Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (13)

Тринайсета глава

Босоног Раян се дръпва от площадката към вратата отзад. Бърза през кухнята и дневната.

В спалнята събува панталоните. Прехвърля ги през облегалката на креслото, откъдето ги е взел преди малко, и се връща в леглото.

Вече под завивките си дава сметка за това, че последните му действия не са ръководени от мисъл, а от инстинкт, който му подсказва да избягва всяка конфронтация. Не е сигурен дали това е най-мъдрият ход.

Докато се преструва на заспал, той чува Саманта да влиза в спалнята, долавя коприненото шумолене от съблечената нощница.

Пъха се под чаршафа и го вика тихичко:

— Раян?

След като не чува отговор, повтаря името му.

Ако подозира, че се преструва, сигурно допуска, че е видял или чул част от тайната среща под дървото. Ето защо той промърморва сънено:

— Ъ-ъ-ъ…

Тя се притиска към него и хваща онова, което си е наумила.

При дадените обстоятелства той не вярва, че може да го вдигне, но остава изненадан и дори възмутен от факта, че желанието надделява над подозрението, че я е уличил в притворство или дори измама.

Качествата, които Раян най-високо цени у една жена, са интелигентност, остроумие, привързаност и нежност. Сам притежава всичките четири, а първите две не подлежат на имитация, макар сега да си мисли, че нейният интелект е от такова естество, което развива манипулаторски умения и култивира хитрост. Пита се дали наистина го обича и му желае доброто, или не е била искрена през цялото време.

Никога по-рано не се е любил със сърце, превърнато в такъв водовъртеж от злочести чувства, когато най-нежните емоции остават скрити зад висока стена от физическото желание. Всъщност може пък любовта да няма нищо общо с него.

Когато мигът отминава, Саманта го целува по челото, брадичката, шията. Шепне: Лека нощ, Жмичкин, и се обръща на другата страна.

Не след дълго дишането й през отворена уста показва, че е заспала. Или се преструва на заспала.

Раян притиска пръсти към шията, за да провери пулса си. Бавният, устойчив ритъм го учудва. Поредна измама, и то в най-съкровената област: тялото му се преструва на здраво, докато всъщност си е наумило да го изостави.

В продължение на цял час остава вторачен в тавана, като всъщност анализира своята едногодишна любов със Саманта. Опитва се да си спомни за епизод, който от сегашната перспектива да изглежда със скрит смисъл, по-различен от оня, който му е придавал Раян тогава.

Първоначално нито една нейна постъпка в хода на времето не му се вижда измамна. Когато за втори път започва да анализира същите събития обаче, Раян се натъква на сенки там, където по-рано не ги е имало, и всеки спомен се оказва напоен с усещане за наличие на скрити мотиви, на замаскирани заговорници, които се мяркат навсякъде около него.

Не открива доказателства за някаква конкретна измама, няма и помен за евентуално двуличие от нейна страна, преди събитията от последните дни, но въпреки това леден поток подозрения плъзва по всеки негов нерв.

Склонността към параноя, белязала съвременната цивилизация, винаги го е безпокояла. Сега го е срам от факта, че се превръща в жертва на самоизмамата, която, наблюдавана у околните, така силно го тревожи. Вярно е, съществуват няколко съмнителни обстоятелства, но трескавото му въображение непрекъснато се стреми да добави към тях нови и нови.

Раян се надига предпазливо от леглото, а Саманта не помръдва.

Широкият прозорец приканва лунната светлина, но тя влиза така предпазливо във вътрешността на помещението, че Раян не би могъл да си даде сметка за разположението на мебелите в него, ако не го е виждал през деня.

С инстинкта на истински слепец той намира дрехите си, облича ги и мълком поема през спалнята. Затваря вратата зад себе си, без да издаде и най-слаб звук.

Запознат е с обстановката, а и очите му привикват към мрака, затова той съумява да стигне до кухнята, без нито една стъпка накриво или сблъсък с някой предмет. Запалва лампата над умивалника.

Оставя й бележка върху тефтерчето край телефонния апарат: Сам, отново съм жертва на маниакално безсъние. Прекалено изнервящо е да лежа буден. Ще ти се обадя утре. Обичам те, Жмичкин.

Кара до дома, където си стяга куфара.

Огромната къща е смълчана като космическото пространство. Макар почти да не издава шум, и най-слабият звук прокънтява като гръмотевица.

Отива в някакъв хотел, където на никого от персонала или от познатите му не би хрумнало да го търси.

В една безлична стая с прекалено меко легло, той заспива така дълбоко, че спи в продължение на шест часа без никакви съновидения. Когато се събужда в събота сутринта, съзнава, че се намира в същата ембрионална поза, в която е заспал.

Ръцете го болят. Явно ги е държал свити в юмруци през по-голямата част от нощта.

Преди да си поръча закуска в стаята, Раян провежда два телефонни разговора. Първият е с Уилсън Мот, детектива. Вторият има задачата да уреди полет с един от самолетите на неговата компания до Лас Вегас.