Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (45)

Четирийсет и пета глава

Засилилият се вятър се дави и свисти под стрехите, сякаш някакви слова са затъкнати в гърлото му и от яд кърши клоните на дърветата отвъд прозореца на кабинета.

Преди шестнайсет месеца, седнал на това място, Раян е убеден, че е пред прага на откритие, което ще му покаже в най-отвратителни подробности организирания срещу него заговор. И сега е обзет от същото усещане.

Предишния път, когато открива снимката на Тереса, решава, че е попаднал на ключови елементи от пъзела. Завладян напълно от съвършенството на Самантината красота, той въпреки това остава запленен от нейното копие. Съзрял направения преди шест години мъртвешки портрет, буквално часове след като се е надигнал от любовното ложе на жената, чиято външност докато спи съвпада с мъртвото лице до най-последната подробност, Раян е поразен от остро усещане за повсеместното присъствие на смъртта в живота, което отначало го обърква, но след това го кара да види Тереса като източник на всички чудати неща, които му се случват напоследък.

Тереса Рич, както се оказва, нито е в състояние да завърши пъзела, нито дори да допринесе с нещо за напредъка при неговото запълване. Тя не е брънка от мрежата, която някакви непознати се мъчат да метнат отгоре му.

Няма право да я характеризира като „зелен хайвер“, понеже никой не е поставял снимката й в този албум с цел да го заблуди по някакъв начин. Увлечен от собствения си порив да улови мига, да действа, той прибързано стига до извода, че самото й присъствие в тази сбирка е онзи светъл лъч, който е дошъл да дири в Лас Вегас.

И ето сега, шестнайсет месеца по-късно и дванайсет листа по-навътре в албума, той открива истинския ключ: Изми Клем, петдесет и няколко годишната кардиологична сестра, която не само асистира при миокардната биопсия, но и редовно проверява състоянието му след процедурата, докато лежи върху кушетка в предоперационната, все още сънлив от анестезията.

Там сънува за първи път виденията, които ще го преследват известно време след това: черното езеро, демонския палат, града под морето. Тези повтарящи се кошмари не по-малко от всичко останало — заедно с подклажданата от тях параноя, подозрението, че го упояват или отравят, което те засилват — са мотивът да предприеме първото пътуване до Лас Вегас, докато чака доктор Гупта да му каже окончателните резултати от своето изследване.

Макар Раян да е уверен, че Изми Клем бележи повратната точка, от която ще тръгне към изясняване на нещата, той прелиства албума до самия край, изучава събраните в него лица. Иска да се убеди напълно, че този път няма да повтори същата грешка, както тогава, когато реши, че именно Тереса е ключът от вратата към истината.

Останалите лица са на непознати. Връща се към сестрата. Не е Изми, няма как. Изми е друга.

Ако в цялата тази работа може да се намери свързващо звено, обща тема, това е темата за еднояйчните близначки. Лили и откачената й сестра от танца със саби.

Раян долавя почуквания, но това са Зейн и Сиена в съседното помещение — търсят евентуални кухини в стените.

Няма представа в кой град живее Изми Клем. Но понеже името й е необичайно, Раян се заема с мобилния телефон, за да се възползва от нова услуга, която предоставя информация за телефонните абонати не по селища, а по код. Няма Изми нито при 949, нито при 174, което може да означава единствено, че телефонният й номер не е вписан в указателя.

Да търси сестра Клем в кабинета на доктор Гупта в четири часа следобед в неделя е малко несериозно. Но и в делник няма да е по-лесно.

Преди година, установил, че пациентът му е преминал под грижите на доктор Хоб вече от месец, Гупта изпрати на последния медицинското досие на Раян, а на самия него — възмутено писмо, в което изказваше учудване от обстоятелството, че не е бил своевременно уведомен за важното му решение. Сега надали ще поиска да разговарят.

В резултат от цялата каша Раян е принуден да смени и личния си лекар. Вместо Фори Стафорд, започва да посещава доктор Лари Клайнман, който също работи като интернист.

