Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (29)

Двайсет и девета глава

Сезонът на отпуските идва и отминава, а Раян все търси причини да ограничи срещите със Саманта до онзи минимум, който не ще й позволи да отгатне, че това разреждане на свижданията е целенасочено.

Влюбен в нея с изпепеляваща страст, каквато не е допускал, че може да изпита, той копнее за компанията й. Но понеже тя е надарена със способността толкова лесно да прочита неговите мисли, Раян се опасява, че като нищо би могла да отгатне — от неволно изпусната дума или неуместен жест, — че е сменил доктор Гупта с Хоб.

Не му се ще да спори с нея, но перспективата за това го плаши по-малко от възможността да я разочарова с тази своя постъпка. Изпитва такава нужда от нейното одобрение, каквато розата — от влага.

С оглед на здравословното си състояние Раян има възможност да търси оправдание не само в обичайните лъжи за предварително поети ангажименти, но и в оплаквания от физиологично естество, обусловени от реакции на организма към вземаните медикаменти — главоболие, гадене, безсъние, невротични пристъпи, — които дори в някои случаи не се налага да измисля.

А когато са заедно, се мъчи да я омайва, да завладява нейното въображение, да я забавлява, да бъде не толкова Жмичкин, колкото Дотком, като през цялото време напряга всичките си сили да не проличат актьорските му напъни. Това се оказва по-лесно с нея, отколкото би било с другиго, понеже тя по природа е склонна винаги да търси у него най-доброто, което е способен да даде. Винаги е подчинявал постъпките си на желанието да й угоди — още преди да има какво да скрива от нея.

След установяване на диагнозата през септември заболяването му взема от Саманта своята дан, може би не съвсем равностойна на психологическата цена, която плаща той, но повече от достатъчна с оглед на обстоятелството, че я лишава от време и емоционален потенциал, които са й необходими за писане. Романът зацикля. Творческата й сила не е пресъхнала, но Сам е застанала сега върху висок и сух бряг, без надежда да се потопи скоро в бистрия животворен поток под него.

Сега, понеже Раян не е толкова често с нея, тя има възможност да отделя повече време за работа. Увлечена отново от своята история, тя е обхваната от въодушевление, което налива вода в мелницата на Раян. Когато някой продължителен работен цикъл протече успешно, тя се усеща на седмото небе и така намалява вероятността да си даде сметка за това, колко дълга е била поредната раздяла.

На всеки осем-десет дена Раян поръчва лимузина за поредното посещение и преглед при доктор Хоб в Бевърли Хилс, който твърдо държи най-редовно да следи състоянието на сърцето му. С всяко следващо посещение Раян става все по-уверен в правилността на взетото решение да смени лекуващия специалист.

Няколко прояви на нежелани странични ефекти от лечението създават известни притеснения, но, така или иначе, няма и помен от болезнените пристъпи, аритмии или дихателни затруднения, които са го измъчвали в миналото. Всичко това говори за по-високото качество на новото лечение, от една страна, но от друга, доказва правотата на самия Раян, когато решава да вземе в свои ръце грижата за лечението си, като предотврати всяка възможност за злонамерени действия от страна на евентуален прикрит враг.

В пет сутринта на 14 януари часът настъпва. Намерено е подходящо сърце.

От всички списъци, в които се е появявало името на Раян — Форбс, Стоте водещи предприемачи в Интернет, Уайърд, Двайсетте крале на мрежата, Пийпъл, Сто най-желани жениха — той се озова начело на единствения, който има значение.

След дългите месеци на мъчително очакване тръбата зове за действие, а времето се оказва фактор, чието значение той никога до този миг не е виждал в подобна светлина.

След обявената официално мозъчна смърт жизнените функции на донора ще бъдат поддържани изкуствено до пристигането на Раян в болницата и подготвянето му за операция. Когато не се налага сърдечният мускул да бъде охлаждан за няколко часа във физиологичен разтвор, когато не е нужно да се поема рискът, свързан с транспортирането, когато съществува възможност органът да бъде отстранен от донора и моментално присаден на реципиента от същия хирургичен екип, възможностите за успех нарастват значително.

Разбира се, винаги има вероятност нещата да поемат накриво. Може заболяването или злополуката, довели до мозъчната смърт на донора, да предизвикат и сърдечен удар, който да увреди тази жива помпа до такава степен, че да я направи негодна за трансплантиране. Евентуална инфекция на бъбреците, черния дроб или друг вътрешен орган, останала неоткрита и без пряко отношение към самата мозъчна смърт, може да причини отравяне на кръвта или — в особено тежък случай — септичен шок, който да доведе до сериозно увреждане на тъканите. Животоподдържащата апаратура може да откаже. В болницата може да има токов удар.

Раян предпочита да не мисли за всичко онова, което е възможно да поеме в неправилна посока. В неговото положение би било фатално да се огъне пред сили, които го тикат към състояние на превъзбуденост. Преживял е едва една трета от годината, която му отпусна доктор Гупта, но пълният срок не е гарантиран — само е предположен. Сърцето му е в състояние да нанесе всяка секунда своя смъртоносен удар и той в рамките на един миг ще се превърне от потенциален реципиент в донор, а роговиците на очите, белите и черният му дроб, бъбреците ще бъдат изрязани, за да се използват от други хора.

Веднага след съобщението в 5:00 той звъни на Саманта, но се моли от все сърце тя да не вдигне слушалката. Не иска да говори с нея направо, да му се налага да отговаря, да долавя нотки на разочарование в нейния глас или на страх заради него, което сигурно ще се случи.

В усилния труд над последните глави от своя роман Сам често остава до късно след полунощ. В този ранен час, надява се Раян, сигурно е изключила звънеца и е оставила телефона на автоматичен режим. Така се и оказва.

Но дори безизразното й съжалявам не съм у дома оставете съобщение го пронизва като кинжал — в едно и също време равнодушно и мъчително. Дали ще чуе отново този глас? Дали ще я види?

— Обичам те, Сам, обичам те повече, отколкото мога да изразя. Сърцето е налице. Тръгвам. Операцията ще извърши доктор Хоб с екипа си. Не ти го казах, защото щеше да ме обявиш за параноик, но не мисля, че съм такъв, Сам, смятам, че стореното е тъкмо онова, което трябваше да направя. Може би не понесох диагнозата, както е редно, може би пооткачих, а може параноята да е страничен ефект от медикаментите, но аз не мисля така. Както и да е, ще разсъждавам по въпроса, когато се оправя, когато се върна, ако ми е писано това да стане. Сам, Сам, боже мой, Сам, искам да си до мен, искам да бе възможно, но не и ако ще умирам, а това е една от вероятностите. Така че е най-добре да изчакаш тук. От цялата си душа ти желая да довършиш романа, каквото и да се случи. Дано пожънеш огромен успех и да бъдеш много щастлива, защото го заслужаваш. Дано посветиш на мен тази книга. Не, това го забрави. Нямам право да го искам. Посвети я, на когото си пожелаеш, на някой изрод, дето въобще не го заслужава, ако така решиш. Но ако книгата ти изобщо е свързана с любовта, Сам, а доколкото те познавам, няма начин да не е така, ако е изцяло за любов, може би ще признаеш, че поне нещичко по този въпрос си научила от мен. Докато аз научих от тебе всичко. Скоро ще ти се обадя. Скоро ще се видим, Сам. Скъпоценна моя Сам.