Фридрих Незнански
Отписаният (19)

18.

Из магнетофонния запис от разпита на свидетеля С. А. Горюнов:

Грязнов: И тъй, да започнем. Ако обичате, говорете направо в микрофона.

Горюнов: Едно, едно… Чува ли се?

Грязнов: Чува се. Запис.

Горюнов: Питайте!

Грязнов: Стори ми се, че искахте отначало да направите някакво изявление.

Горюнов: По-добре попитайте нещо.

Грязнов: Как се запознахте с покойния Салуцки?

Горюнов: Пристигнах в Москва след уволнението ми от армията. Не познавах почти никого. И той ми помогна. Запознахме се в билярдната.

Грязнов: Един момент. Нали ви заплашваше затвор?

Горюнов: Да. И той ми намери добър адвокат.

Грязнов: Припомнете в какво ви обвиняваха.

Горюнов: Учех в консерваторията. Бащата на моята приятелка беше заместник-ректор там. Накратко — тя забременя. Аз отказах да се оженя веднага за нея. Бях сополанко. Не си представях много неща. И татенцето ме изгони. После ме прибраха в казармата… И…

Грязнов: Ясно. Решихте да си разчистите сметките?

Горюнов: Нещо такова. По-точно — да се обясня. Да погледна детето. Дали прилича или не. Не ме пуснаха. Беше вече се омъжила за някакъв преподавател. Започнах да се разправям. Извикаха милиция. Наложи се да употребя юмруци.

Грязнов: Ясно. Състояние на афект.

Горюнов: Същото каза и моят адвокат.

Грязнов: А как така изведнъж започна да ви помага? Говоря за Салуцки?

Горюнов: Първо му помогнах аз. Беше изгубил всичко. Гледам, човекът преживява… Подхвърлих му мангизи.

Грязнов: Извинете, откъде имахте пари след армията?

Горюнов: Търговска тайна. Мога ли да отговоря така?

Грязнов: Можете, естествено. Ако желаете да ви подозирам още повече.

Горюнов (след пауза): Интересно, а в какво?

Грязнов: Да не се отвличаме.

Горюнов: Но нали сам дойдох при вас. Казах, че познавах и двамата, дето ги гръмнаха. Исках да ви помогна…

Грязнов: Да ви налея ли вода? Не? Тогава се успокойте.

Горюнов: Аз съм спокоен. Вие се успокойте.

Грязнов: Да ви припомня, ако сте забравили. Да, вие сам дойдохте в следствените органи, изплашен за живота си. Не е ли така?

Горюнов: Защо да крия? Да, страхувам се. А нима опасността не се усили, след като дойдох при вас?

Грязнов: Може и така да е. Но друго ме интересува. Какво свързва вас и ония двамата, които вече са убити? Кой стои зад това? Какви са мотивите и обстоятелствата? И кой е изпълнителят? Предполагам, че такъв килър не струва евтино.

Горюнов: Сто хиляди долара, не по-малко.

Грязнов: Виждате ли. За какво се дават такива огромни пари? Къде са корените на престъпленията?

Горюнов: Мислех, че вие ще ми обясните.

(Секундна пауза. Чува се въздишката на Грязнов.)

Горюнов: Не исках да кажа това. Мислех, че ще ми помогнете да се ориентирам и по този начин да избягна опасността.

Грязнов: Ще се опитаме. И тъй, с какви пари бе основана банка „Лютеция“?

Горюнов: Не знам. И аз се чудя. До ден-днешен се питам. Какъв вариант на отговора ми повече ви удовлетворява?

Грязнов: Тогава от какво се страхувате? Ако искате да получите спасителен шанс, трябва да сте откровен с нас. Разбирате ли? Нали вие сте запознали убития банкер с другия банкер, Саврански.

Горюнов: И това ли знаете?

Грязнов: Я не се преструвайте! За кого щеше да е интересен вашият приятел Салуцки, ако нямаше банка? Точно тук трябва да се рови, ако не разбирате по друг начин.

