Олен Стейнхауър
Туристът (66)

17.

Специален агент Джанет Симънс пристигна в понеделник, 30 юли, на сутринта след третата нощ на Майло в Центъра за задържане. Нещата започнаха да се разплитат предишната сутрин, в неделя, когато телефонът й я събуди в пет часа. Обаждаха се от местния офис на Министерството на вътрешната сигурност. Съобщиха, че чули интересни новини по полицейските канали. Симънс благодари и взе такси до хотел „Мансфийлд“.

Прекара три часа в оглеждане на стаята и всички лични вещи на Фицхю. Използва фотоапарата си, за да заснеме бележката, която бе оставил. Поговори си надълго с инспектора от отдел „Убийства“, ветеран на повече от двадесет години служба, който бе виждал всичко. Представител на Управлението пристигна на местопрестъплението в девет часа и й благодари за бързата поява, но настоя, че вече не се нуждаят от помощта й.

Тя се върна в „Гранд Хаят“ изморена, но гладна, изяде огромна закуска и се замисли над информацията, която бе събрала през последните четири дни. В стаята си разгледа снимката на Терънс Фицхю и Роман Угримов в Женева, после позвъни във Вашингтон. Съобщиха й, че имиграционните служби разполагали с данни за самолета на Роман Угримов, който пристигнал на летище „Кенеди“ в четвъртък, 26 юли, и отлетял отново в събота през нощта, 28 юли. Вчера.

Тя се обади на Джордж и изиска снимки на Джим Пиърсън и Максимилиян Гржибовски, помощници на сенатор Нейтън Ървин от Минесота. Час по-късно, снимките бяха в пощенската й кутия.

В четири часа Симънс стигна до Бруклин, но този път не си направи труда да паркира далеч от кооперацията. Намери си място на „Гарфийлд“ близо до входната врата и звънна, за да предупреди Тина, че имаше посетител. Благодарение на изпочупените мебели, които трябваше да бъдат изхвърлени, сега апартаментът изглеждаше по-просторен и светъл. Приятно място, където да прекараш неделя следобед. Симънс купи кутия бисквити на път натам, за да награди Стефани за намирането на запалката. Момиченцето изглеждаше доволно, че агентката си спомняше заслугата й. Седнаха на канапето, Симънс отвори лаптопа си и показа на Тина снимките на Джим Пиърсън и Максимилиян Гржибовски. Макар да го бе очаквала, изпита силно разочарование, когато Тина поклати глава и настоя, че тези хора са й абсолютно непознати.

След това Тина пожела да чуе всичко за Евгени Примаков. Симънс не виждаше смисъл да крие произхода на Майло от нея, затова й разказа цялата история. Докато приключи, и трите бяха изпълнени с благоговение към онази странна жена, Елън, и живота й.

— Господи — възкликна Тина. — Това е толкова рокендрол.

Симънс се засмя.

— Рокендрол? — попита Стефани.

Агентката се прибра в хотела си и прекара по-голямата част от нощта в пристъп на див гняв. Когато изненадата избледня, гневът бе единственото, което й остана. Девственицата щеше да заговори отново за мегаломанията й. Мегаломаниаците не могат да понесат мисълта, че не контролират лично абсолютно всичко. А положението се влошава, когато осъзнаят, че не само не контролират нещата, но някой друг ги контролира. Човек, който е направлявал всичките им действия.

Тя звънна в ООН и настоя да й дадат нюйоркския номер на Евгени Примаков. Телефонистката й каза, че господин Примаков напуснал Ню Йорк тази сутрин. Заминал на почивка, но можел да бъде открит чрез офиса му в Брюксел след 17 септември. Симънс затръшна слушалката с такава сила, че едва не я счупи.

Постепенно яростта й намаля, но само благодарение на умората й. Спомни си енергията, която я бе изпълвала в Блекдейл, Тенеси. Двигателят й бе заработил там за първи път и запазил напрежението през целия изминал месец. И вече горивото му се изчерпваше.

На сутринта тя взе метрото до площад „Фоули“, влезе в Центъра за задържане, изтърпя проверката и поиска да говори с Майло Уийвър.

Доведоха го отново окован. Имаше изморен, но здрав вид. Синините от побоя, който му бяха нанесли на Авеню на Америките, бяха избледнели и дори изглеждаше, че бе качил един-два килограма. Очите му вече не бяха кървясали.

— Здрасти, Майло — поздрави го тя, докато пазачът закачаше веригите му към масата. — Изглеждаш в добра форма.

— Дължи се на прекрасната храна — ухили се той на надзирателя, който отвърна на усмивката му и се изправи. — Солидна храна, нали, Грег?

— Така си е, Майло.

— Чудесно.

Грег ги остави насаме и заключи вратата зад себе си, но остана до прозорчето отвън, за да ги държи под око. Симънс седна и сключи ръце на масата.

— Научаваш ли някакви новини тук?

— Грег вкарва контрабандно неделния „Таймс“ — отговори Майло и сниши глас. — Но не казвай на никого.

