Олен Стейнхауър
Туристът (7)

1.

Тигъра. Това бе прякор, който вършеше чудесна работа в Югоизточна Азия или Индия. Именно поради тази причина, Управлението отдавна бе приела, че наемният убиец е от азиатски произход. Едва след 2003 г., когато бе разпознат на няколко снимки, всички осъзнаха, че е европеец. А това повдигаше въпроса: Защо го наричат Тигъра?

Психолозите от Управлението, разбира се, не бяха съгласни с мнението на останалите. Ревностен последовател на Фройд твърдеше, че убиецът страда от сексуална дисфункция, която се опитва да скрие. Друг смяташе, че прякорът е свързан с легендата за китайските „момчета — тигри“ — обикновени хлапета, които се превръщали в тигри, когато влизали в гората. Психоаналитик от Ню Мексико сподели теорията си, че прякорът произхождал от северноамериканския индиански символ за тигър, който означавал „увереност, спонтанност и сила“. Фройдистът реагира с изразителна бележка, в която питаше: „Откога в Северна Америка има тигри?“ Майло Уийвър не се интересуваше от тези спорове. Тигъра, който сега пътуваше под името Самюъл Рот (израелски паспорт №6173882, роден на 19.06.1966), бе пристигнал в Съединените щати от Мексико. Бе кацнал в Далас и Майло прекара последните три нощи по дирите му, настанен в шевролет, взет под наем от летището в Далас. Почти незабележими следи го бяха отвели на югоизток към съсипания от урагана Ню Орлианс, после на север през Мисисипи. Късно предната вечер, близо до Файет, Том Грейнджър му се обади от Ню Йорк.

— Съобщението току-що пристигна, приятел. Заловили са Самюъл Рот в Блекдейл, Тенеси. Арестували го за домашно насилие.

— Домашно насилие? Не е той.

— Описанието съвпада.

— Добре — съгласи се Майло и се вторачи в омазаната с кока-кола карта, разлюляна от топлия вечерен вятър, където Блекдейл бе обозначен с малка точка. — Уведоми ги, че пристигам. Кажи им го да приберат в единична килия. Ако въобще имат такава.

Докато пристигне в Блекдейл в Деня на независимостта, спътниците му бяха смачкани пликове и чаши от „Макдоналдс“, разписки за магистрални такси, опаковки от шоколад и две празни бутилки „Смирноф“. Нямаше обаче никакви фасове — бе спазил поне обещанието, което бе дал на жена си. В претъпкания му портфейл имаше още разписки — вечеря в Далас, барбекю в Луизиана, мотели в Сълфър, Луизиана и Брукхейвън, Мисисипи, както и купчина разписки от бензиностанции, платени със служебната му кредитна карта от Управлението.

Майло бе убеден, че нямаше да хареса Блекдейл. Беше извън предпочитаната от него зона от метрополиси на двадесет и първи век. Сгушен в пустеещите земи на окръг Хардеман, между любимия на Елвис Мемфис и река Тенеси, близо до границите с Мисисипи и Алабама, Блекдейл не изглеждаше обещаващ. На всичкото отгоре, докато влизаше в града, той осъзна, че по никакъв начин нямаше да успее да се върне навреме за рецитала на дъщеря си днес следобед в Бруклин.

Но все пак хареса Блекдейл и шерифа му, Мани Уилкокс. Изпотеният възпълен служител на закона прояви изненадваща любезност към човека от най-презираната професия и не зададе нито един въпрос относно юрисдикцията върху затворника. Това подобри настроението на Майло. Сладката лимонада, поднесена от мустакат помощник-шериф на име Лесли, също помогна. Участъкът бе добре зареден с лимонада, приготвена от съпругата на Уилкокс, Айлийн, а махмурлукът на Майло се нуждаеше точно от това.

Мани Уилкокс избърса потта от слепоочията си.

— Разбираш, че ще трябва да подпишеш няколко формуляра, нали?

— Да, очаквах го — кимна Майло. — Би ли ми разказал как го заловихте?

Уилкокс вдигна чашата си и огледа запотеното стъкло, после подуши въздуха. Майло не се бе къпал от два дни. Доказателството бе изписано по лицето на шерифа.

— Заслугата не беше наша. Приятелката му свърши работата. Кати Хендриксън. Момиче на повикване от Ню Орлианс. Очевидно не харесала начина, по който правел любов. Обадила се на 911. Съобщила им, че този тип е убиец. Биел я.

— Просто ей така?

— Да, просто ей така. Прибрахме го късно снощи. Предполагам, че вие сте научили новината от диспечера на 911. Проститутката имаше няколко синини и окървавена устна. Проверихме името в паспорта му. Израелски. После намерихме в колата му друг паспорт. Италиански.

— Фабио Ланцети — каза Майло.

Уилкокс разпери покритите си с мазоли ръце.

— Точно така. Тъкмо го набутахме в килията, когато вие ни се обадихте.

Звучеше направо невероятно. Преди шест години, все така неуравновесен и живеещ под друго име. Майло се бе сблъскал за първи път с Тигъра в Амстердам. През следващите шест години бяха засичали този тип в Италия, Германия, Арабските емирства, Афганистан и Израел и той винаги им се бе изплъзвал. А сега бе заловен в мизерен мотел до границата с Мисисипи, предаден от луизианска проститутка.

— Нищо повече? — попита той шерифа. — Никой друг не ви подаде информация? Само жената?

— Точно така — потвърди Уилкокс. — Но този тип, Сам Рот… това въобще истинското му име ли е?

Майло реши, че шерифът заслужава нещо в отплата на любезността си.

— Мани, не сме сигурни кое е истинското му име. Всеки път, когато се появи на радара ни, то е различно. Но приятелката му може да знае нещо. Къде е тя сега?

Шерифът се заигра притеснено с чашата си.

— Обратно в мотела. Нямахме причина да я задържим.

— Искам и нея.

— Лесли може да я доведе — увери го Уилкокс. — Но кажи ми, шефът ти спомена нещо за това… този тип наистина ли е наречен Тигъра?

— Ако е този, за когото мислим, да. Това е името му.

Уилкокс изсумтя изумено.

— Не прилича на тигър сега. По-скоро на котенце. И ходи странно, сякаш няма сили.

Майло довърши лимонадата си и Уилкокс му предложи още.

— Не се заблуждавай, шерифе — каза Майло. — Помниш ли историята във Франция миналата година?

— Президентът им?

— Не. Министърът на външните работи. А в Германия — шефа на ислямистка групировка.

— Терорист?

— Религиозен водач. Колата му експлодира заедно с него вътре. А в Лондон онзи бизнесмен…

— Онзи, който купи авиолинията! — извика Уилкокс, доволен, че бе чувал поне за някой от убитите. — Не ми казвай, че този загубеняк е очистил и него. Трима души?

— Тези са само от последната година. А той е в бизнеса поне от десет години.

Шерифът повдигна вежди и Майло осъзна, че бе казал достатъчно. Нямаше нужда да плаши човека.

— Но както казах, шерифе, трябва да поговоря с него, за да съм сигурен.

Уилкокс почука с кокалчетата си по бюрото.

— Добре тогава. Да ти уредим разговора.