Олен Стейнхауър
Туристът (64)

15.

Стаята за разпити в Центъра за задържане приличаше на онази в Управлението, но с една съществена разлика — прозорец. Малък, вграден нависоко и обезопасен с решетки, но Майло все пак видя слънчева светлина за първи път от три дни. Не беше осъзнавал колко му липсваше.

Все още окован, той бе настанен на стол от учтив надзирател на име Грег. Те влязоха след пет минути. Симънс си оставаше върховният професионалист, но Фицхю изглеждаше нервен. Под очите му имаше торбички и държеше ръцете си скръстени пред гърдите. Нещо ставаше.

Майло продължи историята си. Кацането на летище „Кенеди“, наемането на кола, пътуването до езеро Хопатконг, паркирането на около километър оттам и разходката през гората. Както и преди, Симънс често го прекъсваше и разпитваше за подробностите.

Разговорът с Грейнджър бе предаден набързо:

— Той беше уплашен. Усетих го веднага. Отначало твърдеше, че нямал нищо общо с връзката между Трипълхорн, Угримов и Тигъра. После призна, че знаел нещо по въпроса, но заповедите не били издадени от него. Някой над него ги издавал.

— Кой?

Майло поклати глава и погледна Фицхю, който дъвчеше вътрешността на бузата си.

— Не ми каза — отговори той. — Опита се да превърне цялата история в заговор на най-високите нива на властта и т.н. Обясни ми, че това било част от плана да се прекъсне доставката на петрол за Китай.

— Повярва ли му?

Майло се поколеба, после кимна.

— Да, повярвах. Но мисля, че историята приключи с него. Всъщност, дори го знам. Вече ви споменах колко разстроен бе той от факта, че Аскът сега е начело на Управлението.

— Да — кимна Симънс. — Прочетох записите от разпитите.

— Том беше ужасен. По онова време си мислех, че просто се тревожи за отдела си и дали някои от хората му ще бъдат съкратени. Но това не бе достатъчно да го разстрои толкова много. Страхуваше се, че страничният му проект ще бъде провален. Кой не ми показа досието на Тигъра? Кой се постара да не даде възможност на мен и Анджела да работим заедно, за да го заловим? Том.

— Да — призна Симънс. — А кой даде на Тигъра досието ти и се увери, че той ще те потърси в даден момент?

Майло не отговори веднага и Симънс го направи вместо него.

— Том.

Майло поклати глава.

— Това обаче се обърна срещу него. Том предаде досието ми на Тигъра, като се надяваше, че той ще ме намери и ще се погрижи за мен.

— Том е смятал, че Тигъра ще те убие.

— Да.

— Продължавай.

Майло обясни, че Грейнджър искал отчаяно да се отърве от проблемите.

— И какъв е най-добрият начин да го направиш? Хвърляш вината върху тези над теб.

— Хора като господин Фицхю? — предположи Симънс усмихнато.

Отначало, Фицхю не се усмихна, но после се насили да го направи и се наведе напред.

— Да, Майло. Грейнджър опита ли се да опетни доброто ми име?

— Разбира се. Но какво друго можеше да каже? Обвини всеки, за когото можа да се сети. Всеки, освен себе си.

— И ти го уби — подтикна го Фицхю.

— Да, убих го.

Симънс кръстоса ръце пред гърдите си и се вторачи в Майло, после каза:

— В къщата, точно до предната врата, е умрял още някой. Навсякъде имаше кръв. А и три прозореца бяха разбити. На стълбите към втория етаж намерихме седем гилзи.

— Да. Това беше Трипълхорн.

— Ти ли го уби?

— Понеделник вечерта разпитвах Том няколко часа. Не знам как го е направил, но някак си осъществи връзка. Може би вече ме бе очаквал и се бе подготвил. Но на сутринта пристигна Трипълхорн. Заклещи ме на стълбите и извадих късмет да го прострелям първи.

— Къде беше Том, когато това се случи?

— В кухнята. Предполагам, че е разбил прозорците, търсейки начин да избяга.

— Да избяга? — прекъсна го Симънс. — Но прозорците бяха разбити отвън.

Майло замълча и се размърда неудобно. Радваше се, че Симънс помни подробностите ясно.

— Както вече казах, не знам. Знам само, че Том се измъкна. Стоях до трупа на Трипълхорн, когато го видях да тича покрай къщата. Дори не се замислих. Бях бесен. Взех пушката на Трипълхорн, прицелих се и стрелях два пъти.

