Олен Стейнхауър
Туристът (51)

2.

Беше си резервирала стая на двадесет и третия етаж на „Гранд Хаят“, над гара „Гранд Сентрал“. Като всяка стая, в която Джанет Симънс работеше, в тази също бързо настъпи пълна бъркотия. Тя мразеше хотелските одеяла и незабавно ги изрита в края на леглото. Към тях добави допълнителните възглавници, тъй като една й бе повече от достатъчна, менютата за румсървис, указателя с услуги за гостите на хотела и всички други дреболии, които засипваха нощното шкафче. Едва тогава седна на леглото, включи лаптопа си и отвори нов документ, за да запише мислите си.

Не харесваше Терънс Фицхю. Да, оглеждаше безсрамно бюста й, но не това бе причината. Мразеше съчувствените му гримаси, сякаш всичко, което тя казваше, бе разочароващо. Когато нахлу в кабинета му след убийството на Анджела Йейтс, той се държа по същия лицемерен начин: „Да, Джанет, веднага ще се заема с това. Не се тревожи“.

Симънс не очакваше нищо от него, затова се шокира, когато на следващия следобед в кабинета й на „Мъри Лейн“ 245 пристигна дебел плик, който съдържаше цензуриран доклад от наблюдението над Анджела Йейтс. А там откри нещо интересно. В 11:38 вечерта, Майло Уийвър бе влязъл в апартамента й. Наблюдението бе прекратено (причините за това не бяха отбелязани). В мига, когато камерите бяха заработили отново, Уийвър бе изчезнал. Около половин час по-късно Анджела Йейтс бе умряла от погълнатите барбитурати. Времето без наблюдение очевидно бе предоставило желаната възможност на Уийвър.

По-късно, в Дисниуърлд, тя откри уплашена, но упорита жена и сладко сънливо хлапе, и двете озадачени от появата на Симънс, Орбах и двамата други агенти с пистолети в ръка. Но Майло Уийвър не бе там. Оказа се, че Грейнджър го е предупредил.

После, преди седмица, Том Грейнджър загина в Ню Джърси. Местопрестъплението изглеждаше странно. Очертанието на трупа на Грейнджър в предния двор бе достатъчно ясно, но не можеше да се каже същото за трите разбити отвън прозореца. Ами неидентифицираната кръв в подножието на стъпалата? Ами седемте куршума, забили се в стълбите? Никой не даде обяснение, макар да е очевидно, че на мястото бе имало трети човек. Фицхю се престори на озадачен от цялата история.

В Остин, Тина Уийвър изчезна за три часа. Когато Роджър Самсън я разпита, тя призна, че Майло е поискал тя и Стефани да напуснат страната заедно с него. Но му бе отказала. Уийвър изчезна отново и Джанет вярваше, че никога вече няма да го види. Но тази сутрин й се обади Матю, агентът на министерството в това, което ЦРУ считаше свръхсекретния си отдел по Туризъм.

Защо Майло се бе предал?

Тя отвори кафявия плик, който Глория Мартинес й бе дала, и се зачете.

Роден на 21 юни 1970 г. в Рали, Северна Каролина. Родители: Уилма и Тиодор Уийвър. През октомври 1985 г., съобщаваше изрезка от „Рали Обзървър“, станала зловеща катастрофа на магистрала 40 близо до изхода за Морисвил, когато пиян шофьор се забил челно в друга кола. Пияният, Дейвид Полсън, загинал, както и пътниците в другата кола, Уилма и Тиодор Уийвър. Синът им Майло Уийвър оживял.

Симънс записа фактите в документа си.

Макар да не прилагаше документални доказателства, досието съобщаваше, че петнадесетгодишният Майло Уийвър бил настанен в сиропиталище за момчета „Сейнт Кристофър“ в Оксфорд, Северна Каролина. Липсата на документи бе обяснена с друга изрезка от вестник от 1989 г., която съобщаваше, че пожар унищожил „Сейнт Кристофър“ и цялата му документация, година след като Майло напуснал Северна Каролина.

Тогава той вече учел с пълна стипендия в университета „Лок Хейвън“ в заспало планинско градче в Пенсилвания. Няколко страници описваха странния студент, който, макар и никога да не бе арестуван, бе подозиран от местната полиция във връзки с наркомани, както и че прекарвал доста време в старата къща на ъгъла на „Чърч“ и Четвърта улица, където често се устройвали купони с марихуана. В началото на обучението си Майло не знаел с какво точно ще се занимава, но в края на първата година се спрял на международни отношения.

Въпреки скромния си размер, „Лок Хейвън“ имал най-мащабната програма за обмен на студенти на Източното крайбрежие. По време на третата си година, през есента на 1990 г., Майло пристигнал в Плимут, Англия, за да учи в Марджън, колеж „Сейнт Марк и Сейнт Джон“. Според тези ранни доклади на ЦРУ, Майло Уийвър бързо си създал кръг приятели, повечето от Брайтън, които били намесени в социалистическата политика. Макар да се наричали „лейбъристи“, истинските им разбирания водели повече към „еко анархизма“, термин, станал популярен едва десетина години по-късно. Подставено лице на МИ5 в групата, което работело в сътрудничество с ЦРУ, докладвало, че Уийвър бил идеален за сондиране. „Не е съгласен с идеалите на групата, но желанието му да участва в нещо голямо мотивира повечето му действия. Говори перфектен руски и френски“.

Връзката с него била осъществена по време на уикенд в Лондон в края на декември, месец преди планираното завръщане на Уийвър в Пенсилвания. Човекът на МИ5, Абигейл, го завел в клуб „Маркиза“, където, в наета задна, стая, бил представен на шефа на лондонското бюро, наречен в доклада само „Стен“.

