Фридрих Незнански
Грешката на президента (20)

Глава трета
Кой се интересува от курса на долара?

1.

Минаха тези благословени дни, когато в стола на Московската градска прокуратура на обед имаше опашка и всички сядаха с пълни подноси. Сега тук влизаха значително по-малко хора, а тези, които идваха, се хранеха доста по-скромно. Независимо че прокуратурата на Русия дотираше стола, цената на обеда беше твърде скъпа за служителите, които като държавни чиновници на бюджетна издръжка се превърнаха в най-нископлатената група в обществото.

Някои си носеха от къщи сандвичи и кифлички и минаваха с по чаша чай или кафе. Когато Турецки се приближи до шубера, пред него имаше само един човек. Застаналият отзад Саша го разпозна без труд — че кой друг в градската прокуратура имаше такива прегърбени рамене и такава смешна плешивина. Това беше, разбира се, Мойсеев. И макар сега благодарение на помощта на синовете си от Израел той да живееше по-добре от много колеги в прокуратурата, в целия му облик се беше запазило завинаги срасналото се с него впечатление за бедност и неустроеност.

— Как сте, Семьон Семьонич? — попита Турецки, докато заставаше зад стария криминолог.

— А, Саша, добър ден! — Мойсеев сложи на подноса си яйце с майонеза и се обърна. — Как да ви кажа… — Той посочи към подноса си, където имаше чиния супа и порция пържено пиле с картофи. — В някои отношения дори по-добре от другите. Сега такъв обяд могат да си позволят само заможни хора. Никога не съм си мислил, че ще стана по-богат от много други. Някак си дори ми е неловко.

Когато Мойсеев мина напред, Турецки сложи на подноса си скромна порция салата от цвекло и кюфтенца с каша. До заплатата оставаха още няколко дни, а парите му вече бяха почти привършили.

Най-много от всичко в последно време Саша Турецки се дразнеше от тази необходимост да пести, да мисли не за това, което му се искаше, а какво може да си позволи — не, не в шикозен ресторант, а в до болка познатия стол на градската прокуратура. В това имаше нещо неправилно и унизително. Никой от служителите в прокуратурата не разбираше защо например старши съветник от правосъдието не може да издържа нормално семейството си — без да се ограничава само с най-необходимото, а за лятна почивка или ново палто и дума да не може да става. Създаваше се впечатлението, че държавата сама тласка служителите от правозащитните органи по хлъзгав път. В най-добрия случай хората търсеха допълнителна работа като юрисконсулти на фирми (а за това беше необходимо допълнително време, което катастрофално не стигаше), в най-лошия — просто започваха да вземат подкупи.

На Турецки му беше по-леко — Ирина печелеше сравнително добре от частни уроци, а и от време на време акомпанираше на концерти. Затова той, както и преди можеше да не търси други начини за изкарване на пари и независимо от всичко да се занимава със своята основна и единствена работа. И все пак в тяхното семейство се чувстваше немотията.

Преди вкъщи можеше да извадиш набързо от хладилника салам, кашкавал, шунка. През зимата не свършваха киселото зеле и маринованите краставички. А сега… Турецки се замисли откога не е вкусвал шунка, не онази саламената, а истинска, розова, тънко нарязана…

— На мен ми провървя — чу той тихия глас на Мойсеев, който сякаш беше прочел мислите му. — Сега живея сам, синовете ми помагат. Жалко наистина, че са далеч, но скоро ще взема отпуска и ще ида да ги навестя.

— Виждате ли, Семьон Семьонович, а вие така преживявахте! — усмихна се Турецки.

— Аз и сега преживявам, Саша — отвърна Мойсеев.

— Помислете, какво щяха да правят те тук? По три месеца да не получават заплата? Или да седят зад някоя сергия?

Мойсеев само въздъхна и се зае със супата си.

— Знаете ли, Саша, ненапразно ви срещнах — забеляза той и остави чинията си. — Нали се занимавате с банкерите? Нещо странно и много неприятно става в тая област.