Минава му през ума да позвъни на неговия номер за връзка по всяко време на денонощието и седмицата, с молба да издири в болницата координатите на втората кардиологична сестра, асистирала при извършената от доктор Гупта биопсия в този ден. Но докато съзерцава мъртвия портрет на близначката, той се сеща за кльощавата сестра, чиито телесни мазнини са по-малко, отколкото на щурец. Уипит. Не. Уипсет. Малко име — Кара или Карла.

Една от намерените под код 949 Уипсет има сходно малко име, което той разпознава веднага — Кийра.

Позвънява и жената вдига слушалката след третия сигнал.

Той се представя и моли за извинение, че я безпокои в неделя следобед. Сетне продължава:

— Силно се надявам, че можете да ми помогнете да се свържа с Изми Клем.

— Моля? С кого?

— Другата сестра, която асистираше по време на моята процедура.

— Друга сестра? — повтаря като папагал Кийра Уипсет.

— Изми Клем. Много ми трябва — искам да говоря с нея.

— Не познавам никого с подобно име.

— Но тя асистира при биопсията.

— Аз бях единствената сестра тогава, господин Пери.

— Чернокожа. С много приятна физиономия. Необикновени, тъмнозелени очи.

— Описанието ви не пасва на никоя сред моите познати.

— Възможно ли е да е асистирала… неофициално?

— Бих го запомнила. Само че такива неща не се правят.

— Но тя бе там — настоява Раян.

Неговата убеденост разколебава сестра Уипсет.

— А по какъв начин е асистирала тази жена? Какво е правила?

— Когато извадиха първата проба, тя ми каза да не задържам дъха си.

— Само толкоз?

— Не. Освен това… следеше ми пулса.

— Как например?

— Ами, стоеше до операционната маса и държеше китката ми, проверяваше пулса.

С нотка на объркване Кийра Уипсет казва:

— Но вие бяхте свързан с електрокардиограф по време на цялата процедура.

Мъчи се да се сети. Няма спомен.

Сестра Уипсет повтаря:

— Електрокардиограф с видеодисплей. През цялото време дейността на сърцето ви бе следена от апаратура, господин Пери.

Раян си спомня флуороскопа, върху чийто екран наблюдаваше мъчителния напредък на катетъра през вратната вена към сърцето.

Не може да си спомни за електрокардиограф. Не е сигурен в това, дали жената греши, или не, но няма причини да я подозира в лъжа. Само че самият той си спомня не ЕКГ, а Изми Клем.

— След процедурата се наложи да остана известно време на кушетката в подготвителното, докато отшуми действието на успокоителното. Тя дойде при мене на няколко пъти и бе много мила.

— Аз ви нагледах на няколко пъти, господин Пери. Вие бяхте задрямал.

Загледан в портрета от албума, той казва:

— Но аз си я спомням съвсем ясно. Виждам лицето й дори в този момент.

— Бихте ли казали името по букви, моля?

Той го прави, а тя повтаря, за да не стане грешка.

— Вижте какво — казва сестрата, — допускам възможността да е посетила за кратко лабораторията по време на вашата процедура — бях твърде заета, за да помня какво се случва наоколо — и да ви е направила впечатление.

— Определено ми направи — уверява той сестра Кийра Уипсет.

— Поради действието на медикамента е възможно спомените ви да не са напълно ясни и свързани. Може паметта ви да удължава нейния престой, както и степента на участие.

Той не възразява, макар да е уверен, че нещата изобщо не стоят така. Изобщо не стоят така.

— Дайте ми телефонния си номер. Ще се обадя на тоя–оня в болницата, да видим дали някой познава тази жена. Може пък да ви помогна.

— Ще ви бъда особено благодарен — отвръща Раян и съобщава номера на мобилния си телефон.

 

 

Чук–чук–чук — Джон Зейн и Кети Сиена търсят скрити кухини в стени и мебели.

