Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Your Heart Belongs To Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Дийн Кунц

Заглавие: Сърцето ти принадлежи на мен

Преводач: Павел Гавусанов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Печатница: „Инвестпрес“

Редактор: Божана Славева

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-720-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6232

История

  1. — Добавяне

Двайсет и четвърта глава

В златно-синьо кимоно и с копринени чехли Саманта е толкова по-прекрасна от спомена му за нея, че Раян е мигом обезоръжен и обладан от желание.

Толкова дълго е гледал напоследък образа на покойната близначка, чиято хубост е избледняла под напора на страданията, че е успял да позабрави красотата на живата Саманта.

Едва успява да остави пликовете с покупки от деликатесния магазин върху плота в кухнята, и тя е вече в обятията му. Очевидно е, че възнамерява да го заведе право в спалнята и той е почти готов да се поддаде.

Неизвестно поради каква шантава причина в съзнанието му прозвучава гласът на младата жена от навигационната система на кадилака, която го упътва към хотела в Денвър след посещението в парка с трепетликите. Тази чудата асоциация намалява пламъка на желанието и той възвръща самоконтрола си.

— Ще пукна от глад — заявява Раян.

— А стига, бе.

— Истина ти казвам.

— Не мога да повярвам.

— Виж — казва той, — сандвичи с осолено телешко.

— Пък аз си мислех, че с това кимоно съм неустоима.

— А също с любимото ти сирене и специална горчица.

— Следващия път ще си облека солено телешко и сирене.

— Не забравяй специалната горчица — съветва я той.

— И туршия вместо обеци.

— Би било малко претрупано. Виж тук: охладено кисело мляко със зеленчуци и мед, картофена салата и онова нещо от три вида боб, целина и чушки — нямам представа как му викат.

— Киселото мляко щеше да е достатъчно. А това какво е? Плодова пита с ром?

— И накрая тия фантастични дребни сладки.

— За кога ме угояваш?

— В тоя магазин нямам задръжки. Не бива да ме пускат вътре без придружител.

Прехвърлят съдържанието на пакетите и пластмасовите кутии в чинии и купички и отнасят цялото пиршество върху масата на верандата.

— Изненадана съм от липсата на бирен кег — отбелязва Саманта.

— Ти не пиеш бира.

— Аз не изяждам и четири кила деликатеси на едно ядене, но това не ти пречи да ги домъкнеш.

— Нося вино — заявява Раян, като посочва бутилката, която още при пристигането си е оставил върху масата. — Превъзходно, при това.

— Ще взема чаши.

След като налива, преди още да са се настанили край масата, те чукват чаши и към дървесната корона литва звън, сладък като от сребърно звънче.

Отпиват, целуват се, сядат и Раян изведнъж потъва в такова блаженство, че мигом разбира: лъжовна или не, той обича тази Саманта и нищо не ще го спре да я обича, даже ако зад видимия образ е скрита някоя друга, порочна до мозъка на костите Сам.

— Цяла седмица мина — отбелязва тя.

Ако излезе, че освен фаталната диагноза е влюбен в някоя кикимора, вместо в Спящата красавица, това би била най-наситената със значими събития седмица от неговия живот.

Плетеницата от светлини и сенки сякаш не толкова ги обгръща, а по-скоро се вие около им, прави ги част от себе си и сама става част от тях, създания от светлина и мрак, знайно и незнайно, основа и същност на една тайна, от чиито нишки ще се изтъче бъдещето и на двамата.

— Защо трябваше да пропускаме цяла седмица? — пита тя.

— Романът ти върви на пета скорост, нали?

— Не е зле. Случиха ми се няколко успешни дни един подир друг. А ти откъде знаеш?

Раян не възнамерява да й разкрие факта, че когато работата й потръгне особено добре, тя мисли по-малко за неговите предложения за брак, а когато мисълта й е по-малко заета с тях, летвата на целомъдрието й слиза надолу.

Вместо това съобщава:

— Очите ти блестят от възбуда, а гласът ти е пълен със задоволство.

— Може би собственото ти присъствие е причина за това.

— Не. Ако чак толкова ти беше приятно да ме видиш, щеше да облечеш солено телешко и сирене.

— Добре, от книгата е. Трудно е за обясняване. Но текст и подтекст се напасват с такава лекота, каквато не съм подозирала, че е възможна.

— Това наистина е вълнуващо.

— Поне за мене е така.

— Как се справяш с миналото преизказно време?

— Държа го под контрол.

— Ами препинателните знаци, герундия, цялата далавера около „кой“ и „кого“?

— Да не бе толкова хубаво това вино, щях да ти го излея върху чутурата.

— Точно заради това купувам най-доброто — инстинкт за самосъхранение.

По стълбите откъм двора се чуват забързани стъпки.

Раян се обръща тъкмо навреме, за да види ледената корона от бели коси, която само преди седмица му разкри, че високият мъж, с когото разговаряше Саманта в сянката на голямото дърво е Спенсър Баргест.

