Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (23)

Двайсет и трета глава

През на следващите няколко дни Раян се огъва пред инстинктивния порив на отрицанието. Часове наред рови из Интернет с упоритостта на умопомрачен, търси в медицинските сайтове най-новото в областта на кардиомиопатиите.

След като не успява да намери научни новости, достатъчно убедителни, за да повдигнат смазаното му самочувствие, той се прехвърля върху сайтовете на алтернативната медицина. Търси с настървение истории за болни, излекувани с помощта на дървесни кори от южните части на Бразилия, или на отвара от билки, каквито растат единствено и само в най-недостъпните джунгли на Тайланд.

Отново и отново чете дебелия свитък материали, посветени на сърдечните трансплантации, даден му от доктор Гупта. При всеки прочит възхитата му от уменията на съвременните сърдечни хирурзи отстъпва пред унинието, което предизвикват несъответствието между броя на донорите и този на очакващите операция пациенти, както и методиката за решаване на проблема, използвана от назначената за целта администрация.

В усилията си да се приспособи към новите условия, свързани с коренно промененото му — или ликвидирано бъдеще, Раян избягва срещи със Саманта, като лъже, че продължава да е в Денвър по работа.

Преди да я види, иска да поживее достатъчно дълго с новата мисъл за диагнозата, за да свикне с нея. Иска да контролира напълно разсъдъка и поведението си в часа, когато ще й разкаже всичко, защото независимо от онова, което ще се случи по-нататък, това ще бъде най-важният разговор в неговия живот. Иска му се да бъде в отлична форма, за да улови и най-слабия оттенък в нейните слова и жестове, в мълчаливия език на тялото.

Снимката на Тереса продължава да го занимава.

Той взема със себе си от Колорадо компютърното оборудване за снимков анализ, което Мот му достави в Денвър. Сега то е разположено върху бюро до спалнята.

След като не успява да установи с положителност дали в устната кухина на мъртвата наистина има някакъв чужд предмет, той разделя фотографията на осемдесет полета, които започва да увеличава и да проучва едно по едно. Някоя издайническа следа може да се крие в блестящите златни коси, или пък в гънка на възглавницата отдолу. Или пък може би някакъв миниатюрен знак върху лицето — трудно е човек да си го представи дори — ще свърже неизвестно как смъртта на Тереса с неговото сегашно състояние.

След като в рамките на две денонощия успява да проучи двайсет полета, Раян започва да си дава сметка, че се е впуснал в безумно начинание, че тази снимка го вълнува толкова много, само защото Тереса е сестра на Саманта и нейният образ от фотографията извиква в представите му идеята за ясновидско прозрение, за поглед към смъртта на самата Саманта, което го разтърсва до дъното на душата му.

Най-накрая изключва компютъра с намерение да се откаже от изследователската си дейност върху портрета.

Макар дигитализираният образ от екрана да не вълнува вече неговото въображение, независимо от това, че му е дошъл до гуша, гланцираното парче фотографска хартия с размери двайсет на двайсет и пет отново приковава вниманието му, когато го измъква от грубия плик. За пореден път, също както в кабинета на Спенсър Баргест, го пронизва като кинжал мисълта, че с тази снимка в ръка е застанал на самия ръб на едно откритие, което не само ще хвърли светлина върху всички странни събития, но и нещо повече — ще го спаси в буквалния смисъл.

Деловият живот в продължение на толкова години вече го е научил да не пренебрегва никое от своите предчувствия. Но обзелите го напоследък ирационални представи и чувства, тази непозната по-рано склонност към параноя, могат да се окажат последици от ограничените физиологични възможности на организма, от пониженото съдържание на кислород в кръвта. При това положение не бива да се доверява на интуицията, нито пък да разчита, че мисълта му си остава все така бистра, каквато е била.

