Олен Стейнхауър
Туристът (59)

10.

Около половин час преди идването им двамата портиери разчистиха кутиите от китайския ресторант, смениха му шишето му с вода и почистиха кръвта от масата, стола и пода. Майло изпита известно облекчение, тъй като през нощта бе започнало да му прилошава от вонята на прокисната храна и пот.

После Фицхю влезе в стаята, последван от Симънс. Майло не я беше виждал от Дисниуърлд и не бе говорил с нея от Блекдейл. Тя също изглеждаше изморена, сякаш бе прекарала безсънна нощ.

„Не забравяй“ — беше казал Евгени, — „Симънс е спасението ти, но не се дръж с нея по този начин“.

Майло кръстоса ръце пред гърдите си.

— Няма да говоря с нея.

Симънс му се усмихна.

— И аз се радвам да те видя.

Фицхю не си направи труда да се усмихва.

— Майло, не зависи от мен. Нито от теб.

— Не изглеждаш добре — отбеляза Симънс.

Лявото око на Майло бе подуто и лилаво, долната му устна — сцепена, а една от ноздрите му бе омазана с кръв. Най-лошите синини обаче бяха под оранжевия му гащеризон.

— Все се блъскам в някоя стена — отговори той.

— Разбирам.

Преди Фицхю да успее да се протегне към стола, Симънс вече се бе настанила на него. Той помоли портиера да донесе друг и зачака. През тази минута и половина мълчание Симънс оглеждаше Майло внимателно, а той отвръщаше на погледа й, без да мигне.

Най-после столът пристигна, Фицхю седна и каза:

— Не забравяй какво си говорихме преди, Майло. За поверителните теми.

Симънс се намръщи.

— Помня — увери го Майло.

— Добре — кимна Фицхю. — Първо искам да обсъдим нещо — каза той, като бръкна в джоба си, но Симънс сложи ръка на ревера му.

— Не още, Терънс — каза тя, после го пусна. — Първо искам да чуя историята.

— Какво е това? — попита Майло. — Какво има в джоба му?

Фицхю извади празната си ръка.

— Не се тревожи, Майло. Първо историята. Оттам докъдето стигнахме.

Майло го погледна.

— Тъкмо се канеше да потеглиш към Дисниуърлд — напомни му Симънс, демонстрирайки, че е получила поне резюме от разпита вчера. — Трябва да призная, че бягството ти в последната минута беше идеално изпълнено. Добра работа.

— Тя така ли ще говори през цялото време? — обърна се Майло към Фицхю, който сви рамене.

— Просто говори — каза Симънс. — Ако реша, че сарказмът е подходящ, ще го използвам.

— Да — съгласи се Фицхю. — Започвай.

После се завъртя към Симънс.

— Опитай се да сдържаш сарказма си.

Майло разказа историята за Дисниуърлд така както се бе случила. Пропусна само появата на Евгени Примаков в „Космическата планина“. Макар да бе излъгал Тина за много неща, не я бе излъгал за целта на посещението на стареца — той искаше да знае какво бе станало с Анджела Йейтс.

Лесно му беше да пропусне срещата, тъй като не бе свързана с темата на разпита. Това му позволи да наблюдава как реагират двамата срещу него.

Фицхю седеше по-изправен отколкото предния ден. Вчера изглеждаше, сякаш времето, с което разполага е безкрайно, а днес бързаше, като че ли разпитът вече беше без значение. От време на време казваше:

— Да, да. Това вече го знаем.

Всеки път обаче, Симънс го прекъсваше:

— Може би аз не го знам, Терънс. Наясно си, че Министерството на вътрешната сигурност страда от липса от информация.

После се обръщаше към Майло.

— Моля те, продължавай.

Симънс искаше да узнае всичко.

И Майло се подчини. Разказа историята бавно, като описа подробно всичко. Дори спомена цвета на реното на Айнър.

— Хубава кола е, нали? — попита Симънс.

— Да, агентът има добър вкус.

По-късно, когато Уийвър най-после стигна до срещата си с Угримов, Симънс го прекъсна отново и каза на Фицхю:

— Този Угримов. Включен ли е в списъците ни за арестуване?

Фицхю сви рамене.

— Не знам нищо за него. Майло?

— Не — отговори Майло. — Никога не е нарушавал закона в Съединените щати. Може да дойде тук, когато си поиска, но мисля, че никога няма да го направи.

Симънс кимна и сложи ръце на масата.

— Както и да е, ще стигнем до това след малко, но едно нещо продължава да ме тормози. След като направи всички връзки, ти отиде и уби Том Грейнджър, нали така?

— Да.

— В изблик на гняв.

— Нещо такова.

— Не го вярвам.

Майло се вторачи в нея.

— Преживях ужасно много, Джанет. Човек никога не знае как точно ще реагира.

— И като уби шефа си, унищожи единственото доказателство, което можеше да докаже поне малка част от историята ти.

— Никога не съм твърдял, че съм гений.

