Олен Стейнхауър
Туристът (28)

22.

Неделя сутрин беше като повечето неделни сутрини, с които семейните мъже свикват, а после заобичват. Уханието на кафе, яйца и препечени филийки, понякога дори и бекон, шумоленето на вестника и цялото семейство, което се мотае наоколо по халати. Майло четеше редакционната статия на „Ню Йорк Таймс“ за провала на администрацията да остави Афганистан със стабилно правителство шест години след нападението след единадесети септември. Потискаща история. На следващата страница, забеляза писмо до редактора от доктор Маруан В. Камбуле от Колумбийския университет относно подкрепяното от Съединените щати ембарго върху Судан. Ако не беше Анджела, вероятно щеше да го пренебрегне.

Макар целите, и по-специално налагането на примирие в Дарфур, да са похвални, практическите резултати са трагични. Подкрепян от китайските инвестиции в петрола, президентът Ал Башир няма нужда от западни капитали. Сегашното положение му предоставя не само пари, но и оръжия, за да продължи войната в Дарфур и да защитава управлението си срещу екстремистите в Хартум.

Ембаргото отрязва единствения възможен приход за обсадените жители на район Дарфур, които не получават нищо от китайските инвестиции в страната.

Доктор Камбуле обясняваше по-нататък, че подходящо средство да се принуди Ал Башир да седне на масата за преговори бе да се предложи американска помощ в потушаването на джихада, който вилнееше из столицата.

Малко след десет се появи Том Грейнджър. Застана до вратата, стиснал найлонов плик с дебел вестник вътре.

— Надявам се, че не досаждам прекалено много — каза той.

Стефани наричаше кръстника си „Чичо Том“, нещо, от което не бяха успели да я отучат. Тя извика и се метна върху него. Грейнджър я хвана и вдигна с изненадваща сила.

— Как е най-красивото момиченце в Съединените щати?

— Не знам. Сара Лоутън живее в другия край на града.

— Говоря за теб, малка госпожице.

— Донесе ли ми нещо?

Грейнджър извади голям шоколад от джоба си. Стефани се опита да го грабне, но той го подаде на Тина.

— Майка ти ще реши кога да го изядеш.

— Е, все пак благодаря — отвърна Стефани.

Грейнджър се настани срещу Майло до кухненската маса. Тина му поднесе чаша кафе и той й благодари с тъжна усмивка. После тя се присъедини към Стефани във всекидневната, като затвори вратата зад гърба си.

— Нещо не е наред ли? — попита Грейнджър.

Майло се намръщи.

— Не мисля така.

— Искаш ли да излезем навън?

— Да не подслушваш дома ми?

— Всичко е възможно, Майло.

Грейнджър се сбогува със семейството му, а Майло обеща да купи мляко на път за вкъщи. Стефани обясни на шефа му, че предпочитала шоколад с лешници и старецът обеща да го запомни. Слязоха по стълбите безмълвно и тръгнаха по Седмо авеню, което бе пълно с бебешки колички и безброй семейства.

Избраха кафене, което сервираше френски сладкиши и кафе. Занесоха чашите си до маса на тротоара и се настаниха, огрени от топлото слънце.

— Говори — каза Майло.

Грейнджър изглеждаше нервен. Той вдигна торбата си и остави дебелия „Таймс“ на масата. Тогава Майло забеляза, че бе само тънката предна част на вестника. Вътре имаше документи в бежова папка.

— Копие — каза Грейнджър.

— Тигъра?

Старецът кимна.

— Бенджамин Харис. Завършва университет през 1989 г., с диплома по журналистика. През 1990 г. вече работи за ЦРУ Изпратен е в Пекин и остава там до 1993 г., когато загива при автомобилна катастрофа.

— Загива, а?

— Очевидно не.

— Колко време?

— Три години. Изчезна през ноември 1996 г. — отговори Грейнджър, като замълча за миг и се вгледа с одобрение в две млади жени с къси поли. — Лейси, Декър и още един турист на име Брамбъл се втурнаха по следите му. Трябваше да го заловят или убият. Лейси и Декър не откриха нищо. Брамбъл бе намерен в мъртъв в Лисабон. Мислех да изпратя и теб, но ти бе зает във Виена с онзи стар комунистически шпионин.

