Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (14)

Четиринайсета глава

Ослепителни остриета слънчева светлина сякаш стигат до костите, а вълните жега, които се надигат от настилката на самолетната писта, са сухи, все едно че са от някое мъртво море.

Лиърджетът и неговият екипаж ще очакват Раян, за да го върнат на другата сутрин в Калифорния.

Черен мерцедес с шофьор кротува в очертанията на терминала за частни самолети. Шофьорът се представя като Джордж Зейн, служител в агенцията за сигурност на Уилсън Мот.

Облечен е в черен костюм, бяла риза, носи черна вратовръзка. Вместо обувки, има на краката си ботуши, чиито тъпи носове изглеждат като подсилени отвътре със стомана.

Два възела бледа тъкан са белязали горната част на челото му. Висок, мускулест и дебеловрат, с широки ноздри и проницателни очи, виолетово-черни като узрели сливи, Зейн има вид на същество, чиято генетика включва намеса от страна на бизон, а двата белега върху челото сякаш са му останали от хирургическа интервенция за отстраняване на рога.

Той е не само шофьор, но и бодигард, и какво ли още не. След като прибира куфара на своя пасажер в багажника, той му отваря задната врата и подава клетъчен телефон.

— Докато сте при нас — обяснява той, — използвайте този апарат. Никой не е в състояние да проследи разговорите до вас самия.

Също като лимузините, този модифициран седан разполага с подвижна преграда между предните и задните седалки.

Раян наблюдава далечни голи планини през затъмнените стъкла на колата, докато тя не навлиза в лабиринт от хотели и казина, които преграждат погледа към света на природата.

Зейн паркира колата във VIP зоната пред хотела, в който ще отседне Раян. Той чака в колата, докато шофьорът отнася багажа вътре.

Зейн се връща, отваря вратата и му подава електронна карта.

— Стая единайсет-нула-нула. Апартамент е. Регистриран сте на мое име. Вашето няма да се появи никъде, сър.

Докато се отдалечават от хотела, мобифонът с карта за еднократна употреба звъни и Раян отговаря.

Чува се женски глас:

— Имате ли готовност да видите жилището на Ребека?

Ребека Рич, майката на Саманта.

— Да — отвръща Раян.

— Номер трийсет и четири, на втория етаж. Аз съм вече вътре.

Жената затваря.

Извън световноизвестния район на лъскави хотели, казина и магазини, Лас Вегас обхваща проснати нашироко под прежурящото слънце скъпи жилищни райони. Светли облицовки на богаташки къщи отразяват безцветното сияние на пустинята Мохаве, а по-голямата част от околната панорама включва чакъл, камъни, кактуси и други пустинни растения.

Короните на палмите изглеждат чупливи. Маслиновите дървета са по-скоро сивкави, отколкото зелени.

Пластове топлина, надигали се от настилката на обширни паркинги, карат търговските молове да потрепват и променят формата си, също като подводния град от неговия тревожен сън.

Пясък, сухи бурени и всякакви боклуци задръстват незастроените и некултивирани пространства.

„Оазис“, комплекс от луксозни апартаменти, разположени в огромна двуетажна постройка, е изграден от кремави блокчета, а покривите са направени от тюркоазни плочки. Стената, която пази от любопитни погледи огромния му двор, е украсена в стил ар деко с керван камили, изработен от същите плочки.

Зад апартаментите са разположени гаражи и паркинг за гости, покрит с дървена решетка, в чиито летви са се вплели декоративни храсти.

Зейн спуска преградния панел, както и двете предни стъкла, преди да загаси двигателя.

— По-добре е да влезете сам. И внимавайте — предупреждава той.

Вече извън колата, Раян си мисли дали да не се върне начаса в нея и да отмени тази крайно съмнителна операция.

Образът на Спенсър Баргест, застанал под старото дърво в компанията на Саманта, с щръкнала коса, по-бяла от всяко бяло заради лунната светлина, изниква в съзнанието му и напомня какво иска да научи и защо.

От задната врата към двора води покрита алея, тя се отваря само с помощта на ключ, с какъвто разполага всеки от наемателите. А той трябва да заобиколи и да влезе през главния вход.

Портата от ковано желязо е украсена с мотиви от палмово дърво, а след това е патинирана така, че да наподобява обветрен бакър.

По средата на двора е разположен огромен басейн с бордюр от вездесъщите тюркоазни плочки. Неуловими хлорни изпарения трептят в прежурящия въздух над водата и като че ли нахлуват в ноздрите на Раян.

Потъмнели от слънцето наематели са се излегнали, лъснали от плажно масло, в шезлонги наоколо и си просят меланома. Никой не му обръща внимание.

Широка веранда, предназначена за обитателите на втория етаж, служи като покрив на миниатюрните дворчета на ония от първия. Разточителната растителност включва царствени палми с различна височина, а техните корони допринасят доста за това, обитателите на трите различни крила да не виждат какво се случва в жилището на съседа отсреща.

Изкачва външните стълби и намира апартамента с номер 34. Вратата е открехната, а когато я доближава се отваря напълно.

Във фоайето го очаква привлекателна брюнетка със сладострастна уста и сянка на печал в очите с цвят на надгробна гранитна плоча.

Работи при Уилсън Мот. Макар подчертано женствена, тя създава впечатление, че е напълно в състояние да защити добродетелите, които все още са й останали, като украси евентуалния агресор с отпечатъци от токчета по мутрата.

Затваря вратата зад Раян и казва:

— Ребека работи дневна смяна. Ще остане в казиното още четири часа.

— Открихте ли нещо необичайно?

— Не съм търсила, сър. Нямам представа какво издирвате. Задачата ми е да охранявам входа и да ви изведа за секунди, ако стане нужда.

— Как се казвате?

— И да ви кажа, няма да е истината.

— Защо?

— Това, с което се занимаваме в момента, е противозаконно. Предпочитам да остана анонимна.

От целия й вид проличава, че никак не одобрява случващото се. Но пък нали неговият живот е поставен в опасност — не нейният.

Ребека е оставила климатика да работи на пълна мощност, дори в нейно отсъствие, което означава, че не си брои стотинките.

Раян започва обиска от кухнята, почти готов да открие богата колекция отрови.