Олен Стейнхауър
Туристът (19)

13.

В хотела го чакаха две съобщения. Джеймс Айнър искаше да узнае дали всичко бе преминало според плана, но бе задал въпроса си по ужасно тъп начин — „Прехвърли ли вече парите?“ Майло смачка листчето. Другото съобщение, празно, бе от Грейнджър, подписано „Татко“. Макар вече да бе леко замаян от обяда, след като влезе в стаята си, Майло си сипа малко водка. Отвори прозореца и се наведе да погледа движението по „Рю Сен Филип дю Рул“ Запали цигара, преди да набере номера.

Тина отговори сънливо:

— Да?

— Скъпа, аз съм.

— Кой по-точно?

— Глупавият.

— А, Майло, още ли си в Париж?

— Да. Как са нещата?

— Не знам. Тъкмо ставам. Звучиш… пиян ли си?

— Малко.

— Колко е часът там?

Той погледна часовника си.

— Почти три.

— Аха.

— Слушай, може да не се върна до неделя.

Мълчание, после шумолене на чаршафи.

— Защо?

— Нещата се оказаха по-сложни.

— Колко сложни?

— Не е опасно.

— Добре — каза Тина. — Знаеш кога излита самолетът ни, нали?

— Понеделник, в десет сутринта.

— Ако не си тук дотогава…

— Ще ходя на почивка сам.

— Радвам се, че разбираш.

Майло дръпна от цигара си и Тина веднага го усети.

— Чакай малко, господинчо.

— Какво?

— Пушиш.

Той се опита да прозвучи обидено.

— Не е вярно.

— Ще си имаш неприятности — закани се тя, после каза: — Хей, бебчо.

— Какво хей?

— Стеф е тук — отговори Тина, после гласът й прозвуча приглушено. — Искаш ли да говориш с татко?

— Защо пък да искам? — отвърна дъщеря му.

— Дръж се мило — нареди й Тина и след секунда Стеф взе телефона.

— Стефани Уийвър. С кого разговарям?

— Говорите с Майло Уийвър — отговори той.

— Радвам се да ви чуя.

— Престанете! — изрева той и Стефани избухна в смях, после се разбъбри за всички събития, изпълнили деня й.

— И как го нарече?

— Сам Астън е кретен, татко. Той ме нарече „лицемерка“ и затова му казах, че е мръсен плъх. Какво очакваш?

След като Стефани му разказа всичките си истории, Тина се върна на телефона и го заплаши със страховити последици, ако не се върнеше навреме. След като затвори, Майло остана сам с шума от движението и светът му се стори по-мрачен. Звънна на Грейнджър.

— Какво? — извика старецът.

— Аз съм, Том.

— А, съжалявам, Майло.

— Какво става?

— Нищо. Свърши ли работата?

Майло се отдръпна от прозореца.

— Да.

— Видя ли? Отлиташ за вкъщи довечера и няма да пропуснеш и минута от почивката си.

— Айнър ли ръководи наблюдението?

— Какво наблюдение?

— Не вярвам просто да седиш и да чакаш дали докладът ще се озове в Пекин.

— Разбира се, че не. Да, той ръководи наблюдението.

— Тогава ще остана тук още малко.

Грейнджър се прокашля.

— Не разбирам защо създаваш неприятности.

— Защото Анджела е невинна.

— Айнър показа ли ти уликите?

— Нямам нужда от улики, Том. Говорих с нея почти два часа. Невинна е.

— Сто процента ли си сигурен?

— Да кажем, деветдесет и седем.

— Три процента са достатъчни за съмнения. Знаеш го.

— Но тя върши важна работа тук — настоя Майло. — Не ми се иска да я компрометирам.

— Тя е началник на охраната, Майло. Не е мозъчен хирург.

— Следи Тигъра.

Мълчание.

— Не се прави на глупав, Том. Изпратил си й неговата снимка още преди месеци. Защо не ми каза?

— Майло — отвърна Грейнджър с властен тон, — не мисли, че знаеш всичко, което става тук. Взех решение, което по онова време ми се стори правилно. Освен това, самата Анджела искаше да държим работата в тайна. Уважавам това.

— Да бе.

— Е, с какво разполага тя?

— Много повече от това, което аз успях да науча. Има запис на Тигъра в марсилския клон на „Юнион Банк“, където тегли парите от убийството на Мишел Бушар. Триста хиляди. Проследила сметката до Цюрих, където била открита от Ролф Винтенберг.

— Винтенберг — бавно повтори Грейнджър, който вероятно записваше името.

— Факт е, че трябваше да включим Анджела в случая на Тигъра още от самото начало. Щяхме да го пипнем преди години. В сравнение с нея, аз съм пълен тъпак.

— Ще го имам предвид, Майло. Но ако Анджела продава наши тайни, трябва да го знам.

— Добре.

— Няма да му създаваш неприятности, нали?

— На кого?

— Айнър.

— Познаваш ме, Том. Просто искам да помогна.