Фридрих Незнански
Отписаният (34)

12.

— Телефонът ти се подслушва — съобщи на Сергей Горюнов помощникът на министъра на правосъдието Аркадий Сазонов.

Бяха се разположили върху дървената пейка в сауната на вилата на Макс Селезньов, прессекретар и референт на финансовия министър, и се обливаха в пот.

Тук бяха само свои. Помощници и референти, съветът на сивите кардинали, както се наричаха шеговито. Събираха се в почивните дни у Макс или у някого другиго, за да уговорят и съгласуват позициите на шефовете си два дена преди заседанието на Министерския съвет.

— Не сме свършили! — прекъсна ги Макс, като отпусна недоволно долната си устна и така заприлича на капризно възрастно дете. — Значи ще направим така. Нека твоят… — той насочи дебелия си пръст към референта на министъра на селското стопанство Жора Краснов — изпрати на моя запитване. И без това иде сеитбата. Пет трилиона, не повече. Разбра ли ме? Ще се пазарим до три. Не повече. Аз ще подготвя съответната справка. Освен това спомени за стоковия кредит за сеитбата. Нефтопродукти, резервни части… Ти си знаеш. Само не се престаравай. Просто не мога повече от шестнайсет трилиона! Ето сега той — пръстът на Макс се премести върху Горюнов — ще ми иска за нови разработки и за закупуване на СУ-29. Правилно ли се изразих?

Серьожа кимна разсеяно.

— Сега хич не му е до това — обади се някой полугласно. — Вълнува се кой е следващият.

— А аз не се ли вълнувам? — обиди се Макс.

— Не можеш да разбереш едно нещо — рече Кирил Смолянски, първият помощник на вътрешния министър. — Стрелбата спря. А в това време Серьога не беше в Москва. Значи е следващият в списъка. Килърът е точен. Чакал го е.

— Това не означава нищо! — прекъсна ги раздразнено Макс. — Сега за Чечня. Вече казах: ако пак започнем да стреляме, чеченците ще взривят нефтодобивния завод. Знаете кой. А след това и нефтопровода. Какво ще предложите?

— Какво има да му мислим? — попита Кирил Смолянски. — Трябва да се чака. Ако можехме да съберем заедно техните и нашите глупаци? И да обясним: ако петролът от Каспийско море заобиколи Чечня, цялата ви независимост и нашето единство няма да струват пукната пара. Тогава можете да се изпобиете за нещо, което вече го няма. Милиардите долари са на земята. Само се наведи и ги вдигни! Ако не ти пречи шкембето.

— Мерзавци! — въздъхна Макс. — Всеки ден втълпявам на моя. На кого ще потрябва твоята конституция, ако не вземем от турците каспийския нефт! Много им здраве, нека се смятат за победители! Има поражения, които са по-изгодни от победата. Ето твоят — той се обърна към Серьожа Горюнов — строи вила. А с чии пари? И поне знае ли откъде се вземат?

— Саврански му бил дал — усмихна се Серьожа.

— Серж, разбери ме правилно, но ти не доизпипваш нещата — въздъхна Макс. — Напомни му какво ни струваше да уредим за Саврански квотите за редки метали.

— Всеки ден му набивам в главата — махна с ръка Серьожа. — Докато не завърши вилата — не иска дори да чува. Не ми стига умът какво да правим с нашите дъртаци. Не е ли време да ги сменяме?

— Какво пък, това е идея! — разпали се Макс. — Отдавна е време… И не само тях. Чий човек е този Филкин? За когото пишат вестниците? Твой? — Той допря тлъстия си пръст до референта на министъра на външната търговия Вася Первушин.

— Ами мой… — отвърна навъсено Вася.

— Откъде го изрови? Затова ли му разреших след твоето ходатайство да събира пари от длъжниците на бюджета, та да си ги присвоява после! Ще го оправя аз тоя! Направо ще го дам на данъчната полиция.

Макс се задъхваше. Тежкото му тяло се тресеше възмутено.

— Работете със своите вилолюбци денем и нощем! Нека от време на време да помислят и за ползата за отечеството! Защото бързо ще ги подменим… Набивайте им в главите, че има стратегически интереси, а също и временни интереси. Конституцията може и да се пренапише. Но с петрола — няма да стане! Или го има, или го няма!

Присъстващите се спогледаха с усмивка. Макс бе в стихията си. Беше не по-малко убедителен и когато настояваше войските да навлязат в Чечня.

— Не се хаби — рече Кирил. — На кого доказваш? Ами ако те са непробиваеми! Ако всеки се възприема напълно сериозно… Хайде да свършваме, имаме и други въпроси.

— По повод отстрела на членове от нашия съвет — подсказа Горюнов.

— Серж, безпокоя се не по-малко от теб за сигурността ти — рече Макс, — също и за моята. Но не са ли ви прекалено много бодигардовете, приятели? Хубаво, че вашите шефове така ви ценят. Но няма да ви спасят от куршумите. Като начало искам да разбера: той за кого работи? Какви съображения имате по този повод?

