Фридрих Незнански
Отписаният (5)

4

Марк Аврелий е казал: нашият живот е това, което мислим за него. Сергей Горюнов смяташе, че животът си играе с него, по-точно — кокетничи като девица, която прекрасно съзнава как ще завършат нейните откази и упорство и само печели време.

Рано или късно той трябва да получи щастливия си жребий.

Така беше, когато постъпи в Московската консерватория. Казваха, че уж имал прекрасен глас, че е артистичен, пластичен и непосредствен. Предричаха му блестяща кариера на оперен певец.

Но много хубаво не е на хубаво. Започва да пречи. Момичетата се лепяха за него, перспективния, но той си избра Леночка от съседния курс, също вокал, дъщерята на заместник-ректора. Не може да се каже, че тя се отличаваше с нещо особено сред колежките си, освен със знатния си произход. Когато носеше цветя на Леночка, чуваше зад гърба си местните красавици да казват, че дамата му била „черна чума на бял кон“.

Принципът му беше: не смесвай водка с портвайн, а кариерата с любовта. Спокойно можеше да не се влюбва в Леночка. Баща й е друго нещо. Ето кого гледаше с влюбени очи Серьожа, когато седеше у тях на масата и баща й разказваше клюки от театралната кухня. После таткото отиваше да спи, като го потупваше по рамото.

Серьожа разбираше, че има проблеми с външността си. Но всеки мъж, който поне малко се различава от павиан, може смело да се смята за красавец — така се успокояваше всяка сутрин пред огледалото и изстискваше пъпките около носа и по брадичката си. Знаеше цената си. И затова беше целеустремен.

Когато таткото заместник-ректор отиваше да нанка, а мама, изтощена да долива чая на бъдещия зет, започваше да се прозява и да поглежда изразително часовника, очите на Леночка се навеждаха засрамено, а налетите й гърди започваха да се повдигат. Когато той си тръгваше, Леночка се притискаше дълго в него, за да изясни така ли я обича, както вчера, или малко повече.

Това се случи на Леночкиния рожден ден. Таткото отиде да спи по-рано от друг път, а мама, зачервена от френското шампанско, започна геройски да се бори с дрямката още на тортата.

Леночка добросъвестно сведе очи, сякаш следеше колко се е надигнал бюстът й, после, като изпращаше годеника, изведнъж го задържа за ръката и притисна пръст до устните си. Очите й пламтяха, устните аленееха. През призмата на шампанското „Вдовицата Клико“, за което Серьожа само беше слушал, тя имаше почти сексапилен вид.

Като го държеше с едната ръка, с другата отвори входната врата, без да изпуска любимия, който вече се виждаше солист в Ла Скала.

Чуваше се тиктакането на часовника на пода и скърцането на фотьойла под тежестта на бъдещата тъща, която се опитваше да се измъкне от него. Като почака още малко, Леночка се върна в хола. Мама я нямаше. Надникна в спалнята на родителите си. Мама спеше, забила нос в косматия гръб на хъркащия татко.

Леночка си помисли, че няма да имат друг подобен случай. Беше чистофайница и се гнусеше от леглата в общежитието, които се ангажираха в подобни случаи от приятелки на колежките й. Приятелките й вече нямаха търпение да научат подробности. Никой не вярваше, че между нея и Серьожа не е имало нищо такова. В пушалнята и на четири очи си говореха само за „това“. А тя нямаше какво да разкаже. Освен това започна да забелязва, че Серьожа волно или неволно взе да се заглежда по Лиля Фахрутдинова, първата красавица на курса, на която строгото мохамеданско възпитание не пречеше да се смята за най-горещото и сексапилно момиче, готово да преспи с всички професори и декани, да не говорим пък за талантливите студенти.

По правило Лиля си вземаше най-последна изпитите в апартаментите и вилите на преподавателите. Те бяха придирчиви и строги към нея и Лиля често изпадаше в безизходица — краят на сесията е и провалът на изпита ще й докара изключване.

На Леночка й бе омръзнало да я смятат за бяла врана. Тя също искаше да разкаже нещо на връстничките си. Да се похвали с победата над най-перспективния и даващ големи надежди. Искаше да изпита онова, което колежките й от курса обичаха да разказват със затаен дъх — за нетърпимата болка и идващото след това нетърпимо блаженство. А засега те я гледаха подозрително как си мълчи. На каква се прави? Привлекателният е таткото, който отговаря за разпределението накрая. И веднъж Лиля, като намигна на колежките си, взе, че й пред ложи услугите си. Ако се съмнява в него като мъж, тя е готова да провери. Ще се жертва заради приятелката си. Всички се засмяха.