— Веднъж в челото и веднъж в рамото.

Майло кимна.

— А Том бягаше?

— Да.

— И все пак бе прострелян отпред.

Майло примигна и се опита да прикрие удоволствието си. Примаков се оказа прав за всичко.

— Извиках името му. Той спря и се завъртя назад.

Изражението на Симънс показваше, че тя вече знаеше това.

— Но има нещо странно — каза тя.

Майло, вторачен в масата, не си направи труда да попита какво беше странното.

— Отървал си се от трупа на Трипълхорн, но не и от този на Грейнджър. Защо, Майло?

Той поклати глава и отказа да срещне погледа й.

— Мислех, че ако се отърва от Трипълхорн, балистиката ще види, че куршумите отговарят на тези от пушката му. И тогава щяха да започнат да издирват него вместо мен. Забравих обаче, че той не съществува. Трипълхорн беше специалист по черните операции.

— Имаш предвид, турист?

Майло вдигна очи към нея, а Фицхю се размърда на стола си и попита:

— За какво говориш, Джанет?

— Хайде да спрем да се преструваме, а? Знаем за специалните ви агенти от години. Просто отговори на въпроса.

Майло погледна по-възрастния мъж за съвет и Фицхю най-после кимна.

— Да — потвърди Майло. — Той беше турист.

— Благодаря. Е, след като изяснихме това, може ли да продължим?

Майло им разказа как бе изхвърлил трупа на Трипълхорн в планината близо до езеро Хопатконг, но твърдеше, че не помни точно къде. После изпратил шифриран имейл до Тина от интернет кафене.

— Барбекюто — ухили се Симънс. — Добра идея. Загряхме чак след като Тина ни каза.

— Е, значи знаете, че се провалих. Тина отказа да избяга с мен.

— Не го приемай лично — посъветва го Симънс. — Малцина биха зарязали всичко и биха изчезнали.

— Както и да е, бях в капан. Не исках да изчезна без семейството си, а семейството ми не искаше да избяга с мен.

— И ти потегли към Албакърки — намеси се Фицхю. — И отседна в хотел „Ред руф“.

— Да.

— Това потвърдено ли е? — попита Симънс.

Фицхю кимна, после вдигна очи, когато някой почука на вратата. Той я открехна леко. Чу се гласът на пазача.

— Това е за специален агент Джанет Симънс.

— От кого е? — попита Фицхю, но Симънс скочи, отвори вратата и взе кафявия плик от пазача.

— Само секунда, момчета — каза тя и излезе в коридора.

Фицхю погледна Майло и въздъхна тежко.

— Дяволска работа.

— Кое?

— Всичко това. Том Грейнджър. Имаше ли представа, че той може да е такъв манипулатор?

— Дори сега едва го вярвам.

Симънс се върна с плика под мишница. Бузите й бяха силно зачервени.

— Какви са новините? — попита Фицхю, но тя не му обърна внимание и се върна на стола си.

Вторачи се в Майло замислено, после остави плика на масата.

— Майло, искам да ми обясниш руския паспорт.

Той пък искаше да знае какво имаше в плика, но отговори:

— Терънс го спомена. Фалшификат или някакъв номер. Не съм руски поданик.

— Но баща ти е.

— Баща ми е мъртъв.

— Как тогава се появи в Дисниуърлд преди две седмици, за да се срещне с теб?

— Какво? — обърка се Фицхю.

Симънс отново го пренебрегна.

— Отговори ми, Майло. Жена ти може да не е от типа хора, които биха изчезнали с теб някъде по света, но е човек като всички останали. Представил си я на Евгени Примаков, без да й кажеш, че се запознава със свекър си. А преди два дни ходихме да се видим с дядо ти по майчина линия. Уилям Пъркинс. Говори ли ти нещо?

Майло изтръпна. Как беше успяла? Баща му бе поискал от него да му се довери, но не бе възможно разкриването на всичко това да е било част от плана. Той се извъртя към Фицхю.

— Нямам какво да кажа. Посветил съм се на тази страна и Управлението. Не я слушай.

— Говори с мен — настоя Симънс.

— Не — отговори Майло.

— Майло — започна Фицхю, — мисля, че ще е по-разу…

— Не! — изкрещя Майло и заподскача на стола си, а шумът от тракащите вериги изпълни малкото помещение. — Не! Разкарай я оттук! Разговорът е приключен!