— Да, твърде неприятно.

Турецки си спомни Татяна Бурмеева, нейните големи очи, в които, независимо от старанието й да изобрази равнодушие, той виждаше страх.

— За разлика от вас — продължи Мойсеев — аз съм принуден постоянно да се интересувам от курса на долара. Нали живея, вие разбирате, частично от… — Той се запъна, а Турецки с пълна уста енергично кимна, като показваше, че го разбира. — Та значи с курса на долара стават удивителни неща. — Саша забеляза учудено, че криминологът понижи глас. — Отначало доларът, както знаете, упорито стоеше някъде около хиляда, а после започна тихичко да пълзи нагоре. И ето днес, представяте ли си, поскъпна изведнъж с двеста рубли! Такова нещо отдавна не се беше случвало.

— Инфлация — промърмори Турецки.

— А нима, когато доларът кротуваше, нямаше инфлация? — с известно ехидство се поинтересува Мойсеев. — Имаше, и то много голяма даже. Но на някого там — той още повече понижи глас и вдигна очи нагоре — това беше изгодно. Доларът трябваше да кротува. И той не поскъпваше не защото нямаше инфлация, а защото преливаха валута в банките. Води се игра, Александър Борисович, и то много голяма. Представяте ли си какви суми може да се натрупат от разликата в курса?

Турецки кимна.

— Не кимайте, Саша! — Мойсеев дори леко се разсърди. — Аз ви казвам, че от това може да се натрупат милиони. Нали сте чели класическата литература от миналия век? Там често действат герои, които са натрупали пари от борсови спекулации. Това винаги го е имало. А сега го има и у нас. И както е прието в нашата страна — в особено крупни размери.

— А помните ли преди повече от година аферата с тези… авизо за двайсет милиарда…

— Саша, Саша… — укорително поклати глава Мойсеев, — какво са двайсет милиарда?… Представете си, че вие можете да управлявате курса на долара…

Турецки се подсмихна.

— Можете да регулирате търсенето и предлагането, от които между другото зависи и цената.

Турецки махна с ръка:

— Аз тая политикономия…

— Преди да, но сега не можеш да се отървеш от нея. Та ето — продължи Семьон Семьонович, — вие уреждате нещата така, че първо доларът скача нагоре, после пада. Да предположим, че малко преди това сте купили от спестяванията си хиляда долара…

Турецки се изсмя на това предположение.

— А когато доларът скача с двадесет процента, вие пак купувате рубли — и слагате в джоба си триста хиляди.

— Рубли ли?

— Изтрайвате още няколко дни — доларът пада и вие си купувате долари, щом така ви харесва.

— Ако знаех, щях да си купя и да живея в Сочи! — пошегува се Турецки. — Това си е чиста проба спекулация.

— Както казва малкият ми син, ние руснаците сме умни винаги със задна дата. Гледам ви — вие сте непоправим, Саша. Говоря ви за сериозни неща. Доларът внезапно подскочи с двеста рубли, а вие…

— Но нали току-що казахте, че двайсет милиарда са трохи. Така че цялата печалба от тия скокове също е трохи. Голяма работа — двайсет-трийсет милиарда.

— Рубли да, но в долари — не. Разбира се, ако вие наистина имате само хиляда долара и отидете с тях в чейнджбюро от типа „Гепи мъните“, ще заработите от това колкото за една вечеря в ресторант. Но ако участвате във валутните търгове от името на някоя банка или от още по-високо, ще имате вила не в Пахра или Пехорка, а на Хавайските острови. Сега всички знаят курса на долара, а никой не се интересува от обемите на валутните търгове. Сметнете: ако купите и продадете само петдесет милиона долара, а толкова малко никога не се търгуват, и спечелите само два процента, ще получите някакви си три милиарда рубли. Но ако организирате скок на долара, то вече ще бъдат не два, а десет-двадесет процента. Това вече не са трохи. Такава дневна печалба е съпоставима с годишния бюджет на нашата прокуратура. Пари, пари… При нашата евтина работна ръка, помислете, Саша, колко началства можете да купите за тези пари! И какви началници! Ето ви и спекулантите.