Сега, когато Луната не е единственият източник на светлина, самоличността му излиза наяве. Този мъж наистина има структурата на Баргест, но е поне десетилетие по-млад от доктор Смърт. Човекът е в началото на четирийсетте и чертите на лицето му са лишени от гумения израз на сценичен комик, зад който се крие Баргест.

— Извинете — обажда се той, след като ги вижда седнали за вечеря на верандата, — не исках да ви безпокоя.

— Седни с нас, Кевън — отвръща Саманта, — сега ще донеса още една чаша.

— Не, не, наистина не мога. Разполагам само с минута. Трябва да бягам в болницата за вечерна визитация.

Раян се надига от мястото си, а Саманта пита:

— Вие май не се познавате?

След като Раян изразява съжаление по този повод, Саманта го представя на Кевън Спърлок, син на Мириам Спърлок, собственичка на апартамента и гаража, които обитава Сам.

— Как е майка ти? — пита тя.

— Добре. Даже много добре.

Саманта обяснява на Раян:

— Мириам получи много остра криза от гръдна жаба миналата седмица — всъщност днес става точно седмица.

— Била в някакъв ресторант — допълва Кевън. — Санитарите я закарали право в болницата. Най-неприятното според нея е обстоятелството, че се случило на публично място. Почувствала се силно унизена.

— Сърдечен пристъп? — пита Раян.

— Не, слава богу. Но изследванията говорят за стеснени артерии.

— Силно стеснени — допълва Саманта. — На другата сутрин й направили четири байпаса.

— Страшно хареса цветята ти — казва Кевън на Саманта. — Бели лилии, любимите й.

— Ще напълня цялата й спалня с тях, нека само се прибере у дома.

След като Кевън си тръгва, Сам разправя няколко истории за Мириам, една, от които му е известна. Хазайката си пада малко нещо особнячка, макар да е много мила и добра.

Седмица по-рано, когато Раян е убеден, че е пипнал Саманта в съзаклятие с Баргест, тя явно е научила новината за постъпването на хазайката в болница.

Вероятно Кевън е забелязал, че свети, и е позвънил на вратата. Този звук не е бил достатъчно силен, за да извади самия него от обятията на следсъвкупителната дрямка. За да не го събуди, Саманта е излязла навън и е разговаряла със сина на хазайката.

Подтикнат от параноични настроения въз основа на видяното, Раян отлита за Лас Вегас още на другата сутрин, за да дири доказателства, подкрепящи заподозрения несъществуващ заговор.

И сега книгите за бързо забогатяване в библиотеката на Ребека Рич не изглеждат вече толкова опасни, а само разкриват наивност и празни мечти.

Колекцията от списания с материали от дъщеря й говори единствено за това, че макар прекъснала връзките си с нея, майката продължава да се гордее с професионалните постижения на своето чедо.

Спенсър Баргест може да е извратеняк и дори напълно луд, а Ребека да е прекалено неумела в преценките си за хората, лишена от проницателност и солидни нравствени устои, но нито тя, нито нейният любител на трупове имат намерение да съзаклятничат срещу живота на Раян.

Саманта никога не е споменавала, че познава Баргест, или че той е присъствал при насилственото отстраняване на Тереса от този свят.

Видяно от тази перспектива, мълчанието й може да се разглежда като резултат от притеснение. Никой не би споделил с лекота обстоятелството, че любовникът на собствената му майка е противен нихилист, колекционер на човешки трупове, като претендира, че те са произведения на изкуството.

След кризата върху сърфа и последвалия през нощта ужасен пристъп, който го праща в кабинета на доктор Стафорд, Раян се вкопчва в една произнесена от лекаря дума — отрова — за да избегне конфронтация с истината, че собственото му тяло го предава. Нужен му е външен враг, с когото може да се справи значително по-лесно, отколкото с една наследствена и смъртоносна болест.

В отчаянието си той отстъпва от принципите на логиката, с чиято помощ винаги досега е подхождал към проблемите в бизнеса и живота. Заменя здравия разум с болестен.

Принуден от срещата с Кевън Спърлок да признае своята слабост и грешка, Раян е дълбоко засрамен. С надеждата да удави във вино това унизително чувство, той си налива втора чаша.

Благодарен е заради гаснещите лъчи на слънцето и плътната сянка от голямото дърво, които сигурно скриват отчасти неговото притеснение. Силно се надява поне този едничък път изражението му да се окаже по-трудноразгадаемо за Сам, отколкото това на Мики Маус.

След поредния анекдот из живота на Мириам домакинята донася от кухнята четири декоративни свещи. Подрежда ги върху масата.

Лицето й се озарява, докато мести пламъчето на кибрита от фитил на фитил, а Раян казва:

— Обичам те. — След това го обзема усещането, че е измамник. Болен измамник в ремисия.