Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (43)

Четирийсет и трета глава

Вирнатата брадичка, стиснатите устни и прямият поглед говорят за нещо повече от обикновено самочувствие — може би дори за предизвикателност.

Седнал зад бюрото в спомагателното помещение, вперил поглед в снимката на Лили, Раян е сигурен, че това е близначка на жената, която го нападна.

Аз съм гласът на лилиите.

Оставя снимката на Лили Х до тази на Тереса Рич. Чернокоса евразийска красота, златокоса красота, първата изпълнена с жизненост на снимката, а сега мъртва, втората — мъртва още при фотографирането, и двете жертви на автомобилни катастрофи, и двете с диагностицирана мозъчна смърт, едната с подпомогната от Спенсър Баргест кончина, другата — от доктор Хоб, който изрязва сърцето й, и двете с надживели ги близначки.

Колкото по-дълго Раян гледа двете снимки, толкова по-голямо неудобство започва да изпитва, понеже му се струва, че пред неговите очи е изложена някаква ужасяваща истина, която продължава да му убягва и която в някой най-малко очакван момент ще се стовари отгоре му със силата на цунами.

Немного след запознанството със Саманта Раян изчита сума неща във връзка с еднояйчните близнаци. В съзнанието му се е забило с особена сила сведението, че останалият жив след трагичната кончина на другия често пъти съчетава дълбоката си скръб с неоправдано чувство за вина.

Дали пък сестрата на тази Лили не е шофирала колата, станала причина за нейната смърт? В такъв случай чувството за вина би било оправдано в известна степен, а скръбта би станала по-силна.

Раян продължава да сравнява двете снимки, като все по-ясно си спомня колко сигурен е бил тогава, преди шестнайсет месеца, че образът на Тереса крие ключа към всички гнетящи го загадки. Същото усещане кара по гръбнака му отново да полазят тръпки, обзема го увереност, че тази истина е валидна не само за тогава, но и за всичко, което се случва сега.

Раян е изучавал снимката на Тереса по всички възможни начини, без това да доведе до някакъв положителен резултат. И да повтори всичко това най-съвестно, надали ще стигне до нови драматични разкрития.

Ами ако откровението не е в самата снимка? Може би е по-важно кой я е правил или къде е намерена, или как именно е улеснен нейният преход в отвъдното, с какви средства и при какви именно обстоятелства — все подробности, които може би са запазени в писмен вид от самия Баргест под формата на протоколи за случаите на самоубийства, които е улеснил.

В девет часа и четирийсет и пет минути Раян звъни на Уилсън Мот, а той е приятно изненадан от обаждането, както всеки път.

— Следобед летя за Лас Вегас — съобщава Раян. — Хората, които работиха там с мене миналата година — Джордж Зейн и Кети Сиена, — дали са подръка в момента?

— Да, на разположение са. Но никой от тях не е в Лас Вегас — и двамата работят в района на Лос Анджелис.

— Можем да летим заедно — отвръща Раян.

— Мисля, че е по-разумно да не го правят. Разполагаме със собствен транспорт. Освен това, ако е необходимо да се извърши някаква подготвителна работа, ще имат нужда от поне няколко часа преднина.

— Да, така би било по-добре, наистина. Хубаво. Ако си спомняте, последния път имах две посещения.

— Папката е пред мен — казва Мот. — Имали сте вземане-даване с две лица на два отделни адреса.

— Искам да повторя срещата с мъжа — казва Раян. — И то час по-скоро.

— Ще направим всичко според силите си.

Раян затваря.

Прибира снимките на двете мъртви жени в плика.

В съзнанието му изниква неканен образ: болничната стая, в която прекарва нощта преди трансплантацията, таванът, подът и стените, мебелировката, полирани не от нечия ръка, а от действието на приспивателното, което са му дали, даже сенките блестят, Уоли Дънаман край прозореца, хромирано жълтата нощ на града отвън, разцепеният от биещите камбани въздух.

Застанал в затопленото спомагателно помещение, край изисканото, скъпо бюро, Раян потръпва, след това започва да се тресе, а в душата му пъпли леден ужас. Пита се от какво го е страх и не може да си отговори, макар да подозира, че развръзката не е далеч.