Горюнов: Мога само да предполагам.

Грязнов: Хайде, предполагайте.

Горюнов: Тази мисъл, по-точно догадка, току-що се появи в главата ми… Бих искал да помисля. Правилно ме разберете, ако ви кажа предположението си, за мен може да стане по-опасно.

Грязнов: Не ни ли вярвате?

Горюнов: На вас вярвам. Но нима при вас няма изтичане на информацията? Кажете ми честно.

Грязнов: Всичко се е случвало. Което е вярно — вярно е. А вие откъде знаете?

Горюнов: Е, аз не ви казвам: „Моля, първо затворете каналите за изтичане на информация, после ще разговаряме.“ Но все едно. Записвате показанията ми с мое съгласие, а откъде да знам в чии ръце ще се окаже после този запис?

Грязнов: И какво предлагате? Щом сте направили такова заявление и то е записано, ако има изтичане, както казвате, тогава още повече ще се стараят да ви премахнат, как не разбирате? Говорете, щом сте започнали.

Горюнов: Трябва да помисля. Да претегля всичко. И моля да осигурите моята безопасност.

Грязнов: Как така?

Горюнов: Арестувайте ме. И ме затворете в единична килия. Там ще помисля.

Грязнов: С удоволствие, но няма доказателства за вината ви в конкретното престъпление.

Горюнов: Не се съмнявам. Имайте предвид, че съм най-ценният ви свидетел.

Грязнов: Ако дадете ценни показания, тогава ще ви осигурим безопасността. А родното ви Министерство на отбраната не може ли да ви помогне и да осигури безопасността ви? Да помогне на вас и на нас?

Горюнов: Не им е до мен. Но ако министърът на вътрешните работи се обърне към Генадий Матвеевич…

Грязнов: Отбелязвам си. Колко време ви трябва за размисъл? Ден-два?

Горюнов: Мисля, че седмица.

Грязнов: Но през това време могат да убият още някого.

Горюнов: Но аз ще остана жив.

Грязнов: Завършваме записа на вашите показания. Непременно ще се обадим на шефа ви. Следствието очаква от вас помощ и правдиви показания по даденото дело.

Слава изключи магнетофона. Зяпна ме въпросително.

— Многословно и нищо конкретно — рекох аз. — Но като цяло правилно си постъпил. Трябва да се намерят следите. Той трябва да бъде претръскан хубавичко. Какви са тези намеци за изтичане на информация? Знае ли нещо?

— Само блъфира — отвърна Слава. — Много е пъргав този Горюнов. Като слон в стъкларски магазин. Надул корема на професорската дъщеря. Нещо не се получило. За което татенцето се постарал да го изгони, макар нашият Серьожа, сегашният помощник на генерал Тягунов, да е давал големи надежди като бъдеща национална ценност. В армията, много ясно, давал тон при всяко пеене. Повредил гласните си струни по време на преглед на строевата подготовка през зимата.

— Има от какво да се озлоби — съгласих се аз.

В това време, без да чука, влезе Лара и сложи пред нас две кафета. Слава погледна изразително първо нея, после мен. Чул е нещо. Но аз нямах намерение да променям темата на разговора ни, още повече в нейно присъствие. Не знам защо Лара не излизаше.

— Александър Борисович, ще ви бъде интересно да знаете, че онзи Володя Фрязин, дето го командировахте, няколко пъти се опитваше да се свърже с вас от Украйна — каза тя. — Точно във ваше отсъствие, когато по заповед на съпругата си спешно заминахте за вкъщи.

Намръщих се. Не мога да търпя, когато разговарят така с мен. Макар Слава да не е външен човек. „По заповед на съпругата!“ Дори не се притеснява.

Слава ме гледаше съчувствено. И също очакваше отговора ми.

— И ти какво му каза? — поинтересувах се аз.

— Да звънне привечер — отговори Лара.

— Нищо ли не предаде? — попита Слава, като видя смущението ми.

