Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (7)

Седма глава

На път от кабинета на доктор Гупта Раян звъни на Кей Тинг, за да поръча вечеря, която тя ще трябва да донесе от любимия му ресторант.

По-късно семейство Тинг докарват с асансьора количка за сервиране на третия етаж, за да я оставят в дневната част от апартамента на господаря, който заема целия трети етаж. Обръщат крилата от двете страни на количката, за да стане на маса, и изглаждат с длани бялата покривка.

По желание на Раян върху импровизираната маса се мъдрят три вида домашно приготвен сладолед — черен шоколад, черешов и лимонов, — като всяка порция е поставена в по-голям съд с лед. Има още парчета шоколадова торта, приготвена без брашно, лимонова торта, торта с фъстъчено масло, ягоди в бита сметана и купичка нерафинирана захар, асорти от екзотични сладки и няколко бутилки безалкохолна бира в кофа с натрошен лед.

Тъй като Раян яде сладко най-много два пъти в седмицата, двамата Тинг изгарят от любопитство какви са причините за това необикновено пиршество.

Раян твърди, че празнува успешния завършек на изключително печелившо бизнес начинание, но знае отлично, че не му вярват. Това калорийно излишество напомня последната вечеря на осъден, който, макар и трийсет и четири годишен, така и не е намерил време да порасне напълно.

Раян се храни в самота и избира няколко стари филма, които ще пусне на огромния плазмен телевизор. Търси комедии, но все не попада на достатъчно смешна.

Калориите нямат абсолютно никакво значение вече, също както холестеролът, и отначало разточителството, без чувство за вина, му доставя необичайно удоволствие. Скоро обаче този рог на изобилието започва да го пресища, прекалено е хранително.

За да покаже среден пръст на Смъртта, яде повече, отколкото му се иска. Безалкохолната бира добива вкус на сироп.

Избутва количката извън апартамента, зарязва я в коридора и съобщава на Кей по интеркома, че е приключил.

Двамата Тинг още преди това са приготвили леглото му и са бухнали възглавниците.

Раян се пъхва в пижамата си и после между чаршафите, само за да го нападне безсъница. Ако страхът от смъртта не е в състояние да го задържи буден, тоновете захар в кръвта със сигурност няма да му позволят да мигне.

Тръгва бос из къщата с надежда да изтощи силите, които не му позволяват да се унесе.

През огромните прозорци весело блестят светлините на множеството селища от окръг Ориндж, пръснати из просторните полета. Бледото сияние му позволява съвсем спокойно да обикаля из къщата, без да пали лампите.

Малко преди полунощ светлина в един от коридорите го привлича към килера със скъпи прибори, където кристал, порцелан и сребро се съхраняват в махагонови кутии. В съседната кухня се чуват гласове.

През деня доста народ щъка из къщата, но постоянно в нея живеят единствено двамата Тинг. А Раян не може веднага да разпознае гласовете, тъй като разговорът се води много тихо, почти шепнешком.

По това време семейство Тинг би следвало да са си легнали. Работният им ден започва в осем сутринта.

През целия си живот Раян никога не е ставал жертва на някакво суеверие, а сега го обзема непознато усещане за досег със свръхестественото. Осъзнава, че къщата крие тайни, че в многобройните й помещения съществуват непознати за него места и че в името на собственото си благополучие трябва да види всичко, което досега е оставало скрито от него.

Раян долепя ухо до невидима пролука между касата и летящата врата и напряга слух.

Просторната кухня е проектирана така, че да предостави условия за мащабен кетъринг, когато се налага на тълпи от гости да се предложи изискан бюфет. Тихите гласове отекват едва-едва сред огромните плотове от черен гранит, от многобройните съдове и приспособления от неръждаема стомана.

С риск да го усетят, той открехва леко вратата. Това не му помага да разпознае гласовете, нито мърморенето, а шипящите звуци не се превръщат в членоразделни думи.

Но все пак Раян долавя тихичко дрънчене на чинии, което е крайно необичайно. Ли и Кей би следвало да са измили съдовете от вечерята преди часове, пък ако искат да хапнат нещо в тая късна доба, биха могли да използват собствената си кухничка.

