Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (3)

Трета глава

Раян има усещането, че върху гръдния му кош са стоварили бетонни блокове. Макар не особено силна, тази болка го плаши. Пулсът му се учестява до такава степен, че не е в състояние да го измери.

Увещава се да запази спокойствие, да не мърда, да изчака пристъпът да премине, също както там, върху дъската.

Разликата между тогава и сега се крие в болката. Препускащото сърце, отпадналостта и световъртежът го притесняват също като първия път, но прибавеният елемент на болка не му позволява да се залъгва, че става дума за пристъп на паника.

Дори като малко дете, Раян не се страхуваше от тъмното. А сега му се струва, че именно мракът е онова тежко нещо върху гърдите му. Черният безкрай на Вселената, гъстата атмосфера на земната нощ, заслепяващата тъма в спалнята, всички те се трупат една върху друга, а заедно — отгоре му. Неумолимо притискат гръдната кост навътре, докато туптящото сърце започва да опира в нея, сякаш се опитва да излезе навън, на свобода, и да потъне в безкрайността.

Страшно му се ще да зърне светлина.

Опитва да се изправи, но не може. Тежестта го държи прикован към леглото.

Установява, че може да забие пети и лакти в постелята и бавно да се оттласква назад, като използва трите пухени възглавници вместо платформа, с чиято помощ издига нагоре главата и раменете си. Главата му почуква по таблата на леглото.

Тежестта върху гърдите го принуждава да вдишва едва-едва. При всяко издишване се разнася звук, по-слаб от скимтене, който нарушава тишината в спалнята, също като прокаран през повърхността на черна дъска пирон. Когато успява да се поизправи, все още не до седнало положение, но на път да го постигне, част от силите му се възвръщат. Вече може да движи двете си ръце.

Търси опипом с лявата нощната лампа. Намира бронзовата подставка и пръстите му плъзват по излятата от същия метал стойка, изваяна като бамбуков ствол.

Преди да напипа бутона, болката в гърдите се засилва и плъзва бързо към гърлото, сякаш е някакво мастило, а тялото му — попивателна.

Болката сякаш е нещо, което е погълнал и сега се върти във вътрешностите му като едно цяло. То блокира дихателните пътища, пречи на дишането и намалява наполовина силата на неговия изтерзан вик, след който идва продължително съскане.

Пада от леглото. Не разбира как е станало това. Леглото се превръща в под, а у него не остава никакъв спомен за самото падане — просто матракът е заменен от килим.

Не е сам в къщата, но все едно че е. В този час на нощта Ли и Кей Тинг, двойката, която се грижи за имението, спи в своята част, разположена на най-долния от трите етажа, в крилото, което е най-отдалечено от онова, чийто трети етаж заемат личните покои на Раян.

Също както пада, без да си дава сметка за това, сега установява, че е тръгнал да пълзи през стаята, като се подпира на лакти, а краката се влачат подире му, като пречупени израстъци на полуразмазан бръмбар.

Болката нараства бързо и се придвижва от гърлото към долната челюст. В съзнанието му се загнездва представата за това, как е захапал гвоздей с такава сила, че металът прониква между два зъба, за да пробие самата челюст.

Внезапно си спомня, че домашният интерком е интегриран в телефонната линия. Ако натисне 1-1-1, в спалнята на Ли и Кей ще се обади зумер. За минута-две ще са при него и двамата.

Няма представа в каква посока е леглото, къде се намира нощното шкафче, къде е телефонът. Загубил е напълно чувство за ориентация.

Помещението е просторно, без да е огромно. Би трябвало да намери пътя си в тъмнината.

Но болката нараства, вие му се свят, слабостта пресушава, а страхът изкривява мислите му до такава степен, че ги прави безполезни. Макар леглото да е високо едва половин метър, има усещането, че са го хвърлили от огромна височина, а от удара се изпарява всяка милост, ликвидирана е всяка надежда.

В очите му лютят горещи сълзи, в гърлото пари надигнала се стомашна киселина, а кладата в челюстта без съмнение ще погълне костта и ще съсипе лицето му.

Мракът се върти и накланя встрани. Не може да пълзи по-нататък, но се е вкопчил в килима от страх да не бъде отменен законът за гравитацията и тялото му да полети в нищото.

Ударите на сърцето са толкова чести, че не успява да ги брои — сигурно са поне двеста в минута.

Болката се разпространява от гърлото към лявата ръка, минава през рамото и се спуска по гърба надолу.

Царят на Интернет, по-богат от мнозина истински владетели, сега лежи прострян като най-обикновен смъртен, поразен от присъствието на нейно величество, оставен на милостта на собственото си тяло, жалка глина.

Черният океан се надига под него и няма нищо, за което да се хване — нито сърф, нито гръбна перка на акула. Морето е безкрайно, а той е също толкова незначителен, колкото е пенестият ажур върху гребена на някоя вълна. Надига се огромна водна маса, а той се плъзва надолу по нейния склон като по стръмен улей, който го запраща в бездна, а в нея има водовъртеж и той го засмуква.