Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (75)

73.

Джефри Шейфър се появи в рамката на вратата и застана на няколко крачки зад раздразнената доктор Касади. Беше висок и внушителен, с много руса коса.

Това ли е Невестулката?

— Какъв, по дяволите, е проблемът? Кой сте вие, сър, и какво искате? — попита той с отчетлив английски акцент.

— В сградата е станало убийство — казах. — Аз съм детектив Крос. — Показах служебната си карта.

Надникнах зад гърбовете на Шейфър и доктор Касади, опитвайки се да забележа нещо, което да ми даде повод да вляза в апартамента. По первазите на прозорците имаше множество саксии с цветя — филодендрони, азалии, бръшлян. Пастелни килими, мека мебел.

— Не. Тук със сигурност няма убиец — каза жената. — Напуснете веднага.

— Трябва да направите това, което ви казва дамата — заяви Шейфър.

Той не приличаше на убиец. Беше облечен в тъмносин костюм, бяла риза, вратовръзка, кърпичка в малкото джобче. Безупречен вкус. Напълно невъзмутим и спокоен.

После погледнах обувките му. Почти не повярвах на очите си. Боговете най-после ми се усмихваха.

Насочих глока си към Шейфър. Към Невестулката. Приближих се до него и коленичих. Цялото ми тяло трепереше. Огледах левия крачол на панталона му.

— Какво, по дяволите, правите? — попита той и се дръпна назад. — Това е абсурдно. Аз съм от британското посолство — заяви след това Шейфър. — Повтарям, аз работя в британското посолство. Нямате никакви права спрямо мен.

— Полицаи — извиках двамата патрулни, които още стояха пред вратата. Опитах се да действам спокойно, но не успях. — Елате тук да видите нещо. Виждате ли това?

И двамата полицаи се приближиха до Шейфър. Те влязоха в дневната.

— Веднага напуснете апартамента ми! — почти извика доктор Касади.

— Свалете панталона си — казах на Шейфър. — Вие сте арестуван!

Шейфър повдигна крака си и го огледа. Видя едно тъмно петно, кръвта на Патси Хамптън, върху маншета на панталона си. В очите му пробяга страх и той загуби спокойствието си.

— Вие сте сложили тази кръв там! Вие го направихте — извика ми той. После извади служебната си карта. — Аз съм служител на британското посолство. Няма да приема тези възмутителни действия. Имам дипломатически имунитет. Няма да сваля панталона си. Веднага се обадете в посолството! Настоявам на дипломатическия си имунитет.

— Веднага излезте от тук! — извика силно доктор Касади. После избута единия полицай.

Точно това бе необходимо на Шейфър. Той се освободи и изтича през дневната. Втурна се в първата стая по коридора, затръшна вратата и я заключи.

Невестулката се опитваше да се измъкне. Не можеше да стане; нямаше да му позволя. Стигнах до вратата секунди след него.

— Излез от там, Шейфър! Арестуван си за убийството на детектив Патси Хамптън.

Доктор Касади изтича по коридора към мен, като пищеше гръмогласно.

Чух да се пуска водата в тоалетната. Не, не, не! Дръпнах се настрани от вратата, после се засилих и я ритнах с всичка сила.

Шейфър си сваляше панталона, като стоеше на един крак. Хвърлих се срещу него, съборих го, после го притиснах с лице към пода. Той крещеше и ме псуваше, размахваше ръце и се опитваше да се измъкне. Притиснах лицето му още по-силно към плочките на пода.

Доктор Касади се опитваше да ме издърпа от Шейфър. Дереше лицето ми, налагаше ме по гърба с юмруци. Двамата полицаи едва успяха да я усмирят.

— Не можете да се държите така с мен! — крещеше Шейфър с пълно гърло, като се извиваше и риташе под мен като непокорен жребец. — Това е незаконно! Имам дипломатически имунитет!

Обърнах се към полицаите.

— Закопчейте го.