Чува и някакъв стържещ звук, приглушен и ритмичен. Той не принадлежи към нормалното всекидневие, но е никак познат и — поради неясни причини — зловещ.

С всеки изминал миг поведението му изглежда все по-глупаво в собствените му очи. Единственото зловещо нещо в тази къща е неговото въображение, подплашено и погнато из тъмни сокаци от призрака на собствената му смъртност.

Но когато най-накрая решава да бутне вратата навътре и да разбере чии са тези среднощни гласове в кухнята, в гърдите му се надига страх. Сърцето внезапно започва да чука като конско копито по паваж с такава бързина, сякаш и четиримата конници от Апокалипсиса пристигат в галоп.

Оставя вратата да се затвори и се дръпва назад.

Притиснал сърце с дясната си длан, той се хваща с лявата за някакъв шкаф, в очакване всеки миг поредният пристъп да измъкне земята изпод краката му и да тръшне безпомощното му тяло на пода.

Килерчето притъмнява.

Раян за миг решава, че е ослепял, но през открехнатата врата към коридора, откъдето е дошъл, се процежда светлина.

Някой е угасил лампите в кухнята отвъд летящата врата. А монтираният на стената прекъсвач контролира и осветлението в този килер.

Сега угасва и светлината в коридора.

В килера няма прозорци и даже да се превърне в тапицирана с черно кадифе кутия, затворена сред бронзовата украса на някое погребално бюро няма как да стане по-тъмно.

Не се чува друго, освен биенето на собственото му предателско сърце и въпреки това Раян е напълно убеден, че някой приближава, някой, чието зрение в мрака е остро, като на котка, притаена в огряна от луната нощ. Очаква всеки миг нечия ръка да се отпусне върху рамото му или студени пръсти на непознат да допрат устните му.

Тежестта в сърцето го принуждава да приседне на пода. Коленете му се подгъват и той се свлича покрай шкафа, докато дръжките на чекмеджетата дерат гърба му.

Минутите отминават, но бунтът в гърдите не успява да прерасне в абсолютна анархия, а постепенно нормалният ритъм се възвръща.

Слабостта му отминава и успоредно с възстановяването на силите, страхът се трансформира в чувство на унижение.

Дръжките на чекмеджетата се превръщат в ръкохватки, с чиято помощ Раян се изправя на крака. Той тръгва опипом през лепкавата тъмнина към летящата врата.

Опитва се да чуе нещо откъм кухнята. Няма мърморене, няма шепот, няма дрънчене на порцелан, липсва оня тих, но заплашителен стържещ звук.

Прекрачва прага, оставя вратата да се затвори и обляга гръб на нея.

От дясната му страна, над умивалниците за мръсни съдове и страничните плотовете, прозорците гледат на запад. Сиянието от брега около пристанището на Нюпорт, както и от висналата над морската шир луна очертават ясно контурите на стъклата.

Осмелява се да запали лампата и се убеждава, че е сам в кухнята. Освен вратата към килера кухнята разполага с още три изхода: към вътрешен двор, към трапезарията за закуска и към един заден коридор. От трапезарията също се излиза на двора, както и в друг коридор.

Гласовете със сигурност са на Кей и Ли. Били са заети с някаква най-банална работа, без да подозират, че той дебне в килерчето.

Но при положение че Раян спи през един етаж и в противоположния край на огромната къща, за какъв дявол им е на тия двамата да шепнат?

Във всеки ъгъл на кухнята, както и на много други места из къщата, са монтирани контролни панели. Докосва един от тях и екранът светва. Оттук може да управлява и да следи осветлението, аудиосистемата в цялата сграда, отоплението и климатиците, както и други неща.

Набира охранителната система и вижда, че точно както трябва, семейство Тинг са активирали външното наблюдение. Никой не е в състояние да проникне в сградата, без да предизвика вой на сирени и предварително записан глас да оповести из цялата къща в коя именно точка е извършено нарушението.

