Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (10)

Десета глава

След седемдесет минути и трите проби са взети, а разрезът на врата е зашит.

Действието на успокоителното продължава и понеже Раян е прекарал без сън изтеклата нощ, ефектът му се оказва по-силен от очаквания. Доктор Гупта му нарежда да полегне върху тясната кушетка в предоперационната, за да си почине, докато се усети във форма и готов да шофира.

Помещението е без прозорци. Монтираните на тавана флуоресцентни лампи са угасени и единствената светлина идва от умело скрита слаба крушка над умивалника.

Тъмният таван и облечените в сянка стени предизвикват клаустрофобия. Напират мисли за ковчези и стръвни червеи, но и това отминава.

Чувството на облекчение, предизвикано от факта, че процедурата е приключила, както и сладостната умора, успокояват. Раян не очаква да заспи, но се случва точно това.

Под фалшивите звуци на странна музика той приближава през някаква долина към висок разположен върху висок склон замък. Зад пламналите в червено стъкла на прозорците съзира някакви огромни фигури да подскачат неистово и сърцето му започва да бие като лудо, да отеква в съзнанието му, докато най-сетне успява да прогони тези видения, но веднага го връхлитат други.

Едно диво езеро, изцяло затворено сред черни скали и високи борове, изглежда прекрасно в своята самота. След това мастилените води се разлюляват в невисоки вълни, които плискат брега, а там е застанал той. Раян осъзнава, че това езеро е резервоар с отрова и неговата бездна ще се превърне в гроб.

В промеждутъците между тези и други видения той почти се пробужда и всеки път усеща неизменното присъствие в слабо осветената стая на Изми Клем, която проверява пулса му, поставя длан върху челото му, или просто го наблюдава с особен блясък в очите си, които изглеждат като лишени от тяло заради тъмната й кожа.

На няколко пъти му проговаря, като първия казва: Чуваш го, нали, момче?

Раян няма сили да попита кого има предвид.

Сестрата сама отговаря на въпроса си: Да-а, чуваш го.

Малко по-късно, пак между две просъници, тя се обажда отново: Не бива да слушаш, момче.

А след това: Ако чуеш железните камбани, ела при мен.

Когато след повече от час идва на себе си, Раян е сам в стаята.

Едничката светлина, изобилието от сенки, както и оскъдно мебелираното помещение изглеждат по-неистински, от палата с червените прозорци, мастиленото езеро или останалите видения в съня му.

За да се увери, че е буден и че споменът от биопсията е напълно реален, той вдига ръка към малката марля на шията си, която покрива зашития разрез.

Става от кушетката, смъква робата и облича собствените си дрехи.

Влиза в съседното помещение, но от Изми Клем няма и помен. Доктор Гупта и рентгенологът също са си отишли.

Сестра Уипсет се интересува как се чувства.

Чувства се нереално, безтегловен и увиснал в пространството, все едно е някакъв дух, привидение, което тя погрешно приема за човешко същество от плът и кръв.

Сестрата, разбира се, не се интересува от емоционалното му състояние, а пита дали действието на успокоителното е отшумяло. В този смисъл той отговаря положително.

Уведомява го, че ще анализират взетите проби възможно най-бързо. С цел установяване на максимално точна диагноза все пак, доктор Гупта е разпоредил най-прецизен анализ, така че резултатите няма да бъдат готови преди вторник.

Раян иска да разбере къде може да види Изми Клем. Ще му се да я попита какво е имала предвид с тия странни приказки, които му наговори през мъглявите мигове на полусъзнание.

Само че сега, в стерилната белота на кардиологичната лаборатория, той въобще не е сигурен, че му е говорила. Напълно възможно е и това да е част от сънищата му.

Изкарва мерцедеса от гаража и подкарва към къщи.

В ясното небе се виждат повече птици и по-често, отколкото е нормално. Ятата са подредени в необикновени форми, странни, изписани от редиците врани йероглифи, чийто скрит смисъл би могъл да проумее, стига да знае езика, на който са изписани.

Докато чака на червено при един светофар, той поглежда към сребрист лексус в съседната лента и среща погледа на четирийсетгодишен мъж със сурови черти. Той е толкова настойчив и непреклонен, че Раян отклонява своя поглед.

Две пресечки по-нататък млад човек зад волана на правен по поръчка форд говори с помощта на хендсфрий. Пъхнатата в ухото му миниатюрна слушалка напомня на Раян за един стар фантастичен филм, в който извънземен паразит се заселва в телата на земляните и установява пълен контрол над тях.

Младежът поглежда към него, бързо обръща глава, но миг по-късно отново хвърля крадешком поглед към Раян, а устните му започват да пърхат по-бързо, сякаш именно той е обект на нечутия разговор.

Много километри по-нататък, когато излиза от Тихоокеанската магистрала, за да поеме по Нюпортското крайбрежно шосе, Раян непрекъснато поглежда в огледалото, в очакване да съзре сребристия лексус или форда.

След като пристига у дома, той броди от стая в стая, от стълбище в коридор и сетне по друг, но така и не открива Ли или Кей Тинг, нито помощниците им, Дони и Рената.

Долавя заглъхващ шум от стъпки по каменните плочи, някъде се затваря врата. В далечината нечий въпрос получава своя отговор, но не може да разбере и дума от казаното.

В кухнята си приготвя на бърза ръка подранил обяд. Избягва пресните храни или вече отворените опаковки, като отдава предпочитание на вакуумирани или запечатани в кутии продукти.

Залива с италиански дресинг от току-що разпечатана бутилка салата от дребни печурки, сърцевина от артишок, захарно цвекло, нахут и бели аспержи, която посипва с настърган пармезан от също така неотваряна до момента кутия.

Поставя чинията върху поднос заедно със запечатано парче сладък милански хляб със стафиди и прибори за хранене. След известно колебание прибавя към всичко това чаша и половин бутилка шардоне.

Докато носи обяда към кабинета си в западното крило на къщата, отново не среща никого, макар че отнякъде се чува шум от включена прахосмукачка.

В нито една от стаите няма видеокамери, те са монтирани в коридорите. Записите се пазят на DVD, за да бъдат прегледани, в случай че някой проникне без позволение в сградата.

По принцип никой не следи камерите, но въпреки това Раян има усещането, че е наблюдаван.