Олен Стейнхауър
Туристът (4)

4.

Час и половина по-късно се подготвиха да потеглят отново. Чарлз искаше да шофира, но Анджела възрази и започна да спори с него. Вероятно шокът й бе дошъл в повече. Чарлз не каза и дума, но тя сглоби мозайката в главата си. Франк Доудъл, любимият й началник, бе убил Лио Бърнард и Душан Маскович и бе изчезнал с три милиона долара правителствени пари.

Най-заклеймяващото доказателство дойде от обаждането й до Виена. Хард дискът на компютъра на Доудъл бе изчезнал. Компютърните експерти смятаха, че е бил свален по някое време в петък сутрин, точно преди Франк и Лио да потеглят към Словения.

Въпреки всичко това, Анджела състави нова, изпълнена с надежда, теория. Словенците бяха виновни. Франк бе взел хард диска си, но го бе направил по принуда. Старите му другарчета от словенското разузнаване го заплашваха.

По-късно се срещнаха с Богдан Крижан, местният шеф на разузнаването, и се настаниха в ресторанта на хотел „Словения“. Анджела се вторачи мрачно във възрастния мъж, който похапваше пържени калмари. Той й обясни, че е прекарал петъчната вечер с Франк Доудъл. Двамата пили в хотелската му стая.

— Какво искаш да кажеш с това, че си го посетил? — попита Анджела. — Не трябваше ли да работиш?

Крижан я изгледа над чинията си. Ъгловатото му лице сякаш се разшири, когато сви рамене в типичен балкански жест.

— Ние сме стари приятели, госпожице Йейтс. Стари шпиони. И това, което правим, е да пием до ранна утрин. Освен това, бях чул за Шарлот. И му поднесох съчувствието си под формата на бутилка.

— Шарлот? — попита Чарлз.

— Жена му — отговори Крижан, после се поправи. — Бившата му жена.

Анджела кимна.

— Тя го заряза преди около шест месеца. Франк го прие адски мъчително.

— Трагично — отбеляза Крижан.

За Чарлз мозайката бе почти сглобена.

— И какво ти спомена той за посещението си тук?

— Нищо. Разбира се, попитах го безброй пъти. Но той само ми намигна. Сега ми се иска да ми се беше доверил.

— На мен също.

— В неприятности ли е затънал? — попита Крижан, без да се разтревожи видимо.

Чарлз поклати глава. Телефонът на Анджела звънна и тя напусна масата.

— Изпълнена с горчивина жена — каза Крижан, като кимна към гърба й. — Знаеш ли как я нарича Франк?

Чарлз не знаеше.

— Синеокото ми чудо — ухили се Крижан. — Франк е чудесен човек, но няма да разпознае лесбийка, дори ако го фрасне по носа.

Чарлз се наведе към него, докато Крижан ровичкаше с вилицата в чинията с калмари.

— Сещаш ли се за още нещо?

— Трудно ми е да се сетя, когато не искаш да ми обясниш за какво става дума — отвърна той. — Но наистина нищо не ми хрумва. Не забелязах нищо особено у Франк.

Застанала близо до вратата, Анджела притисна ръка към ухото си, за да чува по-добре. Чарлз се надигна и раздруса ръката на Крижан.

— Благодаря за помощта.

— Ако Франк има неприятности, надявам се да се отнесете справедливо с него — каза Крижан, като задържа ръката му по-дълго от обичайното. — Той служи на страната ви в продължение на много години. Ако е допуснал грешка в края на живота си, кой може да го съди? — попита той, като отново сви рамене и пусна ръката на Чарлз. — Не можем да сме перфектни през цялото време. Никой от нас не е господ.

Чарлз остави Крижан на философските му размисли и тръгна към Анджела. Тя затвори телефона си със зачервено лице.

— Какво има? — попита той.

— Беше Макс.

— Кой?