Двайсет наблюдателни камери покриват цялата околност. Той ги минава една по една. Макар приборите за нощно виждане да осигуряват различно качество на образа, което зависи от количеството околна светлина, той не забелязва неканени гости в имота и въобще навсякъде цари пълен покой, като се изключи прелитането на някоя и друга нощна пеперуда.

Връща се в своите покои, но не и в постелята. В една ниша прилепена към дневната, където бе вечерял, е приютено бюро от скъпо дърво, изработено в стил ар деко някъде около 1928 година. Сяда зад него, но не за да работи.

Кей и Ли Тинг са тук от две години. Те са способни, предани и заслужават доверие.

Миналото им е най-внимателно проучено от Уилсън Мот, бивш инспектор от отдел „Убийства“, днес консултант по въпросите на сигурността, към когото Раян се обръща всеки път, когато не става дума пряко за неговата компания.

Фори Стафорд каза нещо, което не престава да му се върти из главата:

Ръбец на ендокарда, амилоидоза, отравяне…

С всяко следващо повторение на тази фраза гласът на Фори в неговото съзнание като че ли поставя все по-злокобно ударение върху думата отравяне, макар че не го приема като възможност в случая на Раян.

За човек, който е бил здрав цял живот, при това не просто здрав, а физически подчертано активен, едно внезапно и така сериозно сърдечно заболяване изисква обяснение отвъд границите на генетичната предразположеност или физиологически отказ от страна на организма. Този живот на борба и безмилостна конкуренция го е научил, че в него се срещат хора, чиито мотиви са подозрителни, а методите им — безскрупулни.

Отрова.

Тихичко почукване привлича вниманието му към западния прозорец. Шумът секва в мига, в който извръща глава, за да потърси неговия източник.

Стоманената светлина на полумесеца не му разкрива причината за шума. Най-вероятно нечаканият посетител е била някоя пеперуда или друго нощно насекомо.

Поглежда ръцете си, свити в юмруци върху бюрото. Преди малко, по време на пристъпа, усещаше сърцето си като стиснато в подобен жесток юмрук.

Отново същият звук се разнася откъм прозореца, подобен не толкова на ритмично почукване, а сякаш някой внимателно докосва стъклото с пръсти, облечени в мека кожена ръкавица.

Той се намира на третия етаж. Под този прозорец няма балкон, няма нищо друго, освен гладка стена, чак до моравата отдолу. Никой не би могъл да се опитва да привлече вниманието му от това място зад осветения прозорец.

Състоянието на сърцето е повлияло върху разсъдъка, разклатило е обичайната самоувереност. Даже едно толкова безобидно нещо, каквото е нощната пеперуда, се оказва в състояние да го изкара от релси.

Отказва да погледне отново към стъклото, защото, ако го стори, все едно сам ще покани още хиляди непознати страхове на гости. Упорството му е възнаградено и едва доловимият звук отслабва, отслабва, за да изчезне окончателно.

Отрова.

Мислите му се мятат от въображаеми опасности към реални, припомня си ония хора, с които го е свързал бизнесът и които, тласкани от алчност, завист или амбиции, прибягват към непочтени методи.

Раян е натрупал своето състояние без кални номера, съвършено почтено. И въпреки това си е създал врагове. Има хора, които не обичат да губят, дори когато загубата е непосредствен резултат от собствените им недалновидност и грешки.

След дълъг размисъл той съставя списък от пет имена.

Сред номерата на Уилсън Мот има един, на който отговаря винаги, независимо от часа на деня или нощта. Едва двама-трима от най-заможните му клиенти разполагат с този номер. Раян не го е използвал досега.

Поколебава се момент. Но интуицията му подсказва, че е въвлечен в сложна мрежа от лъжи и се нуждае от помощ, по-сериозна от онази, която могат да му осигурят лекарите. Набира седемте цифри.

Когато Мот се обажда със същия бодър и енергичен глас, който използва по всяко време от деня, Раян се представя, но не споменава някое от петте имена в своя списък, нито настоява за по-задълбочено проучване на двамата Тинг. Казва нещо, от което мигом занемява, остава като гръмнат, когато чува собствените си слова.

— Искам да издирите една жена на име Ребека Рич.