Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (15)

Петнайсета глава

Отначало Раян се чувства като крадец, докато рови из апартамента на Ребека Рич, макар че няма никакво намерение да взима каквото и да е от нейното имущество. Руменина залива лицето, а ритъмът на сърцето му забързва.

Докато действа в кухнята, трапезарията и дневната, у него се оформя убеждението, че не е в състояние да си позволи лукса на каквито и да било силни чувства, тъй като те биха могли да предизвикат поредния пристъп. Продължава огледа с клинично хладнокръвие.

От подредбата на жилището остава с впечатлението, че Ребека не е от хората, чиято склонност към домашен уют е особено изявена. Оскъдната мебелировка е решена в мърляви оттенъци на сивото и бежовото. Единственото произведение на изкуството — абстрактна безсмислица — виси самотно в дневната, а в трапезарията няма нищо.

Отсъствието на каквито и да било сувенири или други дрънкулки показва, че не е сантиментална жена.

От липсата на прах, подредените по азбучен ред подправки и симетричното разположение на шест декоративни възглавници Раян заключава, че Ребека цени високо реда и чистотата. Веществените доказателства говорят в полза на догадката, че тя е улегнал човек със сурово сърце.

Когато влиза в кабинета, даденият му клетъчен телефон звъни. Върху дисплея не се изписва ничие име.

Раян се обажда, но не чува нищо в слушалката, а след второто „ало“ някакъв женски глас започва да тананика тихичко. Не може да разпознае мелодията, но напевът е приятен и мелодичен.

— Кой е? — пита Раян.

Тихият глас става още по-тих, заглъхва, но продължава да се чува, заглъхва още и най-накрая потъва в тишина.

С пръстите на едната си ръка Раян докосва превръзката на шията си, поставена върху разреза, през който вкараха катетър във вратната му вена.

Макар певицата да не произнася отчетливо нито една дума, на подсъзнателно равнище той разпознава гласа — или си въобразява това — защото в съзнанието му изплуват неканени смарагдовите очи и тъмнокожото лице на Изми Клем, сестрата от кардиологичната лаборатория в болницата.

След като изчаква близо минута отново да се разнесе гласът на певицата, той натиска КРАЙ и прибира апарата в джоба на панталона си.

Спомня си казаното от Изми, докато се унася в полусън и се полусъбужда под въздействието на успокоителното: Чуваш го, нали, момче? Даа, чуваш го. Не бива да слушаш, момче.

Лошо предчувствие завладява Раян и той е почти готов да напусне този апартамент. Мястото му не е тук.

Вдишва дълбоко, издишва бавно — мъчи се да успокои нервите си.

Дошъл е в Лас Вегас, за да търси истината, свързана с надвисналата над него заплаха, да установи дали трябва да се опасява само от номерата, които природата му върти, или го заплашва още и заговор на зложелатели. От резултата на този обиск може да зависи самото му оцеляване.

Кабинетът на Ребека е обзаведен със същата липса на стил и личен почерк, както и останалите помещения. Върху бюрото няма абсолютно нищо.

Стотина книги с твърди корици изпълват няколко лавици. До една са посветени на самоусъвършенстването и доходоносното инвестиране. Всеки хвърлен по-отблизо поглед обаче показва, че никоя от тях няма отношение към първото, нито пък е в състояние да ви направи богат. Всичките се занимават с мистичната сила на положителното мислене, на лесните пътища към материалния успех, на една или друга никому непозната тайна, всяка от които гарантира революционни промени във финансовото или емоционалното ви състояние.

С две думи, наръчници за забогатяване, или как да се замогнем, без да си мръднем пръста, при това.

Присъствието на тази специализирана литература показва, че животът на Ребека протича в мечти за богатство. С оглед на сегашната й петдесет и шест годишна възраст, дългото чакане може би я е направило нетърпелива и огорчена.

Но никоя от книгите не я съветва да омъжи дъщеря си за богаташ, като след това го отрови, за да тури ръка на богатството му. Всеки що-годе рационално мислещ човек може да стигне до подобен план, без да губи време в четене.

Раян мигом съжалява за този ред на мислите си. Като подозира Ребека в подобни злодейски намерения, той постъпва непочтено спрямо Саманта.

Предложил й е брак още преди месеци. Ако тя е замесена в заговор за убийството му с цел забогатяване за негова сметка, би следвало да приеме на секундата. Днес щяха да са вече съпрузи.

В едно чекмедже на бюрото Раян открива осем списания. Най-отгоре се мъдри онзи брой от Венити Феър, в който е поместен посветеният на собствената му персона очерк от Саманта.

Всеки от останалите седем броя, издавани в период от две години, също съдържа материали от Саманта.

Сам може и да се е отчуждила от своята майка, но последната видимо поддържа жив интерес към професионалното развитие на дъщеря си.

Той разлиства списанията, търси някакъв знак, че са изпращани до майката лично от Саманта. Търсенето остава безплодно.

В добре оборудваната баня и просторната спалня не открива нищо интересно. Що се отнася до Ребека — ако не и до дъщерята — Раян е видял тук достатъчно, за да може недоверието му да прерасне в подозрение.

Безименната сътрудничка на Уилсън Мот чака в антрето. Тя оставя вратата да щракне зад тях и двамата си тръгват.

Изненадва го, като хваща нежно ръката му, сякаш са двама влюбени, тръгнали да хапнат някъде на обяд. Навярно в съответствие с теорията, според която човек не предизвиква подозрения, когато бие на очи, тя започва да чурулика жизнерадостно за някакъв филм, който била гледала напоследък.

Докато вървят през терасата на втория етаж и се спускат по стълбите към двора, Раян промърморва на два пъти нещо неразбираемо в отговор. Тя и двата пъти се кикоти от удоволствие, сякаш никога през живота си не е чувала нещо по-остроумно.

Гласът, както и смехът й, са много мелодични, очите излъчват самодивско сияние.

Когато се озовават върху тротоара пред „Оазис“, отвъд бакърено зелената порта, всяка мелодичност напуска този глас. Насмешливата извивка на устните се изправя, а очите отново стават сиви, като надгробна плоча.

Тя пуска ръката му и бърше длан в полата си.

Раян установява с прискърбие, че неговата длан е запотена.

— Паркирала съм на една пресечка от тук — казва жената. — Джордж ще ви върне в хотела.

— А Спенсър Баргест?

— В момента си е у тях. Имаме основания да очакваме, че тази вечер ще излиза. Тогава ще ви вкараме.

Докато се отдалечава от него, Раян се пита що за човек е тя през времето, когато не работи за Уилсън Мот. Дали студената сивота на погледа е истинското у нея, или онзи мелодичен смях и самодивски очи?

Вече не е убеден в способността си да дава правилна преценка за когото и да било.

Връща се при мерцедеса, където го очаква Джордж Зейн.

На път за хотела светът зад затъмнените прозорци сякаш започва да се променя едва забележимо, но неумолимо — затиснат от слънчева светлина, огънат от сенки, всяка повърхност по-твърда от преди, всеки ръб — по-остър, докато най-накрая започва да му се струва, че това място няма нищо общо със земята, на която се е родил.