— Май знам кой е — каза Горюнов. — Синът на генерал Тягунов. Заедно служихме. Попадна в Чечня. Предполагам, че работи за себе си. От идейни подбуди. В знак на протест. Изпитвайки отвращение и прочие… Между другото, той е страхотен снайперист.

— Направо сюжет за филм — присви очи Макс. — Да не са го купили турците? Серж, разбери ме правилно. Не твърдя, че не е този, за когото говориш. Да речем, че си прав. Какво да правим с него? Не можем да чакаме кога ще ни гръмне един по един. Или направо да го поръчаме на някого? Сега, като броиш добри пари, можеш да намериш истински специалист.

— Първо трябва да го засечем. — Горюнов повдигна рамене. — И да поработим заедно със следователя Турецки. Нека ни го намери. Между другото, вече говорих с него по този въпрос. След убийството на нашия вицепредседател на съвета край Белия дом.

— И какво му каза? — Макс застана нащрек.

— Че може да съм следващият — отвърна тихо Горюнов.

— Така ли? Наистина? — попита Макс. — Ни повече, ни по-малко? А защо ти? Защо този ловен сезон за членовете на нашия съвет не започна с мен? Като председател по-малко ли съм заслужил куршума на бойния ти другар? — Макс почти крещеше и се държеше за сърцето. — Нашият съвет е най-важната държавна тайна на тази невменяема държава. Тя все още се крепи само благодарение на нас. А пък ако заради този Туркменски…

— Турецки — поправи го Серьожа и се усмихна виновно.

— Не е важно! Ако заради него попаднат на следите ни…

— Дотогава може да са ни изпозастреляли — пак го прекъсна Кирил Смелянски, като поглаждаше непокорния си светлорус алаброс. — Говорим за друго. Ти поначало правилно постави проблема — кой му плаща? Бих добавил дори: каква полза можем да извлечем от обстоятелството, че ни убиват?

— Именно — кимна Макс. — Как да направим от поражението победа… Хайде в басейна, после ще обсъдим. Не съм изчерпал още въпроса и не всички са се изказали.

След басейна пиха чай с билки, които приготви жената на Макс. Щом наля чашите на всички, тя веднага изчезна.

— Поотпусна ли те? — Смелянски се обърна към председателя, който масажираше сърцето си.

— Като че ли… И тъй, искам да знам кой и как ни разкри — нас и ролята, която играем? Съдя за това по подбора на целите, на мишените, така да го наречем, ако никой не възразява…

— Ако можехме да разберем закономерността, по която той избира всеки следващ — каза Кирил. — Започна със Салуцки. А защо?

— Сетне бяха убити Руслан Садуев и телохранителя на турския премиер — обади се Аркадий Сазонов, помощникът на министъра на правосъдието, който до този момент мълчеше. — От Главна прокуратура научих, че стрелецът е един и същ.

— Обидно е, че се е отвлякъл… — въздъхна престорено Кирил. — Някакъв си турчин, някакъв украинец… Да не би за него да сме второразредни?

— Това ще го кажеш на панихидата ми — не обърна внимание Макс. — Вместо некролог. И тъй, за кого е добре дошло това? Какво мисли Серж?

— Нефтът. — Горюнов повдигна рамене. — Чечня. Какво друго? Може някой наистина да иска като Володя Улянов нефтопроводът да мине по друг път. Но ако е Тягунов, едва ли. На него не му дреме за тия работи.

— Ами да — кимна Макс. — Нали уби телохранителя на турския премиер. Казват, че оня бил доверено лице. Така че нещата не съвпадат. Убива и тези, и онези.

— Кой ти каза, че турчинът е от този списък? — попита Кирил.

— Аз — кимна Аркадий Сазонов. — От Главна прокуратура винаги съм получавал достоверна информация. Първо, почеркът на убиеца. Не може да бъде сгрешен, имитиран, той е като балистичните характеристики на винтовката… Второ, както вече предадох на Серьожа, същият източник ми съобщи: Главна прокуратура е санкционирала подслушването на домашния му телефон. Засега това ще бъде забавено. Можем да ги изпреварим. Можем да подслушваме, където искаме. И тогава не ни трябва Турецки.

— Нашите телефони няма ли да се подслушват? — прекъсна го нетърпеливо Макс.

— Няма такава информация — отвърна Аркадий. — Но…

— Няма или не разполагаш? — пак го прекъсна Макс.

— И така може да се каже. — Аркадий сви рамене.

— Може ли да се провери? — попита Макс.

— Вече има такава апаратура — отвърна Кирил. — Получи се преди седмица. Благодаря ти, че намери петнайсет милиона долара. Както си знаех…

— Аз знам само, че за това не бива да се жалят пари — не обърна внимание на думите му Макс. — Не ми харесва как щурмуваме този проблем. Постоянно се отплесваме. Повече от сигурен съм: подслушвателят е сложен, когато Серж се оплака, така да се каже, на гражданина следовател, а после изчезна за две седмици и онзи го е заподозрял, че знае нещо и затова се страхува.

— От какво се изплаши наистина? — попита Кирил.

