Олен Стейнхауър
Туристът (56)

7.

Истината, три лъжи и няколко пропуска. Това бе всичко, което Майло знаеше. Примаков му обеща да се погрижи за останалото. Старецът сподели твърде малко по време на прекалено дългата седмица в Албакърки. Вместо това му задаваше въпроси, също както правеше сега Терънс Фицхю. Историята, от самото й начало в Тенеси до кървавия й край в Ню Джърси. Разказа я толкова много пъти в Ню Мексико, че я знаеше по-добре от историята на живота си.

— Дай ми подробности — настояваше Примаков.

Но руснакът го разпитваше не само за историята. Беше поискал да узнае неща, които Майло нямаше право да отговори — бяха предателство.

— Искаш помощта ми, нали?

Йерархията на отдела по Туризма, броя туристи, съществуването на Сал и метода му на връзка, отношенията между Управлението и Министерството на вътрешната сигурност и какво Управлението знаеше и не знаеше за самия Евгени Примаков, което бе съвсем малко.

Едва след пет дни разпити, старецът най-после каза:

— Вече загрях. Не се тревожи за нищо. Отиди и им кажи истината. Ще излъжеш три пъти и ще пропуснеш някои неща. Аз ще се погрижа за останалото.

Какво точно бе това „останало“ бе загадка.

Дали вярата му се разколеба? Да, определено. Разколеба се, когато осъзна, че го набутват в черната дупка, и едва не умря сутринта, когато Джон влезе в пета стая с куфарчето си с ужасяващи инструменти.

— Здрасти, Джон — поздрави го Майло, но Джон не бе аматьор и не можеше да бъде подлъган да проговори.

Той остави куфарчето си на пода, отвори го и накара двамата пазачи да притиснат голото тяло на Майло към пода.

Вярата му изчезна напълно, когато го разтресоха електрошоковете. Те разбъркаха нервите и мозъка му, така че вече не вярваше в нищо извън тази стая. Не чуваше нищо, когато тялото му се гърчеше на студения под. В паузите между зловещите сеанси искаше да им изкрещи истината, че не бе убил Том Грейнджър — това бе лъжа номер едно. Но те изобщо не го попитаха, не му зададоха нито един въпрос. Почивките бяха само за Джон, който проверяваше кръвното на Майло и зареждаше машината си.

Единственото, което заплашваше да съживи вярата му, не изглеждаше логично. Беше Лорънс, който държеше глезените му. Докато шоковете разтърсваха тялото му, Лорънс пусна краката му, извърна се настрани и повърна. Джон спря работата си.

— Добре ли си?

— Аз… — започна Лорънс, като се надигна и избърса овлажнелите си очи, после се преви, облегна се на стената и изпразни стомаха си.

Джон, без никакво притеснение, сложи електродите на зърната на Майло. Въпреки болката, той изпита облекчение, сякаш отвращението на Лорънс можеше скоро да бъде споделено от всички тях. Грешеше. После се появи Фицхю и му показа снимките.

— Ти уби Грейнджър.

— Да.

— Кого още уби?

— Турист. Трипълхорн.

— Кога уби Грейнджър? Преди да убиеш туриста?

— Преди. Не, след това.

— Какво направи после?

Майло се закашля.

— Разходих се в гората.

— После?

— Повърнах. След това излетях за Тексас.

— Под името Долан?

Той кимна. Вече бе на сигурното място на кошмарната истина.

— Опитах се да накарам жена ми и дъщеря ми да изчезнат с мен — каза той, съобщавайки неща, които Фицхю вече знаеше. — Но Тина отказа.

Той се изправи с усилие и погледна Фицхю.

— Нямах семейство, нито работа. Управлението и Министерството на вътрешната сигурност ме издирваха.

— Измина цяла седмица — каза Фицхю. — И ти изчезна.

— Албакърки.

— Какво правеше в Албакърки?

— Пих. Много. Пиянствах докато осъзнах, че не мога да продължа.

— Много хора преживяват целия си живот пияни. Какво те прави толкова специален?

— Не искам да живея в бягство. Някой ден… — каза той, замълча за миг, после продължи. — Някой ден искам да се върна при семейството си. Ако ме приемат. А единственият начин това да стане, е да се предам. Да се оставя на милостта на съда и т.н.

— Доста пресилено.

Майло не възрази.

— Седмицата в Албакърки. Къде отседна.

— В хотел „Ред руф“.

— С кого?

— Сам.

Лъжа номер две.

— С кого говори? Една седмица е дълго време.

— Келнерки от „Чилис“ и „Апълби“. Барман. Но не говорихме за нищо важно — обясни Майло и пак замълча за момент. — Мисля, че ги уплаших.

Вторачиха се един в друг и накрая Фицхю каза:

— Ще проверим всичко, Майло. Понякога ще ти се струва, че това е изпробване на паметта ти, но не е. Това е проба на искреността ти. Схващаш ли?

Майло кимна. Движението му причини болка.

— Два стола — нареди Фицхю, без да се обръща назад. Останалият портиер отиде да изпълни заповедта му.