Симънс поднесе въображаем ключ към устните си, заключи ги и го хвърли настрани.

— Фицхю е мъртъв. Трупът му бе открит в хотелската му стая вчера сутринта.

Майло примигна изненадано. Дали наистина беше изненадан? Симънс нямаше представа. Беше чела досието му и разкрила тайните на миналото му, но Майло Уийвър си оставаше загадка за нея.

— Интересно — каза той.

— Така е.

— Кой го е извършил?

— Съдебният лекар твърди, че е самоубийство. Пистолетът беше неговият, а и имаше бележка.

Майло демонстрира още по-силна изненада и Симънс отново се зачуди. После той попита сериозно:

— Какво пишеше в бележката?

— Много неща. Дрънканици. Вероятно написани докато е бил пиян. В стомаха му имаше почти цяла бутилка скоч. Голяма част от дрънканиците бяха предназначени за жена му. Извиняваше й се, че бил лош съпруг и разни такива. Но бе посветил няколко изречения и на случая. Обясняваше, че той е отговорен за смъртта на Грейнджър. Ръководел Том още от самото начало. Всъщност, беше написал всички неща, които Грейнджър ти е разказал. Нещата, на които ти не вярваше.

— Сигурна ли си, че е било самоубийство?

— Нищо не навежда на друга мисъл. Освен ако знаеш нещо, което не ми казваш.

Майло се вторачи в бялата повърхност на масата и задиша равномерно. За какво ли мислеше?

— Осъзнах нещо в събота през нощта — каза Симънс. — Горе-долу по времето, когато Фицхю е умрял. И то поставя всичко под въпрос. Планирах да те разпитам днес.

— За какво става дума?

— В деня, когато ти се върна на Авеню на Америките, Фицхю получи анонимен плик — руския ти паспорт. Беше истински, но Фицхю никога не ми отговори на въпроса кой го бе изпратил.

— И аз бих искал да знам това.

Симънс се усмихна.

— Но ти вече знаеш, нали? Баща ти, Евгени Примаков. Направи го, за да ме подтикне да проуча миналото ти, да намеря дядо ти и така да стигна до самия Примаков.

Майло не отговори, а зачака.

— Умно беше, признавам. Можеше да изпрати паспорта директно до мен, но знаеше, че не бих се доверила на анонимен подател. Вместо това го изпрати на Терънс, убеден, че той с радост ще ми съобщи новината. Терънс смяташе, че това ще те съсипе, но се получи точно обратното. Отведе ме до Примаков, който пък случайно разполагаше със снимка на Терънс с Роман Угримов. Роман, който също така случайно беше в града. Страхотно съвпадение, нали?

— Мисля, че ти се привиждат конспирации, Джанет.

— Може и да е така — съгласи се тя, защото част от нея искаше да вярва, че наистина въображението й бе виновно.

Също като Майло преди седмици, тя не харесваше чувството, че я водят за носа. И все пак знаеше, че е така.

— Има определена красота в това — продължи тя. — Баща ти изпраща нещо, което има потенциала да те злепостави като руски шпионин, но вместо това води до улики, които заклеймяват Фицхю. Баща ти сигурно те обича адски много, за да рискува по този начин.

— Абсурд — възрази Майло. — Откъде той би могъл да знае, че ще тръгнеш точно по тази пътека?

— Защото — отговори тя бързо, — баща ти знаеше — аз му казах, че отношенията между Управлението и Министерството на вътрешната сигурност са лоши. Знаеше, че ако подушех двоен агент, щях да се заровя надълбоко, за да притисна Управлението. И се оказа, че те никога не са имали двоен агент, а просто агент с тайно детство.

Майло се замисли, вторачен в окованите си ръце.

— Може това да е възможно в параноичния ти свят, Джанет, но ти никога не събра достатъчно доказателства, за да разобличиш Фицхю, нали? Всичко, с което разполагаше, бяха косвени улики. И все пак, Фицхю се самоуби. Никой не би могъл да предвиди това.

— Ако наистина се е самоубил.

— Мислех, че вярваш в това.

— Фицхю беше стара лисица и не би постъпил по този начин — каза тя. — Щеше да се бори до края.

— Е, кой го уби?

— Кой знае? Може би баща ти се е погрижил за това. Или пък разследването ми изнервя човек, който стои над Фицхю. Той обяснява ясно в бележката си, че всичко приключва с него. Вярваш ли го? Вярваш ли, че Фицхю е бил просто корумпиран администратор, решил да дестабилизира африканските страни, за да затрудни доставките на петрол за Китай?

Майло отпусна рамене изморено.

— Не знам какво да мисля, Джанет.

— Тогава може би ще ми отговориш на един въпрос.

— Познаваш ме, Джанет. Винаги се радвам да помогна.

— Какво прави през онази седмица в Албакърки?

— Както ти казах, пиянствах. Пиех, ядох и спах. И мислих. После взех самолета за Ню Йорк.

— Да — каза тя и се изправи, тъй като вече й бе писнало. — И аз смятах, че ще кажеш това.