— Сьома и Федя ми бяха приятели — рече Горюнов, без да вдига очи. — И аз помислих…

— Защо се държиш като девица! — възмути се Макс. — И какво от това? И ние дружахме с тях. Но не хукнахме при следователя, нали?

— А аз не знам защо веднага помислих за сина на генерал Тягунов — каза Серьожа. — Изключително точен. Опасен… Освен това съм имал вземане-даване с жена му. Сега тя пее в театър „Станиславски“. Ала Светлова. Казваше, че за това уж можел да ме убие.

— М-да… — обади се Кирил след кратката пауза. — Сега се криеш от него: Но аз на негово място щях да започна именно от теб. Впрочем още не е късно.

— Пак започваш. — Макс се намръщи. — Сега трябва да говорим за друго. Тя, тази Ала, може ли да ни изведе до мъжа си? А ако го преоткупим? При това е уникален стрелец. Ще му платим два пъти повече от досегашния му договор, а на нея комисиона. Какво ще кажете?

— Мислил съм за това — обади се Серьожа. — Боя се, че няма да го издаде дори да знае. Историята никак не е проста. Тя се чувства виновна пред него, разбирате ли? Но ще се опитам.

— Става дума за друго — рече Кирил. — Сами ли ще търсим снайпериста, или Серж ще отиде при този Турецки, с когото ще обединим усилията си, докато не са ни изпозастреляли?

— В никакъв случай! — възкликна Макс. — Нека си върви паралелно разследване. И ще видим чии следователи ще се окажат по-добри.

— Бъди нащрек с Турецки — напомни Кирил. — Още повече че към него са командировали началника на МУР — Грязнов. Добре ще е да научим какво са открили. С това се заемам аз. А ти искаш ли да задействаш твоите хора от „Лубянка“?

— Добре… — отвърна уклончиво Макс. — Но сега друго ме интересува. Обясни ни почерка на килъра… Защо стреля непременно в основата на тила? Не може ли да наведе мушката? За да търсят някого другиго? Така е събрал срещу себе си всички хрътки, които са пуснати да го ловят. Не разбира ли, какво? Каква е причината, можеш ли да ми обясниш?

Кирил почеса демонстративно остригания си тил, сякаш търсеше мястото, където ще се прицели снайперистът.

— Казва ли ти някой… И аз се чудя. Там е най-сигурно. Като уцелиш, няма нужда от втори куршум. Прекъсва шийните прешлени, разбираш ли?

— Не — отвърна насмешливо Макс. — Може би по този начин хвърля предизвикателство на нашите прочути Шерлок Холмсовци?

— Ако ме смущава нещо, то е, че Турецки с неговите хора сигурно си задават същите въпроси — каза Кирил. — А ние откриваме велосипеда. При цялата ти безспорна мъдрост, Макс, все пак не си професионален следовател. Затова не бива да поемаме чак толкова ангажименти. В противен случай от нашата голяма мъдрост ще последват печални неща.

— Бъди кратък! — Макс врътна глава. — Какво предлагаш?

— Нека Серж отиде при Турецки. Не толкова да разказва, колкото да подпита. Трябва да се покажеш, когато всички мислят, че се криеш.

— Какво ще кажеш? — Макс се обърна към Горюнов. — Днес мълчиш, сякаш си се видял на мушката. Съгласен ли си с Кирил?

— Зависи с какво — отвърна Серьожа. — По какъв начин възнамерява да използва факта, че ни убиват, в наша полза?

— Още не знам. — Кирил се усмихна. — Засега не съм мислил. Но там се крие тайната на победата, знаеш го не по-зле от мен. А за твоята договорка със следователите вече казах. Възможно е твоето явяване да свали някои подозрения по наш адрес, ако са възникнали такива при тях.

— Или ще ги усили — допълни Серьожа. — Ще решат, че е заговор.

— А не е ли заговор? — Кирил продължаваше да се усмихва.

— Ще ми се да мисля, че засега не е — отговори Серьожа, без да сваля поглед от него.

— Край! — отсече Макс. — Защото ще се изпокараме. Казах край! Кой има въпроси?

— Обеща да финансираш закупуването на картофи в Холандия — обади се помощникът на министъра на селското стопанство.

— Не бих искал да ви отказвам, както се изрази една дама. — Макс разпери ръце. — Нека твоят шеф да напише на моя писмо. А аз ще помисля. И ще потърся. През зимата сме загинали без картофи. И всичко останало! Нямам с какво да платя на армията в Чечня… Между другото, един въпрос към нашия донжуан, заради когото започна тази война срещу нашего брата помощника на министъра. — С какви пари живее и работи твоят килър? Ако е борец за идеята, както твърдиш? Все пак тия пътувания, хотелите и всичко останало струват пари?

— Сигурно това се питат и в Главна прокуратура — промърмори Кирил. — А ние ги дублираме.

— Но ще ги настигнем и изпреварим! — заключи Макс. — Добре, щом нямате други въпроси, ще кажа веднага: пари няма! Това се отнася за всички. Мога да дам лично на някого в заем. Например до предстоящия хонорар. Но не повече.