— Нощният дежурен в посолството във Виена. В четвъртък вечер един от информаторите на Франк изпратил информация за руснак, когото наблюдаваме. Крупен олигарх. Роман Угримов.

Чарлз знаеше доста неща за Угримов — бизнесмен, напуснал Русия, за да спаси кожата си, но запазил влиятелни контакти.

— Каква информация? — попита той.

— За изнудване — отговори Анджела. — Угримов е педофил.

— Може да е съвпадение — отбеляза Чарлз, когато излязоха от ресторанта.

— Възможно е. Но вчера Угримов се нанесъл в новата си къща. Във Венеция.

Чарлз отново спря и Анджела се върна при него. Вторачен в ярко осветените прозорци на хотелското лоби, той най-после сглоби и последните парченца.

— Това е от другата страна на морето. Идеално за лодка.

— Предполагам, но…

— От какво най-вече се нуждае човек, откраднал три милиона долара? — прекъсна я Чарлз. — От ново име. А човек с връзките на Роман Угримов лесно може да му осигури нови документи. Ако бъде убеден.

Анджела не отговори, а се вторачи мрачно в него.

— Още едно обаждане — каза той. — Накарай някого да провери пристанището във Венеция. Да разбере дали е имало изоставени лодки през последните два дни.

Изчакаха обаждането в централно кафене, което тепърва трябваше да се приспособи към чужденците наоколо. Зад поцинкования тезгях стоеше дебела лелка с оплискана с кафе и бира престилка, която сервираше „Лашко пиво“ на изморени работници от доковете. Жената изглеждаше раздразнена от молбата на Анджела за капучино, а когато кафето пристигна, се оказа прекалено сладко нескафе. Чарлз я убеди да не се разправя, а просто да го изпие, после я попита защо не му беше казала, че съпругата на Франк го е зарязала.

Анджела отпи от кафето и се намръщи.

— Много хора се развеждат.

— Това е едно от най-стресиращите неща — отвърна той. — Разводът променя хората. Често изпитват желание да започнат отначало и да изживеят живота си отново, но по различен и по-добър начин — обясни Чарлз. — Може Франк да е решил, че още от самото начало е трябвало да работи за другата страна.

— Вече няма друга страна.

— Разбира се, че има. Самият той.

Анджела не изглеждаше убедена. Мобилният й телефон звънна и тя се заслуша. После поклати ядосано глава. На Франк, на Чарлз, на самата себе си. Колегите от Рим й съобщиха, че в събота сутрин моторница с дубровнишка регистрация е била намерена изоставена близо до доковете на Лидо. И вътре имало кръв.

След като Анджела затвори, Чарлз предложи да шофира — не искаше австрийските й навици да ги забавят. В отговор, Анджела му показа среден пръст.

Накрая обаче той спечели, тъй като, когато потеглиха по гористите хълмове на полуострова, тя се разплака. Чарлз я накара да отбие и зае мястото й. Близо до италианската граница Анджела се опита да му обясни истеричното си поведение.

— Трудно е. В продължение на години се учиш да се доверяваш само на няколко човека. Не много, но достатъчно. А след като им се довериш, вече няма връщане назад. Как иначе ще си вършиш работата?

Чарлз не отговори, а се зачуди дали това бе и неговия собствен проблем. Идеята да се довериш на някого, освен на прекия си шеф отдавна бе доказана като непостижима.

След като показаха паспортите си и влязоха в Италия, той извади мобилния си телефон си и набра. Поговори за минута с Грейнджър и повтори информацията, която бе получил:

— Скуола Векия дела Мизерикордия. Третата врата.

Набра втори номер. След няколко позвънявания Богдан Крижан каза изморено:

— Да?

— Отиди на кея срещу хотел „Словения“. Номер четиридесет и седем. Във водата ще намериш босненски сърбин на име Душан Маскович. Разбра ли?

Крижан въздъхна тежко.

— Свързано ли е с Франк?

Чарлз затвори.