Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (8)

Осма глава

Ребека Рич. Майката на Саманта.

Едва миналата вечер, в ресторанта със Сам, той научава, че е жива. В продължение на цяла година тя го бе оставила да я смята за мъртва.

Не, така не е честно. Саманта не го е заблуждавала. Той сам реши, че майка й е мъртва, въз основа на малкото, което му бе казала.

Явно отношенията между майка и дъщеря са до такава степен обтегнати, че дори не си говорят и май няма изгледи да го сторят някой ден. Тя е мъртва. За мене поне, каза Саманта.

Той разбира защо, след като Ребека е дръпнала шалтера на безпомощната Тереса, Саманта иска да затвори здраво вратата към спомена за погубената близначка и за майката, която ги е предала и двете.

— Разполагате ли с нещо друго, освен името? — пита Мот.

— Лас Вегас — отвръща Раян. — Ребека Рич изглежда живее в апартамент някъде из Лас Вегас.

— Р-и-ч ли се пише?

— Да.

— В каква връзка, господин Пери?

— Предпочитам да не казвам.

— Какво очаквате да откриете?

— Нищо не очаквам. Просто искам обща информация за лицето. И адрес. И телефонен номер.

— Предполагам, не желаете да подходим към пряк контакт с нея?

— Именно. Дискретност, моля.

— Може би до пет утре следобед — казва Мот.

— Пет часът е добре. Така или иначе, до обяд и в ранния следобед съм зает.

Раян затваря, без да е сигурен дали тази интуитивна постъпка е израз на гениално прозрение, или на безнадеждна тъпота. Чуди се какво ли очаква да научи, което да има някакво отношение към сегашната криза.

Известно му е само, че в дадения случай подхожда така, както не един път го е правил в бизнеса — доверява се на интуицията си. Неговият инстинкт го направи богат.

Ако Саманта разбере за това, може да го вземе за недопустимо подозрителен, дори недоверчив. Но при малко късмет, може и никога да не научи с какво се е занимавал.

Връща се в постелята. Пуска си класическия Ваканция в Рим с Одри Хепбърн и Грегъри Пек, после загасва нощната лампа.

Облегнат на цял куп пухени възглавници, той гледа филма, но не вижда нищо.

Никога не е карал Уилсън Мот да направи проучване на Саманта. Общо взето, такива действия предприема единствено спрямо потенциални служители.

Освен това тя се появява при него с поръчка от сериозно издание и репутацията на писател с малко чепат нрав. Не съзира никаква нужда от допълнително проучване, след като намеренията й изглеждат почтени, а тя не смята да прекара повече от няколко часа с него.

През изминалите години е имал безброй контакти с представители на медиите. В повечето случаи те се оказват безобидни, понякога въоръжени единствено с известно предубеждение, което им дава увереност, че са в правото си да го цитират неточно.

Ако обаче изникне нещо около Ребека Рич, Мот ще трябва да направи най-задълбочено проучване и на Саманта.

Раян е разочарован — не от Сам, тъй като още няма никакви основания да преразглежда оценката си за нея, а от себе си. Обича да е с нея. Обича самата нея. Не иска да вярва, че е сбъркал в преценката си за нея, че не е успял да разгадае опитите й да се представи за такава, каквато не е.

Нещо повече: потресен е от лекотата, с която животинският му страх го накара да се усъмни в нея. До днешния ден единствените кризисни ситуации, с които е бил принуден да се справя, са били свързани с работата му: капиталов дефицит, нарушени срокове, недоброжелателни опити за поглъщане. Сега е изправен пред заплаха от екзистенциален характер, а страхът от реалната опасност да стане инвалид или да умре се е сгърчил в хлъзгавото змийско туловище, чийто параноичен поглед е насочен не към проблемите на собственото му слабо тяло, а към евентуални врагове, изпълняващи пъклен план.

Силно смутен, дори засрамен от своя патологичен страх, той обмисля възможността отново да позвъни на Уилсън Мот и да отмени поръчката си.

Но нали Фори Стафорд сам спомена възможността да е бил отровен? Щом това може да е причина за състоянието му, най-обикновеното благоразумие го задължава да провери тази възможност.

Не докосва телефона.

След малко изключва телевизора.

Не може да заспи. След няколко часа кардиологът Самар Гупта ще изтръгне три миниатюрни парченца тъкан от сърцето на Раян. От онова, което ще му разкажат тези мънички проби, зависи неговият живот. Ако диагнозата се окаже неблагоприятна, ще разполага с цялата вечност, за да се наспи.

В мрака и противната тишина се чува ново почукване по прозореца. То остава приглушено от завесите и Раян не може да каже от кой прозорец идва шумът.

Когато надига глава и се ослушва, нощната пеперуда, бръмбарът или ръката в кожена ръкавица престава да почуква.

Колкото пъти отпуска глава върху възглавницата, толкова пъти го прави в пълна тишина, но тя не се задържа задълго. Рано или късно се разнася ново чук и чук, и чук-чук-чук — глухо, безизразно, тъпо и мъртво.

Би могъл да обиколи прозорците един по един, да дръпне завесите и да залови смутителя в крачка. Но вместо това започва да се убеждава, че глухото потропване е плод на неговото въображение, опитва се да насочи мислите си другаде, към по-близки и основателни тревоги, свързани с това сърце.

Сам разбира, че такъв подход е мотивиран от известна доза страх. Дава си сметка, че на някакво подсъзнателно равнище той знае кой е неканеният посетител, но ако отиде и дръпне завесите и застане лице в лице с него, неминуемо ще види собствения си край.