Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (36)

Трийсет и шеста глава

По чехли и хавлия върху пижамата, палейки всички лампи, покрай чиито ключове минава, Раян бърза по стълбите надолу, към най-ниския етаж в сградата, където се намират сервизните помещения. В най-отдалечения му край е разположена пералнята.

Едно от складовите помещения там — онова, което го интересува в момента, е постоянно заключено, обаче той разполага с ключа от него. В единия ъгъл на това помещение има голям железен шкаф, също заключен, който за удобство се отваря със същия ключ.

В този шкаф са затворени рекордерите, записващи върху компактдискове заснетото от наблюдателните камери в имението. Двайсет от тях оглеждат околността, а други седем държат под око коридорите в къщата, както и площадката пред апартамента, а всички други помещения са оставени без наблюдение.

Раян включва монитор, който му предлага меню за избор с помощта на дистанционно. Интересуват го записите от камерата над площадката пред апартамента, понеже тя регистрира всяка жива душа, пристигнала там по стълбите или с асансьора и застанала пред вратата на неговото жилище.

След като маркира съответната камера, менюто иска от него да въведе дата, час и минута, от която да започне прегледът. Раян въвежда днешна дата, текущ час и старт — трийсет минути по-рано.

На екрана се появява площадката с размери четири на шест метра. В долния ляв ъгъл личи датата. В десния — дигитален часовник отмерва часове, минути и секунди.

Втренчил поглед в екрана, Раян забързва записа така, че последните трийсет минути се изнизват пред очите му за петнайсет.

В началото вижда самия себе си: пристига по стълбите с книгата на Саманта в ръка, на път към спалнята.

За да пести място, апаратурата не заснема плавно видео, а отделни кадри на всяка половин секунда. Фигурата на Раян подскача, сякаш е взета от анимационен, рисуван върху последователно падащи карти филм.

След като влиза в спалнята, той проверява дали върху възглавницата не е оставен втори подарък. След като не открива нищо, отива да си мие зъбите, готви се за сън.

И ето, минута подир минута камерата така и не показва някой, който да прониква през заключената врата.

Ново доказателство за това, че когато Раян влиза в апартамента, неканеният гост е вече там, скрит в помещението до спалнята.

Докато той се готви за сън, непознатият приносител на дарове — когото съвсем скоро ще види — оставя украшението и напуска жилището, като се изхитря някак си да върне вътрешното резе на място.

Но видеозаписът не подкрепя тази версия. Откъм апартамента не се показва жива душа чак до момента, когато самият Раян изхвърча през вратата, този път навлякъл хавлия върху пижамата, за да хукне по стълбите към помещението, в което сега преглежда видеозаписите.

Претърсването на жилището, след като открива златното сърчице, е извършено най-внимателно. Не е оставил непроверено нито едно местенце, в което има възможност да се скрие дори невръстно дете.

Започва да преглежда записите от камерата над верандата пред допълнителното помещение край спалнята за същия времеви отрязък. Единствената лампа там осигурява достатъчно светлина за нощния обектив на камерата, която предоставя образ с такова качество, сякаш е заснет денем. Никой не излиза през тази врата, нито през някои от прозорците към верандата.

Проверката на записите от втората веранда, на която се излиза директно от спалнята, дава същия резултат.

Никой не е напускал жилището, от една страна, а от друга, никой не е бил вътре, когато го претърсва най-основно.

От събраните до момента доказателства излиза, че златното украшение се е материализирало върху възглавницата буквално в резултат от магия.

Всяка магия обаче представлява напълно естествено явление, което само прилича на енигма заради някое много съществено, обаче останало скрито обстоятелство.

Раян напряга мозъка си, за да стигне до това скрито обстоятелство, но както здравият разум, така и въображението, отказват да му услужат.

Напълно объркан и готов да изключи апаратурата, внезапно решава да прегледа записите от предишната привечер, направени в южния край на моравата, когато бе чел в солариума, преди да открие, че го наблюдават. Този район се следи от две камери.

Системата пази всички записи в продължение на трийсет денонощия, а сетне ги унищожава, освен ако не й бъде зададено друго.

Първата камера, монтирана на покрива, осигурява почти същата панорама, която е имал Раян пред очите си, разположен в креслото. Сега се виждат намусеното, сиво като гъша перушина небе, ситният дъждец, тържествено смълчаните дървета, ивичестата мъглица, подгизналата морава, върху която се бе появил натрапникът.

Раян пуска записа от момента, в който настава вечерният сумрак, и гледа как воднистата светлина се отцежда от околния свят. Нощта идва, но навлекът — не.

Невярващ на очите си, прегледал веднъж записа на бърз ход, Раян започва отново — този път в реално време, което му се струва изпитание без край. Небе, дъжд, дървета, мъгла, неуверена светлина прелива в мрак, но от посетителя — злокобен или друг някакъв — ни вест, ни кост.

Втората камера е монтирана върху дебелия клон на един индийски лавър и покрива част от същата площ, само че под друг ъгъл. Трите кедъра, в чиято сянка неканеният гост се появява втория път, заемат средата на сегашния кадър.

Никакъв фантом не изплава изпод величествените клонаци на дърветата нито в здрача, нито в последвалия го мрак на нощта.

Но нали снощи, дяволите да го вземат дано, нали видя нещо. Да не си я е измислил оная фигура? Тя не бе сътворена от вечерен полуздрач и мъгла илюзия, нито отражение на палма или папрат от солариума в притъмнялото стъкло на прозореца. Видя някого в дъждобран с качулка, може би жена, подвижна, мокра и напълно реална.

Наблюдателят в нощта е точно толкова истински, колкото са и бонбонените сърчица, колкото златното украшение, оставено сега върху…

Къде?

Върху нощното шкафче. Да. След като го вдигна за верижката и прочете надписа, той го остави на шкафчето. А по-късно, след като откри целофанената торбичка с бонбоните в тайната стая, остави и нея на същото място.

Раян изключва монитора, затваря шкафа, напуска склада, заключва вратата и се връща в апартамента, изпълнен със зловещо предчувствие.

Върху нощното шкафче се мъдрят само лампата и будилникът. Бонбоните и златното украшение са се изпарили.

Припряното и все пак внимателно претърсване на целия апартамент не води до нищо.

Когато най-накрая отваря сейфа набирайки новата комбинация за достъп, бонбоните и медальонът не са там. Но, също както кутията с патрони преди това, пистолетът е изчезнал.