Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Your Heart Belongs To Me, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Павел Гавусанов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дийн Кунц
Заглавие: Сърцето ти принадлежи на мен
Преводач: Павел Гавусанов
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издател: „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Печатница: „Инвестпрес“
Редактор: Божана Славева
Коректор: Любов Йонева
ISBN: 978-954-529-720-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6232
История
- — Добавяне
Шеста глава
Доктор Самар Гупта има кръгло кафяво лице и очи с цвят на меласа. Гласът му е жизнерадостен, изговорът акуратен, ноктите на деликатните ръце са безупречно подрязани.
След като преглежда Раян и се запознава с изследванията му, той обяснява как се прави биопсия на миокарда. За целта използва огромен плакат, върху който е показана сърдечносъдовата система.
Изправен пред цветно изображение на човешко сърце, Раян си дава сметка за това, че мислите му бягат към жената в бялата ладия от репродукцията в кабинета на Фори Стафорд.
Доктор Гупта излъчва свръхестествено спокойствие. Всяко негово движение има определена цел, всеки жест издава крайна пестеливост. Пулсът му сигурно няма и петдесет удара в минута. Раян завижда на неговата физическа форма и крепко здраве.
— Моля ви да бъдете пред рецепцията на болницата точно в шест утре заран — казва кардиологът. — Не приемайте нито храна, нито каквито и да било течности след полунощ.
Раян отвръща:
— Не харесвам упойките и загубата на контрол над собственото тяло.
— Ще ви дадат слабо успокоително, колкото да се отпуснете, но иначе оставате в пълно съзнание, за да следвате инструкциите по време на процедурата.
— А рискът…
— Както обясних. Но никоя проведена от мене биопсия не е била свързана с… усложнения.
Раян не вярва на собствените уши, когато казва:
— Имам пълно доверие във вашия опит, доктор Гупта, но все пак ме е страх.
В работа си Раян никога не е показал несигурност, а за страх — изобщо да не говорим. На никого не е позволил да го заподозре в слабост.
— Трябва да изпитваме страх още от деня на рождението си, Раян, но не и от смъртта.
Разположен удобно върху плюшената задна седалка на мерцедеса 600 Ес класа по пътя за дома, Раян проумява, че изобщо не е схванал онази последна забележка.
Трябва да изпитваме страх още от деня на рождението си, Раян, но не и от смъртта.
Там, в кабинета, тези думи звучат мъдро и съвсем на място. Но заради собствения му страх и желанието да го потисне сега те звучат като успокоение, каквото всъщност са.
Думите на кардиолога му изглеждат загадъчни като някакъв шифър и силно го смущават.
Седнал зад волана на лимузината, Ли Тинг постоянно наднича в огледалцето за обратно виждане. Раян се преструва, че не забелязва загрижеността на своя иконом.
Ли не знае при кого от многото лекари в сградата на доктор Гупта е ходил неговият работодател, а дискретността не му позволява да го попита. Но той е надарен с изключително тънък нюх и разбира, че настроението на Раян не е никак ведро.
Короните на палмите и покривите на сградите в западна посока са пламнали в злато под слънчевите лъчи. Издължените сенки на дърветата и постройките, на стълбовете и пешеходците са се устремили на изток, сякаш цялото крайбрежие жадува настъпването на нощта.
По-рано, в онези редки случаи, когато се е изявявал като шофьор, Ли кара подчертано спокойно, сякаш е с няколко десетилетия по-стар и участва в дворцов кортеж. Сега нарушава ограниченията на скоростта, както всички останали, и навлиза в кръстовищата на жълто.
Изглежда усеща, че шефът му се нуждае от спасителната утеха на своя дом.