Фридрих Незнански
Отписаният (6)

5.

От дома на Горюнов тръгнах направо към Меркулов на Пушкински площад. Не бях на себе си. И исках да зная дали е запознат с молбата на генерал Тягунов, както ми я изложи одеве отраканият му помощник.

Меркулов ме слушаше и кимаше съчувствено. По навик масажираше с длан лявата страна на гърдите си. Но май ме разбра иначе.

— Какъв ти е проблемът? — рече той. — Генералът иска да намериш сина му, майор Тягунов, изчезнал безследно в Чечня. Никой не казва, че трябва да зарежеш всичко и да хукнеш в Чечня. Имаш да работиш по десетки дела, ако не се лъжа…

— Не се лъжеш — потвърдих навъсено.

— Саша, разбери, този генерал и на мен не ми е особено симпатичен.

— Меко казано — прекъснах го аз. — Там, в Чечня, стават такива неща, хората потънали в кал, кръв и въшки, а той си строи къща палат.

Костя се намръщи. Все пак е началник. Знае, че не мога да го заобиколя, и затова не понася, когато го прекъсват. Знае, че му прощавам — от любов към него.

— И аз не целувам портрета му преди лягане — каза Костя. — Не става дума за него, а за офицера от руската армия Павел Тягунов, изчезнал безследно в Чечня.

— Я ми обясни! — викнах аз. — В Чечня всеки ден изчезват хора. И с това се занимават военни следователи, а не прокуратурата на Русия. Защо трябва аз, следователят от Главна прокуратура, да се занимавам с несвойствена работа и да търся именно него, а не някого другиго? С какво другите са се провинили? С това, че бащите им не са заместник-министри?

Той въздъхна и посочи с пръст към тавана. Ясно, не го е измислил сам. Таткото или самият министър позвънил на главния, той е реагирал… И е възбудил дело за изчезването на офицера от руската армия. А разследването на важните дела се поверява на специалистите.

— Първо, не ме попита защо синът на заместник-министъра на отбраната воюва в Чечня.

— Тук има нещо — признах аз. — Нещо не е наред.

— Мнозина са изчезнали безследно, но това не означава, че не трябва никого да търсим, изхождайки от категорията за равенство.

— И тук си в десетката — пак кимнах. — Мирише ми на обикновена демагогия. Което си е вярно, вярно е. Обещавам ти да го изкореня от съзнанието си.

— Ето досието му. — Костя ми подаде сива папка. — Погледни, прелисти го, не се мръщи.

Не мислех да се мръщя. Взех го, разлистих го, както нареди началството. Снимка. Открито, мъжествено лице. Наистина ти се иска да спасяваш такъв. Награди… Само на двайсет и три години. И вече майор. Впрочем в Чечня летят не само куршуми, но и офицерски звездички по пагоните. Всеки с късмета си. Един получава куршум в гърдите, друг звездичка върху пагона.

Капитанското звание е получил извънредно. Завършил висшите курове за преподготовка към Министерството на отбраната.

Благодарност за най-добър курсант. Добър танкист. Какво друго? Майстор на ръкопашния бой. Браво на генералското чедо! Да вземе да превъзпита татко си. Заради това си заслужава да го намерим…

— Освен това старият е убит от мъка — продължаваше Костя. — Как ли не разубеждавал сина си. Нали е безразсъдно смел и отчаян.

— Наистина ми е жал за тези, които загиват в Чечня! — отрязах аз.

— Не можеш да ги върнеш. — Костя поклати печално глава. — Но тук има някаква надежда. Добре, както искаш. Издирването на майор Тягунов се отменя. Още повече че за теб има друга спешна задача. Чу ли за убийството на банкера Салуцки?

— Но нали вече някой работи по това дело? — Аз вдигнах очи от папката.

— Саша, кой да работи! Млади специалисти, стажанти, студенти — това са следователите от прокуратурата…

— От мен ли търсиш съчувствие! — възкликнах. — Нали не си забравил колко ми плащаш?

— Не ти плащам, а плача, като виждам как се руши следственият апарат на Русия. Ако всичко опираше до парите… Много от младите следователи не са в състояние да изготвят сносен план на следствените действия по едно дело, разбираш ли?

Костя махна с ръка. Тъкмо той разбираше: когато си затрупан с толкова следствени дела и половината от тях са висящи, не знаеш с какво да се заловиш по-напред. Тук убили телевизионна звезда. Там намушкали прочут гастролиращ крадец. Или доскорошното дело за убийството на заместник-министъра на икономиката. Разбира се, престъпниците трябва да бъдат намерени и наказани според закона. Но според науката виктимология жертвите също не са били божи кравички. Сами са провокирали финала на своето пребиваване върху грешната ни земя.