— Джон, остани на разположение — нареди Фицхю. Джон кимна, вдигна куфарчето си и излезе от стаята. Портиерът се завърна с алуминиеви столове и помогна на Майло да се настани на единия. Фицхю седна срещу него, а когато Майло се плъзна и падна, поръча да им донесат и маса. Това помогна, тъй като Майло можеше да се просне на гладката бяла повърхност, омазвайки я с кръв.

— Разкажи ми как започна — заповяда Фицхю.

Разпитът през първия ден продължи почти пет часа, описвайки събитията от четвърти юли през злощастното пътуване до Париж до неделя, осми юли, когато Майло се завърна. Можеше да разкаже историята за по-кратко време, но Фицхю го прекъсваше често с въпроси. След самоубийството на Тигъра в Блекдейл, Фицхю потропа по масата, раздразнен, че Уийвър отново се бе плъзнал върху омазаната с кръв повърхност.

— И това беше изненада, нали?

— Какво?

— Сам Рот, Ал Абари. Фактът, че е бил турист.

Майло облегна ръка на масата и подпря брадичката си.

— Разбира се, че беше изненада.

— Позволи ми да си изясня. Тигъра, професионалист с едно от най-тъпите имена в света, пристига в страната ни само за да си побъбри с теб, а после да се самоубие.

Майло кимна.

— Въпросът ми е следния: как твоето туристическо досие, което би трябвало да е строго секретно, се озова в ръцете му?

— Грейнджър му го дал.

— Уха! — възкликна Фицхю и бутна стола си назад. — Чакай да се уверя, че съм чул правилно. Твърдиш, че Том е работил заедно с Тигъра? Това е сериозно обвинение.

— Страхувам се, че е така.

— А после си позволил на Самюъл Рот да се самоубие пред очите ти, когато си знаел, че разполага с безценна информация.

— Нямах възможност да го спася. Беше прекалено бърз.

— Може би не си искал да получиш възможност. Може би си искал да умре. Може би си знаел, че има отрова в короната и си бръкнал в устата му и си му помогнал. Все пак, той е бил слаб, а отпечатъците ти бяха по цялото му лице. Може би дори си го направил по заповед на Грейнджър. Защо не? Обвиняваш горкия човек за всичко друго.

Майло отговори с мълчание.

Когато стигнаха до разговора с Грейнджър, проведен сутринта, преди да излети за Париж, за да се срещне с Анджела Йейтс, Фицхю го прекъсна отново.

— Значи най-после си го попитал за Тигъра?

— Но той ме отряза — отговори Майло. — Какво му пречеше да ми покаже досието? Не разбирах. Не и тогава. Мина доста време преди да го получа. Прекалено много.

— Какво да получиш?

Майло не отговори, затова Фицхю се облегна назад, кръстоса крака и каза:

— Знам, че ти е показал досието, Майло. Когато се върна от Париж. Надявам се, няма да предположиш, че след като аз съм вербувал Бенджамин Майкъл Харис, съм свързан с тази история по някакъв начин. В нашата страна грешка, допусната при вербуване грешка все още не се смята за престъпление.

Майло се вторачи в него и се зачуди дали да нарече следващата част „лъжа“ или „пропуск“. Понякога разликата бе недоловима.

— Не. Знаех, че участието ти не може да обясни цялата тази потайност. Том не играеше в един отбор с теб.

— Точно така. Беше комбина с Тигъра.

— И затова ми бе нужно толкова време да го открия — обясни Майло. — Грейнджър ми даде досието, за да ме насочи по погрешна следа. Искаше да започна да душа около теб.

Фицхю изглеждаше доволен от отговора.

Разпитът продължи. Фицхю го прекъсваше често, за да си изясни нещо или да се престори на объркан. Когато Майло каза, че е останал в Париж, защото е изпитвал подозрения, Фицхю каза:

— Но си видял снимките на Айнър и доказателствата.

— Да, но какво доказваха те? Дали Анджела предаваше информация на Хърбърт Уилямс или той на нея? Или тя бе забъркана в нечия игра, без да има представа? Дали Уилямс я шпионираше, за да научи нещо за разследването й? Или дали тя бе наистина виновна и човекът с червената брада просто ръководеше и Тигъра и Анджела и продаваше информация на китайците? Ако бе така, кого представляваше? Може би китайците ръководеха самия Хърбърт Уилямс.

— Това е шибана китайска загадка.

Фицхю отвори вибриращия си телефон. Кимна, изсумтя няколко пъти, после затвори.

— Слушай, прекарахме дълъг ден, а ти се справи чудесно. Можем да се задълбочим в конспирацията утре — каза той и потупа масата. — Чудесна работа.

— Значи мога да получа храна? — попита Майло.

— Разбира се. Ще ти намерим и дрехи — обеща му Фицхю, като се надигна усмихнато. — Наистина съм доволен. А подробностите ще придадат човешки вид на всички тия гадории. Можем да обсъдим и как се разбираш с жена си. И как са нещата с доведената ти дъщеря.

— Дъщеря — поправи го Майло.

— Какво?

— Дъщеря. А не доведена дъщеря.

— Добре — предаде се Фицхю с вдигнати ръце. — Както кажеш, Майло.

Докато мъчителят му излизаше от стаята, Майло си припомни указанията на Примаков: „Три смотани лъжи, Майло. Прекарал си цял живот в лъжа. Защо да се променяш сега?“