Раян изважда снимката на мъртвата Изми Клем от албума и я оставя върху бюрото.

Вятърът отвън вече реже като бръснач, остъргва всяко късче гола земя, до което успее да се докопа. Отвъд прозорците жълти облаци от пясък карат дърветата да потръпват в отровножълтата следобедна светлина.

Раян измъква снимките на Тереса Рич и Лили Х от кафеникавия плик, който е донесъл със себе си. Подрежда ги в една линия с портрета на жената, която прилича на Изми Клем.

Обзема го тревожно чувство, което се различава от всяко друго до момента.

Тези събития го извеждат от вътрешните сфери във владенията на здравия разум, където е прекарал целия си живот, до неговите най-външни слоеве, където атмосферата е разредена, а светлината — оскъдна. Стъпил е върху разграничителната черта между онова, което е бил, и един нов вид битност, върху която не смее да разсъждава.

Минава му през ума да върне по местата им извадените от албума снимки, за да си тръгне моментално само с тази на Лили.

Проблемът обаче се състои в следното: той няма къде другаде да отиде, освен в собствения си дом, а там рано или късно ще го разпорят като шаран и ще отрежат сърцето му, само че този път без упойка.

След известно време въздухът добива възкисел вкус от пясъка, понесен върху крилете на вятъра, не спрял нито за миг да блъска и вие срещу прозорците.

Когато най-накрая мобифонът на Раян иззвънява, се обажда не Кийра Уипсет, а някаква жена на име Уанда Джун Сийдъл, която заявява, че звъни по поръка на сестра Уипсет.

— Каза ми, че се интересувате от Изми Клем.

— Да — отвръща Раян. — Тя бе… много мила към мен в един твърде тежък момент.

— Такава си е тя, няма спор. Бяхме неразделни в продължение на осем години и не вярвам някога да срещна по-добро същество.

— Госпожице Сийдъл, много бих желал да разговарям със сестра Клем.

— Наричайте ме Уанда Джун, синко. Аз също много бих желала да разговарям с нея, но трябва да ви кажа със съжаление, че тя почина.

Вперил поглед в снимката на сестрата върху бюрото, Раян забавя известно време своя най-важен въпрос. Вместо него задава друг:

— Какво се случи?

— Ако мога да бъда съвсем пряма, не й потръгна в брака. Първият й съпруг, Реджи, бил светец според собствените й думи. Най-вероятно е така, ако поне половината от онова, което разказваше за него, е истина. Само че този Реджи умира, когато тя е само на четирийсет. Седем години след това се омъжва повторно, този път за Алвън, и това е причината, поради която дойде тук и се запознахме. Тя обичаше Алвън, независимо от всичко онова, което той бе, но ние двамата с него така и не успяхме да намерим общ език. Изкараха криво–ляво осем години и половина, докато един ден тя падна назад от една твърде удобна домашна стълба и счупи основата на тила си в някаква удобна бетонова издатина.

Уанда Джун замлъква и Раян се обажда:

— Удобна издатина ли?

— Не искам да ме разбирате погрешно — никого не обвинявам, нито имам намерение да петня нечия репутация. Бог вижда, не съм полицайка, даже не им гледам тъпите предавания по телевизията, пък и по нейния случай имаше цял куп полицаи — би трябвало да знаят какво правят, когато го определят като нещастен. Навярно самотата и дълбоката скръб са принудили Алвън да се хване с друга жена само месец след като Изми си отиде от този свят. Самотата, дълбоката скръб, парите от къщата и застраховката за живот, бедният смазан и нещастен Алвън.

— Падането ли бе причина за смъртта, госпожице Уанда Джун?