Изредих пред Костя всичко това в афористична форма.

— Оплакахме се — и стига толкоз. Няма да поправим света с тебе, Саша. Всичко е несъвършено, защото се усъвършенства. В обществото процесът се развива. Е, ще се заемеш ли?

— За кое питаш? — попитах на свой ред. — За банкера или за сина на генерал Тягунов?

— Вече се отказа от майора. Да го забравим. Нищо не съм ти говорил за него, ясен ли съм? — Той се надвеси към мен през бюрото.

— Е, вече се сърдим. Добре, вземам банкера. Как му беше името — Салуцки? Впрочем странно е, че прокурорът на Москва е възложил това дело на младите зелени следователи, почти студенти. Не мислиш ли?

— А на кого да го възложи? — попита Меркулов тъжно и махна с ръка.

Излязох от кабинета му, като се стараех да си спомня какво знам или съм слушал за Салуцки. Ако не се лъжа, даваха нещо по телевизията за този случай.

Убит е на излизане от колата си посред бял ден близо до собствената му банка. Никой не е чул изстрел. Било пълно със свидетели. Макар че какво означава свидетели? Никой не е видял убиеца.

А после експертите от Научно-техническия отдел казаха, че уж било стреляно от другата страна на „Садовое колцо“. Куршумът е с калибър 7,62 милиметра. Най-вероятно е стреляно с винтовка „Драгунов“.

— Точно така — каза новоизлюпеният следовател от районната прокуратура Володя Фрязин, без да скрива облекчението си, когато приемах от него делото. — Изстрелът е бил от другата страна на улицата. Криминолозите, оперативните служители от МУР^[1] и свидетелите се обединиха около мнението, че куршумът е попаднал в гърба.

— А има ли свидетели, които да са видели откъде и кой стреля?

Въпросът ми го обърка. Не беше помислил, че в подобна ситуация има различни свидетели. Това не са го учили. Един дявол знае какво ги учат в института.

Той не разбираше също така, че по важност свидетелите са няколко степени. Според нашия наказателнопроцесуален закон всеки разпитан по криминално дело вече е свидетел. Но ползата от много свидетели е нулева. Доказателственото значение на такива показания е нищожно.

Това убийство не е като другите. Обикновено банкерите ги убиват във входа, сигурно при влизане или излизане от асансьора. По това нашите асансьори приличат на самолетите — при тях най-опасното е излитането и кацането. Няма спор, че този, който е стрелял от другата страна на „Садовое колцо“ е бил истински снайперист. И много уверен в себе си.

Наистина не ми е съвсем ясен мотивът на тези, които са го наели. Този, който го прави във входа, рискува повече сам, но изпълнението е стопроцентово. А в тълпата трябва да изчака целта да се открие. Или този някой е искал да промени почерка си? И това се случва. Във всички криминалета се търси сходство на почерка. Като че ли по това го хващат. Значи килърът се е нагледал на подобни истории, главата му е пълна с такива неща, а през нощта го осенява: ще си изменя почерка! Не във входа, а от покрива със снайперска винтовка със заглушител. Нека си блъскат главите. Но къде да намерим този майстор?

Позвъних на Слава Грязнов вече от къщи, след вечеря. Сега той бе временно изпълняващ длъжността началник на Московската криминална милиция.

— Нашият общ приятел ми постави задача — оплаках се аз. — Представи си, първо искаше да отида да търся генералското синче, изчезнало в Чечня, а после ми пробута скапаното дело за убийството на банкера Салуцки. Нека твоите момчета потърсят из сводките и компютрите: дали няма нещо подобно напоследък? И нещо за убития финансов бос.

— Много обича да ни набута в някоя дивотия — съгласи се Слава.

— Точно — кимнах аз. — Добре де, ритуалните сълзи свършиха. Кажи сериозно. Какво си чувал за Салуцки? Поне видя ли по телевизията как го очистиха?

— Гледах и се радвах: този нещастник няма да се падне на нас.

— Сега си още по-радостен — отбелязах аз.

— Какво, на теб ли се падна делото? Тогава и на мен. Ще ми стовариш цялата черна работа. Не ми е за първи път.

— Ще се отървеш — успокоих го аз. — Когато те вземат от „Петровка“ в Министерството на вътрешните работи. Като станеш някой началник в онова ведомство. И по телевизията ще те показват.

— Нямам работа там — прекъсна ме той. — Сигурно ви писна от мен. Само по телефона ме възприемате нормално.

— Тъкмо ще се криеш от нас из министерските кабинети.

След няколко минути ни дотегна да се заяждаме и аз затворих телефона. Слава е такъв, дай му да работи в колектив от съмишленици, за да има пред кого да каканиже и с кого да спори.