Раян нито за миг не се замисля върху въпроса за несправедливостта на тази получена на трийсет и четири годишна възраст смъртна присъда. В дадения случай, също както при който и да било поврат към по-лошо в живота, човек може да хленчи, или да действа. Единствено действието обещава някаква надежда.

За разлика от бизнеса, където начините за действие в кризисна ситуация зависят единствено от остротата на собствения ум и желанието за упорит труд, възможностите при здравословните проблеми са доста ограничени. Но Раян отказва да бъде жертва. Ако съществува начин да избегне мрачната перспектива, която му е наложена, той ще открие как да разреже възела и да отхвърли от себе си впитите в тялото му въжета.

Докато се приспособява към новото положение и се образова в областта на донорските правила и хирургическите техники, той очаква всеки момент да бъде повален от поредния пристъп, но това не се случва. Доктор Гупта му е предписал три лекарства, които явно, поне за известно време, потискат симптомите, станали причина за толкова големите му терзания напоследък. Чак до четвъртък той остава в апартамента си, без да подава нос в която и да било друга част на къщата. Не иска да вижда никого, защото се притеснява от възможността дори при най-безобиден разговор да издаде — или някой да усети — тежкото му здравословно състояние. Никак не му се иска новината да стигне по някакъв начин до Саманта, преди да й я е съобщил лично.

Диктува на телефонния секретар съобщение за Кей Тинг и в него изброява храните, които би желал да получи, заедно с часовете на сервирането им. То се осъществява посредством познатата разтегателна количка, която оставят пред асансьорната врата, в преддверието на апартамента.

Случвало му се е и по-рано, изпаднал в пристъп на хиперактивност при създаването на някоя програма, да прекарва като отшелник дни наред в този апартамент по пижама, оставил четината си небръсната, чак докато го засърби. Така че режимът не е непознат за прислугата.

Не се безпокои особено от възможността храната и питието му да бъдат подправени с някаква отрова или халюциногенен препарат. След като подозрението го е завело в дома на Ребека Рич, а после — в музея на съвременните мумии, създаден от Спенсър Баргест, семейство Тинг или останалите от домашния персонал му се виждат крайно неподходящи като участници в съзаклятие срещу здравето и живота му.

Освен това поражението върху сърцето е вече нанесено. Като продължава да му дава от препарата, отровителят, ако такъв изобщо съществува, не би постигнал друго, освен да бъде разкрит.

Виденията за потънали градове, самотни езера и заселени с демони палати вече не смущават съня на Раян. Никакви необясними звуци, никакви почуквания с облечени в ръкавица пръсти по стъклата на прозорци, врати и стени.

Изглежда точната диагноза и свързаната с нея мрачна прогноза са съсредоточили цялата му мисъл върху истинската заплаха и съзнанието вече няма нужда да хаби нервна енергия в преследване на въображаеми опасности, а и не може да си го позволи, ако иска да оцелее до момента, когато ще се появи подходящ донор.

В петък е вече готов да сподели потресаващата новина със Саманта. Обажда й се, за да съобщи, че се е прибрал от Денвър и иска да вечерят заедно.

— Какво ще кажеш да пробваме оня нов ресторант, дето толкова се бе запалил по него миналия път? — предлага тя.

— Изкарах тежка седмица, Сам. Бих предпочел да останем някъде на спокойствие. У вас става ли?

— Писнало ми е да готвя, Дотком. Ако купиш нещо от деликатесния, няма проблем.

— Ще се видим в пет и половина — казва той и затваря. Минава му през ум възможността да вземе със себе си снимката на Тереса, ако разговорът поеме в непредвидена посока и възникнат тежки въпроси, които ще изискват неприятни отговори.

Поглежда отново портрета на мъртвата жена и решава, че дори да се появят основания за по-сериозни подозрения спрямо Саманта от онези, които си е позволил до настоящия момент, използването на тази снимка, с цел да разбие линията на нейната отбрана би било проява на жестокост, на каквато той не е способен.

Връща снимката в плика, а самия плик скрива в едно чекмедже на бюрото.