Пазачите се втурнаха вътре, сграбчиха го за рамената и го натиснаха надолу.

— Да го разкараме ли? — обърна се единият към Фицхю.

— Не — отговори Симънс и се изправи. — Задръжте го тук. Терънс, ела с мен.

Излязоха от стаята, а Майло се успокои. Това не бе част от плана — избухването му бе неочаквано за самия него. Беше нервна реакция на това, че бяха разкрили тайната му. Вече знаеха. И не само те, но и Тина.

Той се отпусна и облегна чело на масата. Тина знаеше. Знаеше, че съпругът й е лъжец.

Дали нещо от цялата история въобще имаше значение вече? Майло просто бе искал да се прибере у дома, а вероятно вече не бе желан там.

Той затананика несъзнателно „Кукла от восък“, но спря, преди да се скапе напълно.

През затворената врата, чу как Фицхю крещеше нещо неразбираемо, после стъпки надолу по коридора. Симънс влезе в стаята сама, стиснала плика под мишница. Червенината по бузите й бе избеляла. Тя заговори на пазачите:

— Искам да изключите камерите и микрофоните. Ясно ли е? Всичките. След като го направите, почукайте три пъти на вратата, но не влизайте. Разбрано?

Двамата мъже кимнаха, погледнаха затворника и излязоха.

Агентката се настани срещу Майло, остави плика на масата и зачака. Не проговори. Майло също не проговори. Просто се размърда и седна по-удобно, а веригите изтракаха. Той реши да не размишлява върху това, което ставаше. Най-после чуха трите почуквания по вратата и Симънс се усмихна леко. Заговори с дружелюбния глас, който бе използвала за първи път в Блекдейл, Тенеси, и се наведе напред, за да скъси психологическата дистанция.

Извади снимките една по една. Накрая и трите лежаха на масата, обърнати към Майло.

— Познаваш ли тези хора, Майло?

Китайски ресторант. Двама мъже се ръкуваха. Той стисна зъби и най-после разбра.

„Ще разбереш. Ще разбереш кога е време за третата лъжа“.

Когато заговори, гласът му бе отслабнал от виковете.

— Светлината не е много добра.

— Е, този прилича на Терънс, нали?

Майло кимна.

— А другият мъж, приятелят му… лицето не ти ли е познато?

Майло се престори, че го разглежда внимателно, после поклати глава.

— Трудно ми е да кажа. Мисля, че не го познавам.

— Това е Роман Угримов, Майло. Трябва да си спомняш лицето му.

Майло не бе готов да признае нищо. Стисна устни и поклати глава.

Симънс събра снимките и ги прибра в илика. После сключи ръце, сякаш се готвеше за молитва. Гласът й бе нежен и мил.

— Вече сме сами, Майло. Терънс е вън от сградата. И вън от картинката. Можеш да спреш да го защитаваш.

— Не знам за какво говориш — отвърна той шепнешком.

— Престани — меко го сгълча тя. — Нищо няма да ти се случи, ако просто ми кажеш истината. Обещавам.

Майло се замисли, накани се да каже нещо, но си промени решението.

— Джанет, въпреки личните ни проблеми, вярвам, че ще спазиш обещанието си. Но това може да не е достатъчно добро.

— За теб?

— И за други.

Джанет се облегна на стола и присви очи.

— Кои? Семейството ти?

Майло не отговори.

— Аз ще се погрижа за семейството ти, Майло. Никой няма да ги докосне.

Той потръпна, сякаш агентката бе докоснала оголен нерв.

— Престани да го предпазваш. Той не може да направи нищо. Дори не може да ни чуе. Съвсем сами сме. Разкажи ми истинската история.

Майло се замисли, после поклати глава.

— Джанет, никой от нас никога не е съвсем сам.

Той въздъхна, погледна вратата и се наведе по-близо, за да й даде възможност да чуе добре третата му лъжа.

— Сключих сделка с него.

— С Терънс?

Майло кимна.

Тя се вторачи в него за момент, а той зачака да види дали щеше да сглоби мозайката сама.

— Поемаш вината за убийството на Грейнджър — каза тя.

— Да — потвърди Майло.

— И обвиняваш Грейнджър за всичко друго?

Майло не си направи труда да потвърждава, а само каза:

— Обещаха ми кратко пребиваване в затвора, а той… — Майло преглътна затруднено. — Той ще остави семейството ми на мира. Така че, ако планираш да направиш нещо по въпроса, трябва да си готова да защитиш семейството ми с живота си.