Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (78)

76.

Поради позоваването на дипломатическия имунитет ние нямахме право да разпитваме Джефри Шейфър за убийството на детектив Хамптън или за каквото и да било. Чувствах се изключително потиснат. Бяхме заловили Невестулката, а не можехме да му направим нищо.

В участъка и мен ме чакаше разследване тази сутрин, така че знаех, че ще бъде дълъг и мъчителен ден. Разпитваха ме от Вътрешния отдел, от Градския съвет, както и Майк Кърси от прокуратурата.

Не обръщай внимание на суматохата наоколо — напомнях си постоянно, но ми бе трудно да следвам добрия съвет, който бях дал на децата си.

Към три часа се появи самият областен прокурор. Рон Коулман е висок, слаб мъж с атлетична физика. Работили сме заедно неведнъж, докато беше в прокуратурата. Винаги съм го смятал за съвестен, информиран, рационално и трезво мислещ човек. Никога не ми е правил впечатление на човек, който мисли прекалено много за политическата си кариера, така че бе истински шок, когато кметът Монро го назначи за областен прокурор. Но всъщност кметът Монро обича да шокира.

Коулман направи изявление.

— Господин Шейфър вече има адвокат и той е една от ярките звезди в нашата галактика. Шейфър е наел не кого да е, а Джулс Халпърн. Сигурно точно Халпърн е подхвърлил историята, че ти си заподозрян, което не отговаря на истината, доколкото знам.

Изгледах Коулман. Не можех да повярвам на ушите си.

— Доколкото знаеш? Какво означава това, Рон?

Областният прокурор сви рамене.

— Навярно Кати Фицгибън ще поеме случая от наша страна. Мисля, че тя е най-добра в съдебните дела. Ще сложим Линда Коул да й помага, а може би и Стивън Апт. И двамата са много добри. Толкова от мен за днес.

Познавах и тримата прокурори, имаха добри репутации, особено Фицгибън. Бяха млади, но въпреки това неуморни и всеотдайни — точно като самия Коулман.

— Говориш, сякаш се готвиш за война, Рон.

Той кимна.

— Както казах, Джулс Халпърн е поел защитата на Шейфър. Той рядко губи. Всъщност не знам дали изобщо е губил голямо дело като това. Отхвърля всички случаи, за които не е сигурен, че ще спечели, Алекс.

Погледнах право в тъмните очи на Коулман.

— Имаме кръвта на Патси Хамптън по дрехите на убиеца. Имаме кръв в канала на тоалетната и се обзалагам, че ще открием отпечатъци от пръстите на Шейфър някъде в колата на Хамптън още днес. Може да намерим и закачалката, с която я е удушил. Рон?

— Да, Алекс. Знам какво ще кажеш. Знам какъв е въпросът ти. И питам същото.

— Шейфър има дипломатически имунитет. Тогава защо е наел Джулс Халпърн?

— Това е добър въпрос, който и двамата си задаваме. Подозирам, че Халпърн е нает, за да ни накара напълно да свалим обвиненията.

— Но ние разполагаме със съществени доказателства. Той се опитваше да измие кръвта на Патси Хамптън от себе си в банята. Има останали следи в мивката.

Коулман кимна и се облегна в креслото си.

— Не разбирам защо се намесва Джулс Халпърн. Но съм сигурен, че скоро ще научим.

— А аз се страхувам, че ще научим скоро — добавих аз.

Реших да изляза през задния вход на участъка тази вечер, в случай че пресата чака отпред, на Алабама Авеню. Когато пристъпих навън, един нисък плешив мъж в светлозелен костюм изскочи иззад съседния ъгъл.

— Така може някой да ви застреля — казах му аз. Шегувах се само наполовина.

— Риск на професията — изфъфли той. — Не убивайте пратеника, детектив Крос.

Усмихна се хитро и ми подаде бял плик.

— Алекс Крос, връчвам ви призовка. Приятен ден — допълни той със съскащия си говор.

После се отдалечи също така крадешком, както се бе появил.

Отворих плика и набързо прочетох писмото. Изръмжах. Сега разбирах защо бе нает Джулс Халпърн и с какво трябваше да се справим.

Беше ми предявен граждански иск за „неправомерен арест“ и „оклеветяване на личността на полковник Джефри Шейфър“. Искът бе за петдесет милиона долара.