Томас Харис
Ханибал Лектър (55) (Зараждането на злото)

54

В портиерната на сградата, където живееше лейди Мурасаки, на площад Де Вож, беше тъмно, холандската врата с матирано стъкло бе заключена. Ханибал си отключи и затича нагоре по стълбите.

Портиерката седеше на стола пред бюрото си — беше подредила пощата по апартаменти и наематели, като за пасианс. Жицата на един велосипеден катинар бе забита така надълбоко в меката плът на врата й, че почти не се виждаше, а езикът й висеше от устата й.

Ханибал почука на вратата на лейди Мурасаки. Чуваше се как телефонът вътре звъни. Звучеше някак странно пронизително. Когато пъхна ключа си в ключалката, вратата сама се отвори. Обиколи тичешком апартамента, погледна тук, погледна там, погледна навсякъде, потрепери, когато отваряше вратата на спалнята й, но и там я нямаше. Телефонът звънеше ли, звънеше. Ханибал вдигна слушалката.

* * *

В кухнята на „Кафе дьо л’Ест“ цяла клетка овесарки чакаха да бъдат удавени в арманяк и попарени в голямата тенджера с вряла вода на печката. Грутас хвана лейди Мурасаки за врата и задържа лицето й близо до врящата вода. С другата си ръка бе хванал телефонната слушалка. Ръцете й бяха завързани за китките отзад. Мюлер я държеше здраво за ръцете.

Когато чу гласа на Ханибал, Грутас каза:

— Да си продължим разговора — искаш ли да видиш японката жива?

— Да.

— Чуй я и отгатни дали още има бузи.

— Какъв бе тоя звук? На вряща вода? Ханибал не знаеше дали звукът е реален. Често чуваше вряща вода в сънищата си.

— Говори с малкия си тъпкан.

— Лейди Мурасаки пророни: „Мили мой, НЕДЕЙ…“ — преди да я дръпнат настрани от телефона.

Тя се опита да се изтръгне от ръцете на Мюлер и двамата се блъснаха в клетката с овесарките, които уплашено се разцвърчаха.

Грутас заговори на Ханибал:

— МИЛИ МОЙ, ти уби двама души заради сестра си и взриви къщата ми. Предлагам ти живот за живот. Върни ми всичко — плочките, вещите на Кашаваря, всяка шибана дреболия. Усещам, че ми се ще да я чуя как пищи.

— Къде…

— Затваряй си устата. На трийсет и шестия километър на пътя за Трибарду има телефонна кабина. Бъди там при изгрев-слънце и телефонът ще позвъни. Ако те няма, ще получиш бузите по пощата. Ако видя Попил или някой друг полицай, ще получиш сърцето й в колет. Може да го използваш в учението си, да бърникаш в камерите, за да видиш какво има вътре. Живот за живот?

— Живот за живот — каза Ханибал.

Линията прекъсна.

Дитер и Мюлер отведоха лейди Мурасаки до един фургон вън от кафенето. Колнас смени номера на колата на Грутас.

Грутас отвори багажника и извади снайперова пушка „Драгунов“. Подаде я на Дитер.

Колнас, донеси един буркан.

Грутас искаше лейди Мурасаки да го чуе. Докато даваше инструкциите, наблюдаваше лицето й с жаден поглед. Подаде буркана на Дитер и каза:

— Вземи колата. Убий го, докато е на телефона. Донеси топките му на шлепа под Немур.

* * *

Ханибал не искаше да гледа през прозореца — цивилните на Попил щяха да го видят. Влезе в спалнята. Седна за момент на леглото със затворени очи. Звуците, които бе чул по телефона, продължаваха да ехтят в главата му. Чирик-чирик. Балтийският диалект на овесарката.

Чаршафите на лейди Мурасаки бяха ленени и ухаеха на лавандула. Той ги сграбчи в шепи, опря ги до лицето си, постоя така, после ги издърпа от леглото и бързо ги потопи във ваната. Опъна въже през дневната и увеси на него едно кимоно, инсталира на пода вентилатор, включи го и вентилаторът започна бавно да се върти, разклащайки кимоното, чиято сянка се очертаваше върху прозрачните пердета.

* * *

Застанал пред доспехите на самурая, Ханибал хвана кинжала танто и се взря в маската на Масамуне доно.

— Ако можеш да й помогнеш, помогни й сега.

Надяна ремъка около врата си и плъзна кинжала отзад под яката си.

Усука и навърза мокрите чаршафи — като при бягство от затвора — и когато приключи, чаршафите увиснаха от перилата на терасата. До паважа на страничната уличка оставаха повече от четири метра.

Бавно се плъзна по чаршафите. Пусна се, когато стигна края им, тупна долу и се претърколи. Усети, че ходилата му парят.

Избута мотоциклета по алеята зад сградата, оттам излезе на задната улица, метна се на мотора, отпусна съединителя, даде газ и потегли.