Тишината бе нарушена от телефона на Джанет Симънс. Тя погледна екрана, отиде в ъгъла, притисна пръст към свободното си ухо и отговори. Двамата мъже се загледаха в нея.

— Да. Чакай малко. По-бавно. Какво? Да Имам предвид, не. Не, не съм го правила. Повярвай ми, нямам нищо общо с това. Не, не го прави. Не докосвай нищо, преди да стигна там. Ясно ли е? Ще дойда след… — тя погледна към тях, — … след половин час или четиридесет и пет минути. Просто чакай, ясно ли е?

Тя затвори телефона.

— Трябва да тръгвам.

Двамата мъже примигнаха тъпо.

— Можем ли да продължим утре?

Майло не си направи труда да отговори, но Фицхю промърмори:

— Предполагам, да.

Симънс огледа стаята за разпити.

— Искам го вън оттук.

— Какво? — изненада се Фицхю.

— Разчистих единична килия в ЦЗ. Искам той да е преместен там до сутринта.

ЦЗ беше градският център за задържане, където държаха арестуваните преди делата им. Намираше се в долната част на Манхатън до площад „Фоули“.

— Защо? — попита Майло.

— Да — Фицхю се присъедини към него раздразнено. — Защо?

Симънс погледна към Фицхю и заговори заплашително:

— Защото искам да мога да говоря с него на място, което не контролираш напълно.

Тя прикова очи и в двамата за момент, после излезе.

— Струва ми се, че госпожица Симънс няма доверие на ЦРУ — отбеляза Майло.

— Майната й — отвърна Фицхю. — Тя не може да ми нарежда кога и как да приключа разпитите си. Знаеш защо е толкова въодушевена, нали?

Майло поклати глава отрицателно.

— Имаме руски паспорт с твоето лице. Името е Михаил Евгениевич Властов.

Майло се стресна. Какъвто и да беше планът на Евгени, разкриването на тайната му не можеше да е част от него.

— Откъде го взехте? — попита той.

— Това не те интересува.

— Фалшификат е.

— Страхувам се, че не е, Майло. Дори Управлението не прави толкова добри фалшификати.

— И какво означава това?

Фицхю бръкна в джоба си и извади няколко сгънати листа. Изглади ги на масата. Майло не си направи труда да ги погледне, а прикова очи в тези на по-възрастния мъж.

— Какво е това? — попита той безизразно.

— Информация. Компрометирана информация, озовала се в руски ръце. Информация, до която си имал достъп точно преди да бъде компрометирана.

Майло бавно насочи поглед към листата.

Москва, Руска федерация

Случай: С09-2034-2Б (Туризъм)

Информ. 1: (спр. Александър) сдобих се със записи от българското посолство (отн. Операция „Ангел“) от Денистов (аташе) и ще ги изпратя чрез посолството на САЩ. 09.11.1999.

Информ. 2: (спр. Хендел) прибрани вещи от агент на ФСБ (Сергей Аренски), мъртъв, включват… копие от записите от българското посолство (отн. Операция „Ангел“). 13.11.1999.

По сбития стил Майло разбра, че документът е изготвен от Хари Линч. Наистина беше чудесен туристически агент. През 1999 г., действайки под името Чарлз Александър, Майло се бе сдобил с поверителни записи от българското посолство в Москва. Осигуряването им бе наречено операция „Ангел“. Четири дни по-късно друг турист — Хендел — се бе натъкнал на мъртъв агент на ФСБ, или го беше убил, и у трупа му намери копие от записите. Майло не знаеше как копието се бе озовало у руснака.

Той прелисти и останалите, като се спря малко по-дълго на третия лист.

Венеция, Италия

Случай: C09-9283-3A (Туризъм)

Информ. 1: (спр. Александър) открих Франклин Доудъл, заподозрян във финансова измама на стойност 3 милиона долара. 10.09.2001.

Информ. 2: (спр. Елиът) източникът от ФСБ (ВИКТОР) потвърждава, че руснаците знаят за изчезналите 3 милиона долара, откраднати от Доудъл, Франк, и провалената операция по изземането им във Венеция. 09.10.2001.

Фицхю също се бе зачел в листата.

— Да, последната ти операция се прочу дори в Москва.

Майло остави документите.

— Наистина ли си толкова отчаян, Терънс? Можеш да сглобиш подобна информация за всеки действащ агент. Винаги има изтичане на информация. Провери ли какво количество се е озовало във френски, испански или английски ръце? Готов съм да се обзаложа, че не е по-малко.

— Да, но нямаме френски, испански или английски паспорт с твоята физиономия.

Тогава Майло осъзна, че Фицхю въобще не се интересува вече от признанието му. Убийството беше дреболия в сравнение с това да си двоен агент. Подобен арест щеше да доведе до златна звезда за Фицхю и да прибере Майло в единична килия до края на живота му или да го набута бързо в гроба.

— Кой ти го даде?

Фицхю поклати глава.

— Не казваме.

Не, Фицхю нямаше представа кой му бе изпратил паспорта. Майло обаче имаше и тя заплашваше да унищожи малкото вяра, която му бе останала.