Разговорът очевидно минал успешно, тъй като уредили втора среща три дни по-късно в Плимут. Тогава Майло се отказал от университета и, поради липсата на английска виза, заживял нелегално заедно с приятелите си еко анархисти.

Вербуването бе протекло изумително бързо, но за първата му задача нямаше нищо, а досието отпращаше към документ УТ-2569-А91. Симънс знаеше обаче, че ролята на Майло в операцията бе продължила само до март, защото тогава бе включен във ведомостта на ЦРУ и изпратен в област Перкуиманс, Северна Каролина, където се бе обучавал четири месеца в Пойнт, училище на Управлението, по-малко известно от Фермата, но не по-малко реномирано.

Майло бе изпратен в Лондон, където бе работил (два пъти, ако можеше да се вярва на досието) с Анджела Йейтс, друга скитница, приета в семейството на Управлението. Един доклад твърдеше, че двамата били любовници, друг обаче настояваше, че Анджела била лесбийка.

Майло Уийвър се установил в руското имигрантско общество и, макар в досието да нямаше нищо съществено за случаите му, Симънс видя умелото му проникване. Той другарувал с хора от всички нива на имигрантската общност, от дипломати до дребни мошеници. Задачата му имала две цели: да хвърли светлина върху процъфтяващата мафия, която заемала все по-сериозно място в лондонския подземен свят, и да разкрива шпиони, изпратени от Москва докато Съветската империя агонизираше. Макар да се бе справил добре с престъпниците — през първата година информацията му довела до два важни ареста — Майло бил ненадминат в залавянето на шпиони. Имал на разположение три главни източника в руския разузнавателен апарат: ДЕНИС, ФРАНКА и ТАДЕУС. За две години, разкрил петнадесет агенти под прикритие и убедил единадесет да работят като двойни агенти.

После, през януари 1994 година, тонът на докладите се променяше и отбелязваше бавния упадък на Уийвър поради алкохолизъм, бурното му женкарство (очевидно не с Анджела Йейтс) и подозрението, че той самият бе превърнат в двоен агент от един от източниците му, ТАДЕУС. След шест месеца, Майло бе уволнен и бе изпратен у дома.

Това приключваше първия етап от кариерата му. Вторият документиран етап започваше седем години по-късно, през 2001 г., месец след взривяването на кулите близнаци, когато бе назначен отново, сега като „началник“ в отдела на Том Грейнджър, подробностите, за което бяха неясни. Досието не казваше нищо за годините между 1994 и 2001 г.

Симънс знаеше какво означава това, разбира се. Провалът на Уийвър през 1994 г. бе просто роля и през следващите седем години той се бе посветил на черни операции. А тъй като бе част от свръхсекретния отдел на Грейнджър, това означаваше, че бе турист.

Впечатляваща кариера. От действащ агент до агент призрак и до администрацията. Пропуснатите седем години вероятно криеха отговорите, които тя търсеше, но щяха да си останат загадка. Ако признаеше на Фицхю какво знае за Туризма, Симънс щеше да компрометира Матю.

Тя се сети нещо. Прелисти страниците назад и се върна към докладите за детството на Майло. Рали, Северна Каролина. Сиропиталище в Оксфорд. После две години в малък либерален университет, преди да замине за Англия. Симънс сравни тези факти с доклада на „Абигейл“: „Той говори перфектен руски и френски“.

Симънс грабна мобифона си и след секунда чу сънливия глас на Орбах.

— Какво има? — попита той изморено.

Едва тогава тя осъзна, че бе почти единадесет.

— У дома ли си?

Шумна прозявка.

— В офиса. Предполагам, че съм задрямал.

— Имам нещо за теб.

— Различно от съня?

— Запиши това — тя му издиктува подробностите за детството на Майло Уийвър. — Разбери дали някой от семейство Уийвър е още жив. Досието твърди, че всички са починали, но ако успееш да намериш дори далечен братовчед, искам да поговоря с него.

— Знам, че се ровим надълбоко, но това не е ли прекалено?

— Минават пет години след смъртта на родителите му и той вече владее руски перфектно. Кажи ми, Джордж, как едно сираче от Северна Каролина успява да постигне това?

— Ходи на училище. Учи усърдно.

— Просто проучи го, моля те. И открий някого от сиропиталище „Сейнт Кристофър“.

— Ще го направя.

— Благодаря — каза Симънс и затвори, после набра друг номер.

Въпреки късния час Тина Уийвър звучеше будна. Някъде зад нея се чуваше смях от телевизионна комедия.

— Какво?

— Здравейте, госпожо Уийвър. Обажда се Джанет Симънс.

Кратка пауза.

— Специален агент — каза Тина.

— Слушайте, знам, че не се разбрахме добре преди.

— Така ли мислите?

— Знам, че Роджър ви е разпитвал в Остин. Създаде ли ви проблеми? Наредих му да не ви притиска прекалено много.

— Роджър беше истински сладур.

— Бих искала да поговоря с вас за някои неща. Възможно ли е да го направим утре?

Друга пауза.

— Искате да ви помогна да проследите съпруга ми?

Тя не знае, помисли си Симънс.

— Искам да ми помогнете да се добера до истината, Тина. Това е всичко.

— Какви въпроси?

— Ами… запознати сте с миналото на Майло, нали?

Последва колебливо:

— Да.

— Живи роднини?

— Той поне не знае за такива — отговори Тина, после издаде странен звук, сякаш се давеше.

— Тина? Добре ли сте?

— Просто започвам да хълцам понякога.

— Пийнете вода. Ще говорим утре. Удобно ли е сутринта? Към десет, десет и половина?

— Да — съгласи се Тина, после линията прекъсна.