Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (19)

Деветнайсета глава

Раян провежда няколко телефонни разговора от мерцедеса. Докато пристигнат в хотела, той вече е убеден, че може да повери плика със снимката на Джордж Зейн.

Макар офисите на Уилсън Мот да са разположени в Ню Йорк, Лос Анджелис и Сиатъл, той поддържа тесни контакти със сродни фирми в много други градове, включително в Лас Вегас. Това се оказва достатъчно, за да осигури дигитална обработка на снимката, както и възможност за Раян да започне с помощта на подходящ компютърен софтуер нейния анализ.

Когато в шест и половина на другата сутрин лиърджетът отлети от Лас Вегас заедно с Раян на борда, хората на Мот ще са доставили всичко необходимо по случая на Тереса в хотелския му апартамент в Денвър.

След като е казал на Саманта, че отлита натам по работа, сега решава и да го стори — сам не знае защо.

Това пътуване няма как да омаловажи факта, че я е излъгал — лъжата си остава лъжа. А на този етап няма никакво намерение да я информира относно проучването на майка й, както и на Спенсър Баргест, което е по същество пропуск — преднамерено прикриване — далеч по-сериозен от свързаната с местонахождението му лъжа.

Завръщането у дома, в Нюпорт, значително по-рано от насрочената среща с доктор Гупта не стои въобще на дневен ред — след подслушания в кухнята шепот на Кей и Ли Тинг той остава с усещането — и то няма да го напусне — че в тази къща стените са снабдени с очи и уши, които го държат под непрекъснато наблюдение.

Лас Вегас не му предлага нищо друго, освен неизброими възможности за хазарт. Но той вече играе, при това с най-високи залози, така че никакъв блекджек, нито бакара, да не говорим за рулетка, не могат да отклонят вниманието му от факта, че самият му живот е заложен на карта.

И така, рано сутринта — към Денвър.

Поръчва си обяда, а после и вечерята в хотелската стая. Няма апетит, но яде.

Няма нищо изненадващо в обстоятелството, че тази нощ сънува. Може да е очаквал трупове, препарирани или не, но такива не го спохождат.

Кошмарите му не са свързани с хора или други човекоподобни, а включват панорами и архитектура, сред тях познатия вече подводен град.

Върви през долината към разположения върху склона замък. Тази долина е била някога зелена. Но сега прегоряла трева, сухи цветя и съсухрени дървета са пръснати по бреговете на поток, чиито мудни черни води мъкнат всякакви боклуци и пепел. Окъпаните по-рано в злато прозорци на палата сега са необичайно червени, оживели от подскачащи сенки, и колкото повече приближава широко отворените двери, толкова по-голям страх го обзема при мисълта за това, каква ли противна пасмина може да се изсипе през тях и да налети отгоре му.

След долината се озовава върху брега на диво езеро, оградено от всички страни с черни скали и устремени към небето дървеса. Ухилената в черното небе луна отразява озъбен лик върху черна водна повърхност. Отровни вълни плискат скалата, върху която е стъпил, а в самия център на езерото нещо започва да се надига, някакъв неподлежащ на измерване хипопотам, по чието туловище лъщи отровна мастилена влага, отразяваща хилядократно лунната светлина.

Сутринта, докато се къпе под душа, докато закусва, докато лети към Денвър в служебния самолет, отделни кошмарни образи не престават да изникват в съзнанието му. Има усещането, че всички те са от места, където е бил много отдавна, но не в съня си, а наяве, понеже всичките са прекалено реални, за да са плод на фантазията, твърде подробни, изключително плътно наситени в емоционален план, неизказано близки.

Отново му минава през ум вероятността не само тялото, но и психиката да му изневерява. Може би незадоволителната дейност на сърцето става причина за намаляване дебита на кръвообращението, което от своя страна се отразява пагубно върху разсъдъка му.