на лицето си. После го целуна по челото и напрегнато прошепна:

— Бързо! Изтъркай си добре ръцете! Чийо има лимони в стаята на прислугата.

Долу силно избумтя чукалото на вратата.