Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (96)

94.

Джефри Шейфър имаше привлекателна и влюбена в него жена и този непонятен и чудовищно несправедлив факт много ме тормозеше. Не можех да го разбера нито като психолог, нито като детектив.

Умно провежданият разпит на Люси Шейфър продължи и на следващата сутрин повече от час. Джейн Халпърн искаше съдебните заседатели да научат още за чудесния съпруг на Люси.

Най-после дойде ред на Катрин Фицгибън. Посвоему тя бе също така твърда и непреклонна като Джулс Халпърн.

— Госпожо Шейфър, слушахме ви внимателно и всичко, което разказахте, звучеше прекрасно и идилично, но едно нещо ме обърква и смущава. Ето какво е то: преди осем дни вашият съпруг опита да се самоубие. Вашият съпруг опита да се убие. Значи може би той не е точно такъв, какъвто изглежда. Може би не е така уравновесен, както изглежда. Може би грешите за това какъв точно е той.

Люси Шейфър погледна право в очите Катрин Фицгибън.

— През последните няколко месеца съпругът ми видя как животът му, кариерата му, доброто му име бяха заплашени заради едно несправедливо обвинение. Съпругът ми не можеше да повярва, че го обвиняват в такова чудовищно нещо. Това непосилно изпитание буквално го отведе до ръба на отчаянието. Вие нямате представа какво значи да загубиш доброто си име.

Катрин Фицгибън се усмихна и вметна саркастично.

— Разбира се, че имам представа. Не сте ли чели „Нешънъл инкуайърър“ напоследък? — Това предизвика смях в съдебната зала и дори сред съдебните заседатели.

Те определено харесваха Катрин. Аз също.

Тя продължи.

— Не е ли вярно, че съпругът ви се лекува заради „отчаянието“ си от години? Той посещава психолог, госпожо Шейфър. Съпругът ви страда от маниакална депресия или биполярен синдром, нали?

Люси поклати глава.

— Той премина през кризата на средната възраст. Нищо друго. Не е необичайно за мъж на неговата възраст.

— Ясно. А вие можахте ли да му помогнете да преодолее тази криза?

— Разбира се. Въпреки че не бих могла да му помогна по отношение на работата му. По-голямата част от това, с което се занимава, е поверително и строго секретно. Трябва да разберете това.

— Трябва — кимна прокурорката, после продължи: — Значи съпругът ви има много тайни от вас?

Люси се намръщи и стрелна с поглед хитрата прокурорка.

— По отношение на работата си, да.

— Знаете ли, че е посещавал доктор Касади? Бу Касади?

— Да, разбира се. Често сме говорили за това.

— Колко често я е посещавал? Знаете ли? Казвал ли ви е? Или това също е било строго секретно?

Джейн Халпърн извика:

— Възразявам!

— Приема се. Госпожо Фицгибън — предупреди я съдия Феско с повдигнати вежди.

— Извинете, ваша чест. Извинете, Люси. Добре. Колко често се срещаше съпругът ви с Бу Касади?

— Толкова, колкото е било необходимо, предполагам. Мисля, че името й е Елизабет.

— Веднъж седмично? Два пъти седмично? Всеки ден? — продължи да настоява Фицгибън.

— Мисля, че веднъж седмично. Обикновено беше веднъж седмично.

— Но портиерът на „Фарагът“ каза в показанията си, че е виждал съпруга ви доста по-често. Средно три или четири пъти седмично.

Люси Шейфър поклати уморено глава и погледна Фицгибън.

— Имам пълно доверие в Джефри. Не го държа на каишка. В никакъв случай не бих броила терапевтичните му сеанси.

— Нямахте ли нещо против, че доктор Касади — Елизабет — е толкова привлекателна жена?

— Не. Това е абсурдно.

Фицгибън я погледна искрено изненадана.

— Защо да е абсурдно? Не мисля. Мисля, че аз бих имала нещо против, ако съпругът ми се срещаше с привлекателна жена в офиса, който се намира в дома й, два, три, четири пъти седмично. — Фицгибън продължи бързо. — Не ви ли смущаваше, че Бу Касади е била сексуален терапевт сурогат за вашия съпруг?

Люси Шейфър се поколеба изненадана и хвърли бърз поглед към съпруга си. Тя не е знаела. Беше невъзможно човек да не изпита съжаление към нея.

Джейн Халпърн бързо скочи на крака.

— Възразявам! Ваша чест, няма основание да се твърди, че клиентът ми се е срещал със сексуален сурогат.

Люси Шейфър видимо се овладя на свидетелската скамейка. Ясно бе, че е по-силна, отколкото изглеждаше. И тя ли играеше игри? Възможно ли бе също да е от играчите? Или тя и съпругът й играеха напълно различна игра?

Люси Шейфър заговори.

— Бих искала да отговоря на въпроса. Госпожо прокурор, моят съпруг, Джефри, е бил винаги добър съпруг и чудесен баща, така че дори и ако е изпитвал необходимост да се среща със сексуален терапевт и не е искал да ми каже за това, защото е чувствал срам или болка, бих го разбрала.

— А ако е извършил хладнокръвно убийство и не е искал да ви каже? — попита прокурорката и после се обърна към съдебните заседатели.