Турецки искаше да каже дежурното: „Да, да, много интересно“ — но нещо в думите на Мойсеев го засегна. Той вече беше чувал нещо подобно. Това беше свързано по някакъв начин с Татяна Бурмеева. Но не само. Трябваше да обмисли всичко както следва.

— Тук има нещо — замислено каза Турецки на глас и веднага чу:

— Безусловно, Саша, безусловно. Следете курса на долара.

2.

„Забогатяха от борсови спекулации“ — спомняше си Турецки думите на Мойсеев. Татяна говореше за друго. „В никакви такива спекулации“ — каза тя, когато разговорът засегна работата на Леонид Бурмеев. Значи все пак знае нещо за дейността му, макар на всички преки въпроси да отговаря отрицателно — нищо не знаела, за нищо не се досещала. И все пак тя произнесе думата „спекулация“. Макар че възможно бе това да е просто съвпадение и нищо повече.

Седнал зад бюрото в своя служебен кабинет, Турецки беше стиснал глава с ръце и се опитваше да възпроизведе дословно в паметта си този разговор.

„Той в нищо не беше замесен — в никакви такива спекулации.“ Да, май тя каза точно така. Наистина в този момент Турецки не придаде значение на думите й. Той помисли, че Татяна говори за търговия, имайки предвид, че Леонид не се занимава с препродажба на стоки и затова не може да представлява интерес за рекетьорите.

„Но това е глупост — разбра Турецки след разговора с Мойсеев. — Банкерът също може да бъде спекулант, и то такъв, какъвто на собственика на магазин не се е и присънвало!“

Нима Мойсеев е прав и се подготвя някаква крупна финансова операция? Кой може да знае за това…

„Трябва да поговоря със Саруханов — помисли Турецки. — Той сигурно ги разбира тия неща.“

Без да отлага нещата, той набра номера на Романова:

— Шура, можеш ли да ми уредиш среща с този банкер, когото задържаха в Калуга? Да, заподозреният по случая Карапетян. Какво? Нима е още под подозрение? Кой, Шведов ли мисли така? Глупак е твоят Шведов.

Той ядосано тресна слушалката.

Оказваше се, че Шведов, независимо от всичко, както и преди, смята, че Саруханов е ликвидирал Карапетян. Безсмислица някаква.

Турецки набра номера на Шведов.

— Анатолий Фьодорович, какво става със Саруханов?

— Мълчи, мамка му — отвърна Шведов. — Костелив орех, но ще го строша, ще видиш.

— Нали беше решено, че той няма отношение към убийството на Карапетян. А и това убийство е станало по погрешка, не е ли така?

— Възможно е — уклончиво отвърна Шведов. — Но Нелюбин ми подхвърли тук някои оперативни данни… Извинявай, Саша, сега не мога, още повече по телефона. Работата е много сериозна. Карапетян, разбира се, загина по погрешка, но в какво е грешката — това е въпросът. Така че потърпи още малко.

— А не може ли да разпитам Саруханов? — попита Турецки.

— Нали ти казвам — потърпи.

Турецки разбра, че няма да постигне нищо повече, и затвори.

Тъпоумието на Шведов и Нелюбин започваше да го дразни.

Какво си мислят, че няма кой да им намери цаката? „Ченгета скапани — помисли Турецки. — Ще си намерите и вие майстора.“

Той пак вдигна слушалката и решително набра номера на Меркулов:

— Константин Дмитриевич, Шведов държи незаконно в ареста Саруханов. Да, да, оня същия, от финансовата компания „Вяра“. Навярно той знае нещо. А Шведов пречи на разпита, ти се оправи с него, той е длъжен… Е, да, обаче той имал, виждаш ли, пак тези прословути „оперативни данни“…

„Да видим как ще се опъне на Главната прокуратура“ — помисли Турецки, докато оставяше слушалката.