— Не, не, моето момче. Правиха й куп операции, известно време имаше мозъчен оток, не знаеше коя е, но после дойде на себе си, възстанови силата на духа и вярата си в Бога, без да си спомня каквото и да било за удобната стълба и удобната издатина, започна да идва на себе си, отново ставаше познатата Изми. Настанена бе в специализирана болница за рехабилитация, където работеха върху една не особено сериозна пареза на лявата й ръка и която се бе почти оправила, когато един внезапен и много удобен инфаркт я застигна тъкмо по времето, когато бедничкият Алвън и някакви негови хора са били на посещение, останали сами с нея в болничната стая. Вратата била, естествено, затворена и това последно удобство дошло прекалено много за бедничката Изми, Бог да я благослови и даде мир на душата й.

— Много съжалявам за вашата загуба, Уанда Джун. От тона ви разбирам колко близки сте били. — И сега задава своя най-важен въпрос: — Кога почина тя?

— По Коледа станаха три години. А оня, Алвън — донесъл й бил подарък, красив шал, толкова красив, че й докарал инфаркт, което е твърде успокояващо — смъртта й е причинена от красота, — щото не би имало нищо удобно, ако инфарктът не се беше състоял и се бе наложило някому да я удуши, без да иска, с помощта на същия този красив шал.

Ако може да се вярва на Уанда Джун Сийдъл, Изми Клем умира двайсет и един месеца преди миокардната биопсия, по време на която Раян се запознава с нея.

Седи заслушан в дивия жълт вятър, а колелцата на разума му спират със зловещо скърцане, заклещени от несмилаемия факт, който току-що е хвърлен между тях.

Уанда Джун не се нуждае от подканване, за да продължи:

— Изми се запознава с Алвън в някаква коледна уебстраница от Интернет, което само по себе си е чудовищно противоречие — та нали Интернет е игрална площадка на Сатаната. Ако Изми не бе влязла в тази страница, никога не би срещнала Алвън, щеше да си е все още в Денвър, при сестра си, което означава, че нямаше никога да станем приятелки, но аз при всички случаи предпочитам да не я бях познавала, стига тя да не си бе отишла без време.

— Денвър — промълвява Раян.

— Там е родена, там е порасла и там се омъжва за Реджи. Идва в Ню Порт, всъщност в Коста Меса, на четирийсет и седем години, защото Алвън работи тук — хич не искам да знам какво, — а тя започва работа в болницата.

— Ами сестрата… още ли е жива?

— Сестрата, Измена, тя не се е омъжвала за Алвън, не използва имейл — за Интернет да не говорим, — така че още не е падала от стълба, нито се е задушавала с копринен шал, жива и здрава си е и е същата душа — човек, каквато бе Изми.

Здравият разум май се завръща в нашия свят. Щом съществува сестра, може би ще се намери и обяснение, което се подчинява на логическите и земните закони, с които е свикнал Раян.

— Значи поддържате връзки с Измена.

— Измена Мун, това й е моминското име — Алвън е Клем. Двете с Измена си пишем от време на време, говорим по телефона понякога.

— Още ли живее в Денвър?

— Да, там е, обитава същата къща, която бе на Изми и Реджи — купи я от Изми, когато тя реши да се омъжи за уж християнина Алвън, не че ми е работа да поставям под съмнение, чиято и да било вяра, със или без стълба.

— Уанда Джун, какво ви каза Кийра Уипсет за мене?

— Не съм й чувала гласа. Просто излиза, че има позната, която е и моя позната, а тя пък знае, че с Изми бяхме приятелки. Каза, че много държите да ви се обади човек като мен.

— Както вече казах, Изми бе много внимателна към мен в един ужасен момент от живота ми. Исках да… се отплатя някак си за нейната доброта. Но не знаех, че е починала.

— Моето момче, много бих се радвала да чуя всичко за тази доброта, да науча какво е направила за теб, та да го запиша в споменника, който съм й посветила.

— Ще ви разкажа всичко някой ден, Уанда Джун, обещавам. Но точно сега се надявам да ме свържете със сестрата, с Измена.

— Измена толкова страда по покойната си сестра. С положителност ще се зарадва да чуе нещо хубаво за непрежалимата от такъв възпитан младеж като теб. Ще ти дам номера.