— Свърших тази работа с помощта на Франк Доудъл — отбеляза Майло.

— Доудъл — повтори Грейнджър. — Той се оказа страхотна изненада. Смятах го за приятел. Наивност от моя страна — призна той и се вгледа в ръцете си, стиснати между коленете му. — Накрая загрях обаче. Защо Франк внезапно ни измени. Бях издал прекалено много информация. Готвехме се да го пенсионираме и му споменах, че предаването на парите в Порторож ще е чудесен завършек на кариерата му. Ако си бях държал устата затворена, Франк можеше да е още жив.

Майло не се интересуваше от съвестта на Грейнджър. Той дръпна тежкия вестник в скута си.

— Харис изчезва през 1996 г. и започва да действа соло. Изгражда си чудесна кариера като наемен убиец, докато един от клиентите му го заразява със СПИН. И през цялото време ти се преструваш, че нямаш представа кой е Тигъра. При това знаеш, че търча наоколо като обезглавено пиле, за да го намеря.

— Прочети досието — отвърна Грейнджър изморено. — Ще разбереш.

— Защо го прикриваше?

Грейнджър не обичаше да го притесняват. Можеше да понесе това от страна на шефовете, но не и от подчинените си. Наведе се над масата към Майло и каза:

— Погледни трета страница. И човека, който го въведе в Управлението, проучи го и го привлече към Туризма.

— Ти?

— Пфу! — изсумтя Грейнджър и махна с ръка. — Аз съм по-далновиден.

Майло най-после загря.

— Фицхю.

— Точно така — потвърди старецът и забеляза изражението на подчинения си. — Не става дума само за запазването на кариерата на дъртото копеле, разбира се. Как мислиш, че CNN ще се отнесе към тази история при сегашните условия?

— Е, ние обучавахме муджахидините — отвърна Майло. — Това не е нещо ново.

— Туристите не се шокират от нищо.

Седнаха мълчаливо и се загледаха в семействата по улицата. Грейнджър бе облян в пот. Синята му риза с къси ръкави бе потъмняла под мишниците.

— Ами това? — попита Майло, като вдигна закритата с вестника папка.

— Какво?

— Защо наруши правилата за сигурност и я копира? Бездруго щях да дойда в службата.

Грейнджър избърса потта от челото си.

— Мислиш, че искам запис на това как разглеждаш досието? Или пък ти искаш подобен запис?

— Фицхю би проверил записите от библиотеката?

— Можеш да се обзаложиш, че ще го направи.

Енергично кутре златен ретривър задуши краката на Грейнджър, опънало дългата каишка, за която го водеше двойка хомосексуалисти — чернокож и азиатец. Чернокожият се скара на кученцето:

— Джинджър! Остави човека на мира!

— Съжалявам — извини се партньорът му от китайски произход, като се усмихна дружелюбно. — Непрекъснато повтарям, че Джинджър се нуждае от дресировка.

— Не се нуждае от нищо такова — рязко каза чернокожият.

— Няма проблеми — успокои ги Грейнджър, който внезапно доби вид на объркан старец.

Майло изпита желание да водеха този разговор в службата, а не сред всички тези весели семейства.

— Слушай — каза Грейнджър, когато двойката се отдалечи от тях, — за ваканцията ти…

— Не започвай.

— Това е най-лошият момент да изчезнеш във Флорида.

Майло поклати глава.

— Както казва Фицхю, случаят е приключен. Винтенберг няма да се върне в швейцарския клон на „Юнион Банк“, защото Тигъра няма да получава повече пари. Анджела няма да продава тайни на китайците, тъй като е мъртва, а французите могат да разследват убийството й сами. И да ни кажат какво става. Ще проверя какво е положението, когато се върна.

— Ами Джанет Симънс? — попита Грейнджър.

— Какво за нея? Ако вярва, че съм убил Тигъра, кажи й да ти предостави доказателствата.

Грейнджър размърда крака и се вторачи в обувките си.

— Симънс има среща с Фицхю утре. Твърди, че иска да говорят за теб.

— Слушай, Том, Симънс не разполага с нищо. Просто е ядосана, защото не можа да проведе разпит. Ще го превъзмогне.

Грейнджър сви рамене, сякаш всичко, казано от Майло, можеше да бъде оспорен?

— Е, просто дръж досието в безопасност.