— Искали му пари за някакви сведения. Не възнамерявали да идват тук. А той имал само пари за връщане. Май че иска триста долара.

Двамата със Слава се спогледахме. Няма що. Изнудват сътрудниците от прокуратурата за пари! Това е нещо нечувано. Впрочем всичко е ясно. Тук ги зарязват землячките им, те, естествено, не са ги намерили. А там са им поискали изгубеното. Сега искат да получат парите дори по този необикновен начин.

— Може да се обърнем към украинските следствени органи — полугласно каза Слава. — Нека да помогнат на нашия Фрязин да разпита тези диванета и да състави фоторобот.

— Няма смисъл — каза Лара, след като седна и сложи крак връз крак. — Нашите момчета от спецчастите вече ги търсиха по друг повод. Нищо не направиха. — И се наведе с цигарата си към Славината запалка.

— Лошо са ги молили — рекох мрачно. — Трябвало е да се свържат директно с главния прокурор и министъра на вътрешните работи на Украйна. Свърши ли?

— Да. — Лара сви рамене. — Сега ще доизпуша цигарата си и няма повече да ви преча.

— А ние ще си доизпием кафето, за да ти правим компания — отбеляза весело Слава и ми намигна.

Тя му хвърли най-чаровната усмивка, на каквато бе способна.

Стояхме още минута-две мълчаливо, мислейки всеки за своето. Аз мислех колко ми е скъпо наистина това момиче. Нека понякога да ме ядосва. Но го прави, защото иска да ме накара да й обърна внимание. А аз съм ръб, самодоволен и тъп. И правилно ще направи, ако някой ден ме разкара. Сигурно се е хванала на бас с някого, че ще хукна след нея на края на света. Може някога да хукна. Когато вече ще е късно. Но не сега. Сега съм затънал до гуша в други грижи.

— Хайде, оставям ви! — На прага тя пак погледна към мен. А аз, глупакът с глупак, седях с обидена физиономия и чаках кога ще затвори вратата след себе си. Може би завинаги.

Но сега не ми е до това. Трябва да намеря убиеца и да го разоблича.

— Ти, естествено, не спомена на Горюнов за убийството на Садуев?

Той погледна към тавана. Значи ме смята за пълен параноик. Но все пак трябваше да му каже.

— Честно казано, забравих — каза Слава. — А още по-честно, дори не съм имал намерение. Всички вестници писаха за гибелта на Садуев. Трябваше да знае. И щеше да каже, ако го е познавал.

— Във вестниците не пишеше как е загинал — махнах с ръка аз. — Но все едно, трябва да го попитаме при следващия разпит. Какво друго? Осигуриха ли му безопасността?

— Вече всичко съм организирал — заяви важно Грязнов. — И го изпратиха в казармата на Топли Стан. При спецчастите на Министерството на вътрешните работи. Оттам го карат с охрана на работа в неговото Министерство на отбраната.

— Ние нямаше да можем да му осигурим такива условия — въздъхнах аз. — Не ценим свидетелите си. Не ги пазим.

— Ще говориш ли с него? Ще го разпиташ ли? — поинтересува се Слава.

— Малко по-късно. Искам да те помоля да отидеш в Барнаул. Горюнов е служил там. Оттам е и безследно изчезналият Прохоров. Трябва да го издирим, в краен случай да се намерят отпечатъци от пръстите му. Бръснарските му принадлежности, шлосерски инструмент, ловна пушка… Останали са върху нещо, разбираш ли? А аз ще се опитам да измъкна бедния Володя от братска Украйна. На всичкото отгоре ще го ограбят…

— Мислиш ли, че в Барнаул ще се намери някаква следа? — попита той, когато стана.

— Откъде да знам! Изобщо смятай, че нищо не знам и не разбирам.

— Добре тогава — съгласи се Грязнов, — добре. И слава богу! Защото вече започнах да се страхувам за теб. Проглушил си ушите на всички с твоята натрапчива версия…

И навреме се наведе, за да не го удари собствената му запалка, забравена върху бюрото ми.