И ето че този момент дойде. Или сега, или никога. Вчера беше още рано, утре ще бъде късно. Значи сега е най-подходящото време.

Серьожа я разбра по погледа. Тъкмо му се струваше, че малко е раничко. Май вече си имаше запазено място в това огромно московско жилище в центъра на града, така че нямаше закъде да бърза.

Той дори не беше сънувал подобно нещо в своето славно градче Тейково. Затова не биваше да си изгубва ума.

Нали не можеше да я отблъсне сега, когато тя вече бе готова? И той се разтвори като пъпка, готова да приеме пчелата, дошла да я опраши. Или нещо подобно. После ще търси сравнението. Когато му затворят вратата.

Да става каквото ще!

После всичко се повтаряше като по зададена програма. Алгоритъмът бе изпробван и нямаше нужда от промяна: тя го изпращаше до вратата, тракваше я, чуваха стъпките на майка й към спалнята и се връщаха на пръсти.

В групата веднага разбраха какво е станало. Леночка се разхубавяваше пред очите им. Серьожа изглеждаше прегърбен и недоспал. Слава богу! Сега ще разкажеш ли? И Леночка разказваше, споделяше подробности. Оказва се, че той също е нямал момиче преди нея. Така че се учеха на секс едновременно. Изучаваха позите по забранен учебник за начинаещи, внесен от братска Индия.

Това продължи, докато Леночка не му съобщи, че май е загазила. Впрочем предпазваха се с най-новите постижения на световната медицина. Само веднъж изпробваха балонче родно производство — и ето ти на! Поне стана ясно защо у нас раждаемостта е била по-висока, отколкото в развитите страни.

Серьожа я загледа озадачено. Изведнъж разбра, че най-много на тоя свят обича свободата. И ненавижда пелените. Значи сбогом, оперна кариера? Така или иначе ще трябва да се прости с нея. Прекалено хлътнаха. А освен глас той има достатъчно други безспорни достойнства.

Той дори не отвори уста. Леночка разбра всичко и заплака. По-точно първо му зашлеви един шамар. Или беше едновременно?

Сега няма значение.

А на следващата сесия по солфеж ги изпитваше самият заместник-ректор. Не бързаше да извика Серьожа, упорито не забелязваше вдигнатата му ръка. Май всички знаеха и се споглеждаха с похотливи усмивчици. Коремчето на дъщеричката ставаше все по-забележимо. Трябваше да се вземат спешни мерки. И таткото ги взе…

Той извика Серьожа, когато останаха сами в аудиторията. Леночка си тръгна предпоследна, без да вдигне очи, и отнесе отличен, написан от грижовната таткова ръка.

Когато несъстоялият се тъст започна да задава въпросите си, Серьожа веднага каза: това не е по програмата. Зам.-ректорът настояваше. Серьожа възнамеряваше да прави само това, което е свързано със солфежа, т.е. да пее упражненията, в които вместо думи се произнасят ноти.

Зам.-ректорът му написа тлъста двойка в книжката.

— Можете да се оплачете, младежо. На поправката ще получите единица. Обещавам ви.

— Шегувате ли се, професоре? — повдигна рамене двойкаджията. — Аз ли да се оплаквам от вас? Животът е успешен, когато се оплакват от теб. Много е зле, ако сам се оплакваш. Ще дойде време и аз ще ви пиша единица за поведение. И вие ще ми искате прошка.

Заместник-ректорът се засмя пресилено и спря. И само погледна след Сергей, който не забрави да тресне хубавичко вратата.

Заместник-ректорът се уплаши от нещо. И затова добре се постара още на другия ден върху бюрото му да лежи заповед за изключване. И все пак закъсня.

Студентът Горюнов го изпревари. Докладваха, че е подал молба за освобождаване. Иска си документите.

Като помисли малко, зам.-ректорът позвъни в районния военен отдел по местоживеене на опърничавия младеж.

Не е регистриран в столицата, отговориха му оттам. Живее под наем. Без да жали време и нерви, зам.-ректорът се свърза с далечното Тейково. Така и така. Еди-кой си студент е освободен. Не подлежи на отлагане от военна служба. Там се учудиха на оперативността, но си записаха. И когато Горюнов се върна в родното място, вече го чакаше повиквателна от военните.