Томас Харис
Ханибал Лектър (38) (Зараждането на злото)

37

Оригиналните гравюри върху дърво, използвани за великия анатомичен атлас на Везалий De fabrica^[1] бяха унищожени в Мюнхен през Втората световна война. За д-р Дюма гравюрите бяха свещени реликви и скръбта и яростта му го бяха подтикнали да сътвори нов анатомичен атлас. Той щеше да бъде най-доброто до този момент от цялата поредица атласи, последвали De fabrica през изминалите четиристотин години.

Дюма смяташе, че рисунките и чертежите са по-качествени от фотографиите при илюстрирането на анатомията и изключително необходими при разчитането на неясни рентгенови снимки. Д-р Дюма бе превъзходен анатом, но не и художник. За свой невероятен късмет той видя ученическата рисунка на жаба на Ханибал Лектър, проследи развитието му и му осигури стипендия, за да следва медицина.

Ранна привечер в лабораторията. През деня професор Дюма бе дисецирал вътрешното ухо по време на ежедневната си лекция и го бе оставил на Ханибал, който в момента рисуваше ушната мида на черната дъска в петкратно увеличение.

Иззвъня нощният звънец. Ханибал очакваше да доставят един разстрелян от Френ. Взе една количка и я забута по дългия коридор към нощния вход. Едно от колелата на количката тракаше по каменния под и Ханибал отбеляза мислено, че трябва да го оправи.

До тялото стоеше инспектор Попил. Двама санитари прехвърлиха отпуснатия си товар от носилката върху количката и потеглиха обратно.

Веднъж лейди Мурасаки бе забелязала, за неудоволствие на Ханибал, че Попил прилича на красивия актьор Луи Журдан.

— Добър вечер, инспекторе.

— Искам да поговорим — каза инспектор Попил и видът му по нищо не напомняше Луи Журдан.

— Ще имате ли нещо против, ако продължа да работя, докато говорим?

— Не.

— Елате тогава.

Ханибал затъркаля количката по коридора — сега тракаше по-силно. Вероятно някой лагер.

Попил задържа летящата врата на дисекционната.

Както Ханибал предполагаше, кръвта бе изтекла до капка през огромните гръдни рани, причинени от пушките на Френ. Тялото бе готово за контейнера с труповете. Тази процедура можеше и да почака, но Ханибал беше любопитен да види дали в помещението с труповете Попил ще прилича още по-малко на Луи Журдан и дали в подобна среда прасковеният му тен ще избледнее.

Ставаше дума за помещение с бетонен под и стени, прилежащо към дисекционната. На пода бе закрепен кръгъл контейнер с диаметър около четири метра, напълнен с формалин и покрит с цинков капак. Върху капака имаше редица от вратички на крилати панти. В единия край на стаята отпадъците за деня — в случая цял асортимент от уши, изгаряха в един инсинератор.

Над контейнера се виждаше верижен скрипец. Всеки един от надписаните и номерирани трупове бе закрепен за самостоятелно легло от вериги и завързан за метален прът, който обхождаше окръжността на контейнера. В стената бе монтиран голям вентилатор с прашни перки. Ханибал пусна вентилатора и отвори тежките метални врати на контейнера. Означи тялото, сложи го във верижно легло, с помощта на скрипеца го издигна над контейнера и го спусна във формалина.

— С него ли дойдохте от Френ? — попита Ханибал, когато на повърхността излязоха мехурчета.

— Да.

— Присъствахте ли на екзекуцията?

— Да.

— Защо, инспекторе?

— Аз го арестувах. Аз го отведох там, затова и присъствах.

— Въпрос на съвест, така ли, инспекторе?

— Смъртта е следствие на това, което правя. Аз вярвам в следствията. Ти ли обеща на Луи Фера лауданум?

— Законно получен лауданум.

— Но не и законно предписан.

— Това е честа практика с осъдените на смърт — в замяна на съгласието им да дарят тялото си. Сигурен съм, че знаете това.

— Знам. Но не му го давай.

— Фера един от вашите ли е? Предпочитате да е в съзнание ли?

— Да.

— Искате да усети пълните последствия ли, инспекторе? Ще поискате ли от Мосю Париж да махне покривалото от гилотината, за да може да види и ножа в пълно съзнание и с незамъглен поглед?

— Имам си лични причини. От теб се иска да не му даваш лауданум. Ако разбера, че си му дал лауданум, никога няма да видиш лекарска диплома във Франция. Разгледай този въпрос с незамъглен поглед.

Ханибал забеляза, че Попил не се впечатлява от помещението. Инспекторът продължи:

— А би било жалко, понеже в теб има надежда. Поздравявам те за забележителния ти успех! Достави голяма радост на… Семейството ти би се гордяло… гордее се с теб. Лека нощ.

— Лека нощ, инспекторе. Благодаря ви за билетите за опера.